РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе,18.07.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 144 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.68, ал.6 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е.А.М. ***, уточнена относно предмета на оспорване с молби вх.№№ 1509/08.04.2022 г.; 1531/12.04.2022 г. и 1539/12.04.2022 г., всичсите по
описа на АС-Русе. Оспорва се Заповед №3286з-1009
от 23.03.20222 г., издадена от директор на ГДНП към
МВР-София, с
която е отказано снемане на полицейска регистрация № 37531 от 08.05.2003 г., извършена в 01 РУ към ОД на МВР – Русе на жалбоподателя Е.А.М.. Претендира се отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор
на Главна дирекция "Национална полиция" –
МВР, гр.София, не изпраща представител в съдебно заседание, но изразява
становище по основателността на жалбата в писмена
защита, чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Г. Р. Излага съображения, че заповедта е издадена при спазване на
материалноправните и процесуални норми, както и от компетентно длъжностно лице. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение /л.79-л.82 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството.
По данните от придружителното писмо вх.№2118 от 19.05.2022 г. по описа на
АС-Русе /л.46 от делото/, с което от ответника по делото е представена
административната преписка, процесната заповед е съобщена на жалбоподателя Е.М.
на 29.03.20222 г. Предвид това удостоверяване и съобразявайки датата на
входиране на подадената направо в съда жалба -05.04.2022 г., съдът намира, че е спазен
преклузивният 14-дневен срок по чл.149,ал.1 от АПК за оспорване. Жалбата е от надлежна
страна – адресат на оспорената заповед. Производството е процесуално допустимо.
Видно от
представената по делото справка за съдимост на РРС /л. 69 от делото/ и Протокол от публично съд.заседание от
23.02.2004 г. по нох №213/2004 г. по описа на РРС /л.59-л.68 от делото/
жалбоподателят Е.М. е бил осъждан въз
основа на одобрено от съда Споразумение
№40/23.02.2004 г. по цитираното дело на Районен съд-Русе за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, чл.54, ал.1 от НК,
с наказание "лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн. чл.69,ал.1
вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за изпитателен
срок от две години . Споразумението е влязло в сила на 23.02.2004 г. В бюлетина
за съдимост е отбелязано, че същият е реабилитиран по право на 24.02.2006 г.
Със заявление от 22.11.2021 г. до Министъра на вътрешните
работи Ел.М. е поискал да му бъде заличена полицейската регистрация по повод
извършеното престъпление като се е позовал на настъпила пълна реабилитация по
смисъла на НК.
По така
направеното искане е извършена проверка, обективира в Докладна записка рег.№1882р-23028
от 07.02.2022 г. на Първо РУ при ОДМВР-Русе /л.51-л.53 от делото/. Въз основа
на нея е изготвено Предложение рег. № 336р-3889/09.02.2022
г. от ВПД директор на ОДМВР-Русе, което заедно със събраните в хода на
проверката материали е било изпратено по
компетентност на ГДНП- София, като предложението е с мнение за отказ от снемане
на полицейска регистрация на оспорващия /л.55-л.57 от делото/.
Със оспорената по
делото Заповед №3286з-1009 от 23.03.20222 г., издадена
от директор на ГДНП към МВР-София, на Е.М. е
отказано снемане на полицейска регистрация № 37531 от
08.05.2003 г., извършена в 01 РУ към ОД на МВР – Русе. Административният орган е мотивирал заповедта
с липсата на предпоставките на чл.
68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото прекратяването на делото при сключване
на споразумение и настъпила реабилитация, не са сред лимитативно изброените
основания за снемане на полицейска регистрация.
От правна страна, съдът формира следните изводи:
Оспореният в настоящото производство административен акт
е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в
установената писмена форма по чл.
68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните
основания, послужили за неговото издаване.
Съгласно чл.
68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена
заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по
ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така изрично предвидената
делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи /л. 75 от делото/, с която на основание чл.
68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1
и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна
дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или
отказ за снемане на полицейска регистрация. Процесната заповед е издадена от директора
на ГДНП и сл. от оправомощен орган в условията на делегация.
При издаване на оспорения административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т.
2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация,
като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската
регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемането й и е приложен комплект от
документи от извършената проверка по преписката.
Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е
постановена в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Законовите предпоставки за снемане на полицейска
регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл.
68, ал. 6 от ЗМВР, като те са: 1. регистрацията е извършена в
нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на
случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай
искането може да бъде направено от неговите наследници.
В процесния случай по отношение на жалбоподателя не е
налице нито едно от цитираните законови основания.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин бе
установено, че оспорващят Е. А. М. има полицейска регистрация № 37531 от 08.05.2003 г., извършена в 01 РУ към ОД на МВР – Русе, за престъпление, за което е признат за
виновен с влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на присъда - одобрено от съда Споразумение
№40/23.02.2004 г. по нох №213/2004 г. по описа на РРС, с което обвиняемият е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, чл.54, ал.1 от НК.
Нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР определя,
че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са
привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателят не
оспорва, че това обстоятелство към 08.05.2003 г. е било налице и не
твърди, че същата е извършена в нарушение на закона. По тези съображения съдът приема, че чл. 68, ал. 6, т.
1 ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Същото се
отнася и до разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т.
2 ЗМВР, предвиждаща, че полицейската регистрация се снема, ако
наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НПК,
а именно при постигнато споразумение, в каквато хипотеза на изключението попада
процесния случай. Правилото на чл. 68, ал. 6, т.
3 ЗМВР, че полицейската регистрация се снема, когато наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неотносимо
към случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 4 от
същия закон.
По делото не е спорно между страните обстоятелството, че по
отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по горецитираното
осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон е установено противното. Целта
на реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската
регистрация, като правен институт на административното право, са различни,
поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на
полицейска регистрация. Това е така, защото полицейската регистрация е
последица не от осъждането на лицето с влязлъл в сила
съдебен акт, а от факта на извършване на деянието, явяващо се умишлено
престъпление от общ характер, за което лицето е
привлечено като обвиняемо.
Независимо от това дали е налице реабилитация по право, съдебна реабилитация
или т. нар. "абсолютна реабилитация" по смисъла на чл. 88а от НК,
то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено в
разпоредбата на чл.
68, ал. 6 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите,
при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като
е задължен да се съобразява с установените с чл.
68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки. Същността на
полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се
осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската
регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР,
като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на
престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и
обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл.
68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както приоритета
на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични
данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска
регистрация на основания, различни от сочените лимитативно в
цитираната законова норма.
Постановеният отказ за заличаване на полицейската регистрация на
жалбоподателя е в пълно съответствие на материалния закон. Позоваването на
жалбоподателя за обратното на приложените от него съд. решения – решение по
адм.дело №10993/2013 г. на АССГ и решение по адм.д. №5838/2014 г. на АССГ, е
неоснователно, доколкото се касае за изолирана съдебна практика, която е изоставена
и която е в противоречие с последователната формирана понастоящем практика на съдилищата /вж. решение по адм. д.
№ 295/2019 г., V о.; адм. д. № 10117/2021 г., V о.; адм. д. № 11817/2020 г., V о.;
адм. д. № 4084/2021 г., V отд., всичките на ВАС/.
С оглед изхода на делото на ответника по делото следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна
сложност на спора.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд
– Русе, VIІІ състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.М. ***, срещу Заповед
№3286з-1009 от 23.03.20222 г., издадена от директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ към МВР-София, с която е отказано
снемане на полицейска регистрация № 37531 от 08.05.2003 г.,
извършена в 01
РУ към ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Е.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция "Национална полиция" към МВР-София сумата
от 100 (сто)
лева - разноски по делото.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
Съдия: