№ 3379
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110155387 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни
искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Д.З.И О.З. ЕАД неговият представител
твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско +" на собственика на
автомобил **** ищцовото дружество изплатило по щета № **** застрахователно
обезщетение в размер на 4 931,82 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в
резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.09.2017г. на път ІІ-29 в
посока от град Добрич към град Варна на около 500 км от разклона за с. Зорница. Посочва
се, че виновен за проишествието е водачът, управлявал автомобила „****, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „**** да
заплати на ищцовото дружество сумата от 4 946, 82 лв, представляваща сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение (4 931,82 лв) по риск "Каско" по щета
№ **** за имуществените вреди на автомобил **** причинени при реализираното на
29.09.2017г. на път ІІ-29 в посока от град Добрич към град Варна на около 500 км от
разклона за с. Зорница пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски
(15 лв), заедно с мораторната лихва за периода от 22.08.2022г. до 29.09.2022г. в размер на
53,59 лв.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат
1
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 26.01.2024г. пълномощник
на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът - ЗД„Д.Ж.З.АД оспорва изцяло предявения искове по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 28.11.2022г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; осъществяването на
протИ.правно поведение от водача , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ответника; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила,
застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и размера на изплатеното
обезщетение от ищеца. Предявено е възражение за съпричинителство на процесното ПТП от
водача , застрахован по риска „Каско” при ищцовото дружество.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 26.01.2024г. адвокат
на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество
и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „**** , с рег. №
СВ0587РН, или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното
събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска
отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на
ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица.
Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по
искане на ищцовата страна с протоколно определение , постановено в заседанието на
07.04.2023г. – б.с.) не е достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по
чл.161 ГПК съществуването на такава застрахователна полица, тъй като това не е
единственият процесуален ред за ищеца да се снабди с този документ (ако такъв
съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „**** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
2
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2554/ 29.09.2017г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не
могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил „****.
Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център
към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на
данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества
доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е
указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между
виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
3
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхъврлят.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платените депозит за съдебна авто.техническа експертиза (200 лв) и
държавна такса за съдебно удостоверение (5 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "ДЗИ – О.З. ЕАД, ЕИК: ***,
гр.София, бул. *** със съдебен адрес : гр. София, ул. *** чрез Адвокатско дружество „С.”,
против ЗАД„Д.Ж.З.АД, ЕИК: **** гр.София, ж.к.. *** обективно съединени осъдителни
искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „**** да
заплати на ищцовото дружество сумата от 4 946, 82 лв (четири хиляди деветстотин
четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение (4 931,82 лв) по риск "Каско" по
щета № **** за имуществените вреди на автомобил **** причинени при реализираното
на 29.09.2017г. на път ІІ-29 в посока от град Добрич към град Варна на около 500 км от
разклона за с. Зорница пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски
(15 лв), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от 22.08.2022г. до
29.09.2022г. в размер на 53,59 лв (петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА "ДЗИ–О.З.ЕАД, ЕИК: ***, гр.София, бул. ***, със съдебен адрес : гр.
София, ул. *** чрез Адвокатско дружество „С.” ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД„Д.Ж.З.АД, ЕИК:
**** гр.София, ж.к.. *** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 205 лв (двеста и пет лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело- платените депозит
за съдебна авто-техническа експертиза и държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5