РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500094 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Д. И. С., Г. Х. А. и В. Р. Л., тримата чрез процесуалния им
представител адв.Д.П., против решение №1579/07.12.2022г., постановено по
гр.д. №3035/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са
отхвърлени предявените от Д. И. Х./допусната е ОФГ в диспозитива на
решението при посочване фамилното име на ищеца, като действителното е
С./, Г. Х. А. и В. Р. Л. против община Варна искове за приемане за установено
между страните по делото, че ответникът община Варна не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5140 по КККР на гр.Варна,
находящ се в землището на гр.Варна, кв.„Галата", селищно образувание
„Боровец-юг“, КР 403, с обща площ 4 151 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, предишен идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план:
3715, при съседи: ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316,
10135.5403.5020, 10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735,
10135.5403.3716, 10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложените
в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
1
него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна община Варна в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител гл.ю.к.
С.Ц., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от ищците част. Претендира
разноски.
С молба вх.№1696/06.03.2023г. въззивницата В. Р. Л. е оттеглила
подадената от нея въззивна жалба, предвид което с определение
№151/06.03.2023г., постановено по в.гр.д. №94/23г. по описа на
ВАпС/понастоящем влязло в сила/, производството по отношение на същата е
прекратено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 23.05.2022г.
ищците Д. И. С., Г. Х. А. и В. Р. Л. твърдят, че са съсобственици на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, кв.„Галата“, м.”Боровец-юг”, представляващ по
действащите КККР, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г., ПИ с
идентификатор 10135.5403.5140 с площ от 4 151 кв.м., при съответни
граници, при квоти 1000/4151 кв.м.ид.ч. за първия и 3151/4151 кв.м.ид.ч.
общо за втория и третата, придобит чрез придобивна давност с давностно
владение, осъществявано от първия в периода от 2000г. и към датата на
подаване на исковата молба, с присъединяване владението на баща му И. С.
И. от 1985г. до 2000г. върху посочената на скицата, приложена на л.205 от
делото на ВОС, реална част, щрихована в червен цвят, а от втория и третата,
осъществявано от 2008г. и към датата на подаване на исковата молба върху
посочената на скицата, приложена на л.205 от делото на ВОС, реална част,
щрихована в син цвят. През 2021г. предприели действия за снабдяването си с
к.н.а. въз основа на обстоятелствена проверка за придобИ.е на собственост по
давност. Тогава установили, че за недвижимия имот ответникът Община
Варна е съставил АОС/частна/ №10638/08.04.2021г., вписан в СВ-Варна на
15.04.2021г. Като основание за придобИ.е на собственост в акта е посочена
нормата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Твърдят, че Община Варна не е придобила
собственост на посоченото общо основание, нито чрез други придобивни
способи. Поддържат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск против ответника с оглед съставения без
основание АОС, препятстващ възможността ищците да се позоват на
давността чрез издаване в тяхна полза на к.н.а. за собственост по
обстоятелствена проверка. Предвид изложеното претендират да бъде прието
за установено по отношение на ответника Община Варна, че същият не е
собственик на гореописания поземлен имот с идентификатор
10135.5403.5140.
Ответникът Община Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от
ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат
2
отхвърлени.Излага, че процесният недвижим имот попада в територия по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която със заповед от 04.12.2002г. и заповед от
11.03.2003г. на Областния управител на област Варна е одобрен план на
новообразуваните имоти/ПНИ/ за СО”Боровец-юг”.След решение на ОбС-
Варна, обнародвано 2000г., за създаване на нови селищни образувания/общо
25/ имотът попада в границите на СО „Боровец-юг”, землището на
кв.”Галата”, Община Варна, т.е. в урбанизирана територия. По ПНИ имотът е
ПИ №3715 с първоначална площ от 4 524, 91 кв.м., записан на
неидентифициран собственик, образуван от имоти и части от имоти по
ПКП/помощен комбиниран план от 1997г., отразяващ границите на имотите
на ползвателите и границите на имотите на бившите собственици/ с №№ 313,
366, 365, 364, 363, 314, 315, 316, 317/записани на бивши ползватели и лица,
ползвали ги без документи или въз основа на сключен договор за наем с
общината, впоследствие иззети от тях/, които попадат в границите на стар
имот №393, целият с площ от 28 798 кв.м., записан на неидентифициран
собственик.За ПИ №3715 по ПНИ няма данни за подадено искане от
правоимащи лица за открИ.е на производство за издаване на заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ.ПНИ е интегриран в КККР.През 2017г. по реда
на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е допусната поправка на фактическа грешка в
ПНИ. В границите на имота е образуван имот №10135.5403.5139 с площ от
374 кв.м., собственост на Ж. П.. Остатъкът от имота остава с идентификатор
10135.5403.5140 с площ от 4 151 кв.м., записан на неидентифициран
собственик.За територията има одобрен ПУП-ПУР през 2010г., съгласно
който 40 кв.м. от процесния имот попадат в предвидено трасе за улица.
Доколкото имотът се намира в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ допреди
приемането на ПНИ/2002г./ същият не е бил надлежно индивидуализиран,
предвид което и не е можел да бъде придобиван по давност. След приемането
на ПНИ ищците също не са могли да го придобиват по давност предвид
следното. Според записаното в АОС имотът е собственост на Община Варна
на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС-общинска собственост са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. Върху имоти частна общинска собственост давност не е
текла е с оглед разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г. От
визираните в нормата способи процесният имот е придобит от Община Варна
ex lege на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.Съгласно цитираната норма земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост.В приложното й поле попадат онези земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в
предвидения срок, или не са изкупени от ползвателите по §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Частна хипотеза на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е нормата на чл.19 от
ЗСПЗЗ/но процесният имот не попада в нея, защото от 2000г. се намира в
селищно образувание и е изгубил земеделския си характер/. Процесният имот
попада в територия, която е била обобществена, част от него предоставена за
3
ползване на ползватели, които не са придобивали право на собственост чрез
изкупуване. Предвид цитираните забрани, установени с императивни
правила, ищците не са могли да придобият собственост върху процесния
недвижим имот чрез придобивна давност.
В срока по чл.211 от ГПК, с отговора на исковата молба, ответникът е
предявил насрещни искове против ищците с пр.осн. чл.108 от ЗС.В исковата
молба и уточняващата такава към нея от 14.03.2022г. твърди, че община
Варна е собственик на ПИ с идентификатор 10135.5403.5140, придобил
собственост ex lege на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, защото за имота няма
подадено заявление за провеждане на възстановяване право на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, нито е придобИ. в собственост от лица, бивши ползватели,
провели процедура по изкупуване. Ответниците владеят имота без основание,
предвид което моли да бъде прието за установено по отношение на Д. И. С.,
Г. Х. А. и В. Р. Л., че община Варна е собственик на ПИ с идентификатор
10135.5403.5140 с площ от 4 151 кв.м., при съответни граници, както и да се
осъдят същите да му предадат владението върху него.
Първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени
предявените насрещни искове, като е прието за установено в отношенията
между страните община Варна и Д. И. Х./допусната е ОФГ в диспозитива на
решението при посочване фамилното име на ищеца, като действителното е
С./, Г. Х. А. и В. Р. Л., че община Варна е собственик на ПИ с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр.Варна, находящ се в землището на гр.Варна,
кв.„Галата“, селищно образувание „Боровец-юг" КР 403, с обща площ 4 151
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор:
10135.5403.3715, номер по предходен план: 3715, при съседи: ПИ
10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316, 10135.5403.5020,
10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735, 10135.5403.3716,
10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на осн. чл.19, вр. чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ, както и са осъдени Д. И. Х., Г. Х. А. и В. Р. Л. да предадат на
община Варна владението върху гореописания ПИ с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр.Варна, на осн. чл.108 от ЗС, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са в условията на активно субективно съединяване искове с пр.
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на исковете.
Понастоящем ищците и ответника са обвързани от формираната между тях
СПН по влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение, с което
са уважени предявените от община Варна против ищците по главните искове
с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК насрещни ревандикационни искове с пр.осн.
4
чл.108 от ЗС.Според формираната СПН по тези искове в установителните им
части община Варна е собственик на процесния недвижим имот на
посоченото придобивно основание. Предвид така формираната СПН,
понастоящем ищците не могат въз основа на същите правно релевантни
факти, осъществени до приключване на устните състезания преди влизане в
сила на решението по исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС, да твърдят, че спорното
по исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС право на собственост върху горепосочения
недвижим имот не съществува в патримониума на община Варна, съответно
да обосновават правен интерес за предявените от тях отрицателни
установителни искове с твърдения, че те са носители на правото на
собственост върху същия недвижим имот, като придобито чрез давностно
владение, осъществено до преди предявяване на исковете с пр.осн. чл.108 от
ЗС.
Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на производството до
неговото окончателно приключване. Понастоящем, след влизане в сила на
първоинстанционното решение в частта му по насрещните искове с пр.осн.
чл.108 от ЗС, имащи за предмет правото на собственост на община Варна
върху същия недвижим имот, и формираната по него между страните СПН,
предявените против нея от ищците отрицателни установителни искове с
пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за отричане правото й на собственост върху
същия недвижим имот се явяват недопустими. Предвид горното и решението
в обжалваната му пред въззивния съд част /понастоящем само от ищците Д.С.
и Г.А./, следва да бъде обезсилено и производството по делата в частите им по
предявените от тях искове прекратено. На въззиваемата страна, ответник по
исковете, се следват разноски за настоящото производство на осн. чл.78, ал.4
от ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП определя в размер на 150лв.
Всички сторени от ответника разноски пред първоинстанционния съд, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, са му присъдени с влязлата в сила част от
решението по предявите искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1579/07.12.2022г., постановено по гр.д.
№3035/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са
отхвърлени предявените от Д. И. Х./допусната е ОФГ в диспозитива на
решението при посочване фамилното име на ищеца, като действителното е С./
и Г. Х. А. против община Варна искове за приемане за установено, че
ответникът община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр.Варна, находящ се в землището на гр.Варна,
кв.„Галата“, селищно образувание „Боровец-юг“, КР 403, с обща площ 4 151
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор:
5
10135.5403.3715, номер по предходен план: 3715, при съседи: ПИ
10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316, 10135.5403.5020,
10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735, 10135.5403.3716,
10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на осн. чл.124, ал.1 от
ГПК, и
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. №3035/21г. по описа на ВОС, гр.о. и
по в.гр.д.№94/23г. по описа на ВАпС, гр.о. само в частите им по предявените
от Д. И. С. и Г. Х. А. против община Варна искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от
ГПК за приемане за установено, че ответникът община Варна не е собственик
на ПИ с идентификатор 10135.5403.5140 по КККР на гр.Варна, находящ се в
землището на гр.Варна, кв.„Галата“, селищно образувание „Боровец-юг“, КР
403, с обща площ 4 151 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./,
предишен идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план: 3715,
при съседи: ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316,
10135.5403.5020, 10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735,
10135.5403.3716, 10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, и Г. Х. А., ЕГН **********, да
заплатят на община Варна, ЕИК *********, сумата от 150лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.4, вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6