РЕШЕНИЕ № 436
гр.Пловдив, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Костанева, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 73 по описа за 2018 година намери за установено
следното:
Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 288 и чл. 430 ТЗ.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, чрез адвокатско дружество „Т. и Г.“, ЕФН: **********, БУЛСТАТ: ****, съдебен
адрес:*** – адв. Н. Г., претендира да се осъди ответника К.А.М., ЕГН:
********** ***, да му заплати сумата 64 000 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от дължима главница в размер на 83 728.76 CHF, както и
сумата 342.30 лв. - разноски за нотариални покани по обявяване на предсрочна
изискуемост на суми по договор. Твърди, че посочената, частично предявена
главница се дължи на основание Договор за потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г., сключен между същите
страни на 13.05.2008 г., задълженията по който са обявени за предсрочно
изискуеми от Банката, поради неизпълнение от длъжника.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2008
г., между ТБ „Юробанк България” АД (с предишни фирмени наименования „Юробанк И
Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка” АД) и кредитополучателя
К.А.М., е сключен Договор за потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 година,
съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лева. Уговорено е, че кредитът
се предоставя за срок от 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита, която дата е 24.06.2008г., видно от подписаното между страните
Приложение № 1 към Договора. Твърди се, че в Приложение №1 страните са посочили
приложимия към датата на подписването курс „купува” за швейцарския франк на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД към лева, като определеният съобразно този курс
размер на предоставения и усвоен от Кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове по чл.1. от Договора е в размер на 76 168 швейцарски
франка. Уговорено е също, че за обезпечаване на всички вземания на Банката,
които произтичат от сключения Договор за банков кредит № HL 34686/13.05.2008
година, Кредитополучателят учредява в полза на Банката договорна ипотека върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №15/81, вх.В, етаж. IV, блок 59, ЖК пета градска част, на бул.
„България” № 107, в гр. Пловдив.
На следващо място, се посочва, че
посредством Договор за прехвърляне на вземания, по Договори за кредит от 15 юли
2008г., „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с ново фирмено наименование - „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД/ в качеството си на „кредитор” е прехвърлило на “БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”
АД, с ЕИК *********, всички свои вземания към ответника в качеството му на кредитополучател,
произтичащи от процесния договор. За
извършеното прехвърляне на вземанията по Договор за Потребителски кредит № HL
34686/13.05.2008г. до кредитополучателя К.М. е изпратено уведомление на
основание чл.99 от ЗЗД, във формата на нотариална покана и същото е получено от
Кредитополучателя на дата 27.06.2017г., чрез К.А.М. - брат на
Кредитополучателя, със задължение да му предаде уведомлението. Между “БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД - Кредитор и К.А.М. - кредитополучател са сключени към
Договор за Потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г. 5 броя споразумения:
Допълнително споразумение от 20.05.2009г.; Допълнително споразумение от
27.04.2010г.; Допълнително споразумение от 30.09.2011г.; Допълнително
споразумение от 03.04.2012г. и Допълнително споразумение от 27.04.2012г., с
които страните са предоговорили условията по процесния договор.
Ищецът твърди, че с Договор за прехвърляне
на вземания по Договори за кредит от 23 декември 2016г., “БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на „Кредитор”, е извършило прехвърляне в полза на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания от К.А.М., произтичащи от Договор
за Потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г.
За извършеното прехвърляне на вземанията по
Договора до Кредитополучателя е изпратено уведомление на основание чл.99 от ЗЗД
във формата на нотариална покана. Уведомлението за извършеното прехвърляне на
вземанията по Договора е получено от ответника на 28.07.2017г., чрез К.А.М. - брат на
кредитополучателя със задължение да му предаде уведомлението.
В резултат на неизпълнение на условията по
Договора, изразяващи се в забава за заплащане на 56 вноски по главница и 61
вноски за лихва, „Юробанк България” АД, на основание чл.18 от Договора за
кредит, е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, посредством нотариална
покана до Кредитополучателя. Ищецът твърди, че към 04.08.2017г. (датата на
изготвяне на нотариалната покана), просрочията на Кредитополучателя възлизат общо
в размер на 45 836,18 CHF. Твърди, че нотариалната покана за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита е връчена на ответника чрез нотариус ***, С
РЕГ. № ***на НК, с район на действие Районен съд Пловдив и е получена от
майката на адресата Т.Г.М., срещу Разписка № 39 на дата 03.10.2017г. със
задължение да я предаде. Независимо от
предоставения му с нотариалната покана 7-дневен срок за доброволно погасяване
на задълженията, длъжникът не е погасил дължимите от него суми на падежа. Към настоящия момент, целият непогасен
остатък от задължението на ответника по Договор за Потребителски кредит № HL
34686/13.05.2008г. е в общ размер на 125 261,94 CHF, от които: Главница в
размер 83 728,76 CHF; Лихва в размер 40 061,08 CHF; Такси в размер 1 291,96
CHF; Имуществени застраховки в размер на 180,14 CHF; Нотариални такси в размер на 342,30 лева,
представляващи сторени от ищеца разноски по кредита за изпращане на нотариални
покани до ответника, по повод обявяването на предсрочната изискуемост на
задълженията по Договора.
Ищецът претендира присъждане на разноските
по делото.
Ответникът К.А.М. оспорва изцяло предявените
искове. Признава, че
е получил от ищеца като кредит сумата от 90 000 лв. Признава получаването на
посочените в исковата молба уведомления за извършените цесии на вземанията на
кредитодателя му по процесния договор, както и получаването на покана за
доброволно изпълнение. Твърди, че е бил въведен в заблуда, тъй като с всяко
следващо подписване на споразумение с Банката, е бил променян размера на главницата,
без възможност за обсъждане на клаузите. Твърди също, че никога не е получавал
суми по договора в швейцарски франкове, а в левовата им равностойност, като
превалутирането на договора е станало без негово съгласие и незаконосъобразно.
Счита, че датите на прехвърляне на вземанията, посочени в изпратените до него
нотариални покани и в исковата молба, се различават, което също го въвежда в
заблуждение. Твърди, че договорите, сключени между ответника и „Бългериън
Ритейл Сървисис“ АД са нищожни поради невъзможен предмет. При условията на
евентуалност, твърди нищожност на клаузите в споразуменията, сключени между
страните, които водят до капитализиране на лихви с настъпил падеж към размера
на редовна главница. Твърди нищожност и на клаузата за промяна на т.нар.
възнаградителна лихва, тъй като липсва съгласие на ответника. Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба и в отговора
на допълнителната искова молба, страните поддържат становищата си от
първоначалните искова молба и отговор като оспорват доводите на насрещната
страна.
Съдът, след преценка на ангажираните по
делото доказателства и като взе предвид наведените от ищеца доводи, приема за
установено следното:
Страните са сключили Договор за
Потребителски кредит HL34686 на 13.05.2008г., с който праводателят на ищеца, в лицето на „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита, срещу поето от ответника задължение да върне
предоставената му сума, ведно с лихва. Определеният съобразно този курс размер
на предоставения и усвоен от Кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове
по чл.1 от Договора е в размер на 76 168 швейцарски франка. Уговорено е също, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове
/чл.2, ал.1 от Договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по чл. 2, ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски
курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването,
като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева /чл.2,
ал.4 от Договора/.
Съобразно чл.6, ал.2 от договора за кредит, погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства
в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към
лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Според чл.21 от Договора, „превалутиране“ е
промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл.22, ал.1 от Договора,
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от Договора, може
да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от Договора/,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в
чл.22, ал.2 от Договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от Договора, както
и че е съгласен с настъпването им.
Краен срок за връщане на кредита, ведно с
лихвите, е 300 месеца от датата на откриване на заемната сметка.
Страните са уговорили правото на банката да
обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси
която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуемо.
Съгласно Приложение № 1 от 24.06.2008г. към
Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 24.06.2008 г.
Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския
франк на банката – кредитор към лева е 1,181600, като определения съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове
е 76 168 CHF.
Към договора са сключени няколко анекса,
озаглавени допълнителни споразумения – на 20.05.2009г., на 27.04.2010г., на 30.09.2011г., на 03.04.2012г. и на 27.04.2012г. Страни по всички
посочени анекси са ответника и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София.
В чл.27 от Договора, ответникът е дал
съгласие банката да цедира вземанията си по договора на дружества от групата на
И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, което
е извършено на 15.07.2008г. с договор между банката и посоченото дружество.
Уведомление до длъжника за тази цесия е изпратено чрез нотариална покана,
връчена на 27.06.2017г. В последствие е сключена втора цесия, с която от 23 декември 2016г. “БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на „Кредитор”, е извършило прехвърляне в полза на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на всички свои вземания от К.А.М., произтичащи от Договор
за Потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г. За извършеното прехвърляне
Кредитополучателя е уведомен с нотариална покана, връчена на длъжника на
28.07.2017г.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на
уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То винаги действа за в
бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията става
задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между цедента
и цесионера. Но тъй като длъжникът е подписал горепосочените допълнителни
споразумения, без да отрази писмени възражения, се налага изводът, че той е
знаел за цесиите, след като е договарял с цесионера.
На 29.08.2017г., банката е отправила до
ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, в което посочва,
че към 04.08.2017г. натрупаните задължения по договора и споразуменията са общо
в размер на 121 375,50 CHF, поради което банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено чрез нотариална покана на
ответника редовно на 03.10.2017г., съгласно удостоверителното изявление на
нотариуса върху поканата и приложената към нея разписки.
От изслушаната ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвена
след запознаване с материалите по делото и оглед на документите при ищеца,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обоснована и компетентно
изготвена, се установява, че кредитът е усвоен на 24.06.2008 г., чрез
заверяване на сметката на кредитополучателя със сумата от 76 168,00 CHF (=90 000/1,1816, равностойността на
90 000 лв. при курс „купува“ за швейцарския франк към евро 1,181600). В
резултат на прибавяните суми към главницата, на основание постигнатите
договорености в горепосочените допълнителни
споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 85 841,43
CHF. Извършените погашения на главницата са общо в размер на 2 112,67 CHF, като неплатената главница към
31.01.2018 г. – датата на подаване на исковата молба е 83 728,76 CHF. Датата на последното погасяване на
главницата е 27.04.2012 г.
Съгласно гореизложеното, съдът приема, че
между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с договор за
кредит по чл. 430 ТЗ, и по конкретно потребителски кредит. Ответникът има качеството
на потребител, по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите (в сила от 10.06.2006г. и е действащ към датата на
сключване на процесния договор за кредит), съгласно който потребители са
физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, непредназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Като такива, същите се
ползват от закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно за наличие на
неравноправни клаузи в потребителските договори, когато са предмет на съдебен
спор, съдът е длъжен да следи служебно.
От анализа на постигнатите между страните
уговорки относно предмета на договора (чл. 1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.4), се
налага извод, че кредитът реално е отпуснат в лева, а не както се твърди от банката – ищец – в
швейцарски франкове, като паричната единица на сметката (CHF) служи само за изчисленията и се ползва
виртуално. Размерът на договорения кредит като конкретна сума е определен в
чл.1 от договора, единствено в лева – 90 000 евро, а не в швейцарски франкове.
Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски
франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е
блокирана. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират
от банката в лева преди усвояването им и реалното усвояване на кредита от
потребителя става именно в лева, по негова сметка в лева. Видно от горните
уговорки, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски
франкове не е налице, като швейцарският франк е само „валута на сметката”, а не
„валута на плащането” към момента на усвояване на кредита. Действителното
предоставяне и усвояване на кредита е в лева.
На следващо място, постигнатите договорки
между страните, намерили отражение в чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22
от Договора имат за резултат прехвърляне изцяло върху кредитополучателя (имащ
качеството потребител по см. на ЗЗП) риска от повишаване на външната и/или
вътрешна стойност на виртуално използваната
парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна
валута – левове, на която реално е потребител. Според съда, цитираните по –горе
клаузи на договора не излагат при условията на прозрачност конкретното
функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица
на сметката, по начин, по който потребителят да може да изчисли въз основа на
ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от
подписването на договора.
Отделно от това, същите налагат на
потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по
кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално
предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на
месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката. В случая, по делото няма доказателства
на кредитополучателя да е била
предоставена достатъчно информация, за да може да вземе информирано решение,
нито могат да се направят изводи, че същият е имал капацитета не само да знае
възможността за повишаване или понижаване на чуждестранната валута, в която е
сключен договорът, но и да оценява потенциално значимите икономически последици
от такава клауза за финансовите си задължения. Повече от очевидно е, че посочените уговорки водят до значителен
дисбаланс между страните, като се вземат предвид експертните знания на банката
като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните курсове и
рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна валута.
В практиката на СЕС и на ВКС е поставен
правният въпрос дали уговорката, с която се прехвърля валутният риск само върху
потребителя на кредитни услуги, е неравноправна. С Определение на СЕС от
22.02.2016 г. по дело C-119/17 (задължително за националните юрисдикции по арг. чл. 631, ал. 1 ГПК),
по отправено преюдициално запитване по тълкуване на разпоредбите на чл. 3-5
от Директива 93/13, се дава отговор в
следния смисъл: Членове 3 - 5 от
Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза в договор за
потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се
прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че
кредитополучателят да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на този договор,
може да бъде разглеждана като неравноправна от националната юрисдикция при
обсъждането на тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за
добросъвестност, тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. В
това отношение задача на запитващата юрисдикция е да прецени, с оглед на всички
обстоятелства по делото в главното производство, и отчитайки по-специално
експертната компетентност и познанията на търговеца относно възможните
колебания в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за
добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност
по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.
Неравноправните клаузи в потребителски
договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 е
дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при които една
клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Съгласно изложеното по–горе, несъмнено се налага изводът за
наличие на общите предпоставки по чл. 143 ЗЗП по отношение на клаузите, в
частта им, в която се уговаря превалутиране на кредита при отпускането,
усвояването му и погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2,
чл.20, ал.2, чл. 21 и чл. 22 от договора), които съдът намира за неравноправни.
Съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл.146, ал.1 ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи в договора не са
нищожни, макар и да попадат в хипотезите по чл.143 ЗЗП, в случай че са
уговорени индивидуално. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени
клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В конкретния случай, няма спор, че клаузите на договора,
сключен с ищците, са изготвени предварително, като същите не са били предмет на
предварително обсъждане. Съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП, тежестта за доказване на
това, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, пада върху
търговеца, а от страна на ищеца доказване в тази насока не е проведено.
Съгласно изложеното, съдът приема за нищожни
клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2,
ал.1 ал.4, чл. 6, ал.2, чл.20, ал.2, чл.21 и чл. 22 от Договора, в частта с
която е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на
вноските за погасяването му в швейцарски франкове, като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, съответно нищожни
и не пораждащи правно действие в отношенията между страните. В резултат, между
страните следва да намери приложение онази част от клаузите, които не се
засягат от посочената нищожност. Ето защо, съдът приема, че между страните е
възникнал договор за кредит за сума, отпусната в лева, която следва да бъде
погасявана на уговорените в договора анюитетни вноски отново в лева, без същите
да бъдат превалутирани в швейцарски франкове. Както бе посочено подробно
по-горе, установява се по делото, изпълнението на задължението на кредитодателя
да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 лв.
Установява се неизпълнението на задължението на кредитополучателя да погасява
изцяло и в срок сумата по кредита. Установява се и валидно упражненото от
страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Всичко
изложено води до извода, че искът би бил частично основателен, в случай че се претендираше
от ищеца осъждане на ответника да му заплати остатъка от дълга по кредита в
лева. Искът за главницата по кредита обаче е предявен за сума в швейцарски
франкове. Съгласно задължителните разрешения в Тълкувателно решение № 4/2014 г.
на ОСГТК, ВКС, съдът не може да присъди сума в различна валута от
претендираната, и на това основание, искът за присъждане на 64 000 швейцарски
франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 83 728.76 CHF
по Договор за потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до иска за осъждане на
ответника да заплати на банката 342.30 лв. - разноски за нотариални покани по
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, същият е основателен и като
такъв следва да се уважи. За извършването им са представени писмени
доказателства, неоспорени от страните, а именно – подробна справка по Договор
за банков кредит № HL34686/13.05.2008
г., самите нотариални покани, с отбелязвания върху тях за събраните от
нотариуса такси, фактури
№№1390/26.09.2017 г. за сумата от 252,30лв. и 1405/05.10.2017 г. за
сумата от 90 лв. Същите се потвърждават и изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
При този изход на спора, на ищеца следва да
се присъдят направените и доказани от него разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Същите възлизат на сумата от 28,17 лв. Ответникът е направил
искане за присъждане на разноските по делото, като същият има право на разноски
на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Доколкото обаче по делото няма доказателства, че
ответникът действително е направил разноски във връзка с производството, то
такива не могат да му бъдат присъдени.
Предвид изложените мотиви, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766 срещу К.А.М., ЕГН:
********** *** за заплащане на сумата от 64 000 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от главница в размер на 83 728.76 CHF, дължима на основание
Договор за потребителски кредит № HL 34686/13.05.2008 г.
ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН: ********** *** да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766
сумата от 342.30 лв., представляваща разноски за нотариални покани по обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита по Договор за потребителски кредит № HL
34686/13.05.2008 г., както и 28,17 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: