МОТИВИ: По присъда № 24 от 02.03.2016г.
по НОХД № 230/2015г. по описа на РС-И..
Срещу подсъдимия Ю.М.М. - роден
на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен с три
деца, безработен, пенсионер, осъждан, с ЕГН **********q са повдигнати обвинения за това
че:
-на 20.06.2014 г. около 18.00 ч.
в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.” е отправил закана за убийство към Б. В. Д. с думите:
„Къде си ма Б., къде си ма, къде са ти синовете, синовете на Н.? Жива нема да
си и ти, и синовете ти, всички ще ви изтрепа!”, която закана е възбудила
основателен страх у Д. за осъществяването и - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
-на 20.06.2014 г. около 18.00 ч.
в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.” е отправил
закана за убийство към Б. Н.ов А. с думите: : „Къде си ма Б., къде си ма, къде
са ти синовете, синовете на Н.? Жива нема да си и ти, и синовете ти, всички ще
ви изтрепа!”, която закана е възбудила основателен страх у А. за
осъществяването и - престъпление
по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК.
-на 20.06.2014 г. около 18.00 ч.
в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.” е отправил закана за убийство към В. Н.ов А. с
думите: „Къде си ма Б., къде си ма, къде
са ти синовете, синовете на Н.? Жива нема да си и ти, и синовете ти, всички ще
ви изтрепа!”, която закана е възбудила основателен страх у А. за
осъществяването и - престъпление
по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на обвинението поддържа, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Иска се от съда подсъдимия да бъде
призната за виновна по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание следва
да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ срок от 6 месеца, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият в съдебно заседание
не се признава за виновен и отрича да е извършил престъплението, в което е
обвинен. Иска да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Адвокат Б.П. от СКА - защитник на
подсъдимия в хода на съдебните прения поддържа, че авторството на деянието от
подсъдимия не се доказва по несъмнен и категоричен начин. Иска подсъдимия да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнато му обвинение.
Съдът, като взе предвид
обвинението и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Свидетелката Б. В. Д. е съпруга
на Н. Ст. А., подсъдим за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр.чл.115,
ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК по ДП по пр.пр.№ 02288/2014г. по описа на СОП с
пострадало лице В. Р. Д., който живее на семейни начала с дъщерята на
подсъдимия Ю.М.М. – свидетелката С. Ю. М.. Свидетелите Б. Н.ов А. и В. Н.ов А.
са синове на свидетелката Б. В. Д. и Н. С.А..
На 20.06.2014 г., около 18.00
часа, свидетелите Б. В. Д., Б. Н.ов А., В. Н.ов А.,
С. З. А., Си. И. А.а, Ж. З. Ми., Ю. В. Д., В. О. Б., В.А. М. и Б. А. М., се
намирали в двора на Д. на ул.”Я.” №. в ромската махала в гр.И..
Пред дома на свидетелката Б. Д. дошъл
съседа и - свидетелят П. А. А., който предупредил нея
и близките и да се скрият в къщата, понеже подсъдимия бил
пиян и идвал към дома им.
Свидетелите С.З. А., С. И. А.а, Ж. З. М., Ю. В. Д., В. О. Бо., В. А.
Ми. и Б. А. М., казали на свидетелката
Б. Д. и децата и – свидетелите Б. и В. А.и „Прибирайте се да не ви трепат”. Около 18.00 часа на
улицата пред дома на Д. спрял автомобил”Опел
Зафира”, който бил
управляван от свидетеля Ро. М. Ч.. От автомобила слязъл подсъдимия, като започнал да псува и да отправя закани към
нея и децата и, викайки „Къде са ти синовете ма, да ги трепа, всички ще ви изтрепа”. Н.ова се уплашила и се скрилав дома си, като тогава подсъдимия преминал от към улица „Странджа”, качил се на оградата на дома и и започнал отново да
отправя закани: ”Къде са на Н. синовете да ги трепа, къде си ма, Б., къде си ма? Жива нема да си и ти
и синовете ти.” Свидетелите
С. З. А. – баща на Н.
С. А., съпругата му – свидетелката С.И. А.а, Б. В. Д., Б.
Н.ов А., В. Н.ов А. и свидетелката В. О.Б., живееща на семейни начала с Б. Н.ов А., не
смеели да излизат от дома си, понеже се
страхували за живота си. Свидетелката Ж. З.М. се опитала да успокои подсъдимия.
Едва когато казали на подсъдимия, че са извикали полиция, едва тогава той
преустановил действията си и напуснал мястото. На свидетелката Б. В. Д. и станало лошо от страх и я свестявали
непосредствено след инцидента.
Във връзка с инцидента свидетелят
Б. А. М., наричан по прякор „К.салама”, подал сигнал на спешен телефон 112.
Около 18.00 ч. на 20.06.2014г. от дежурния в ОДЧ към РУ – гр.И., относно
получен сигнал за „действие” в ромската махала на ул.”Я.” в гр.И., на мястото
били изпратени служителите от РУ на МВР И. - свидетелите Ди. Г. Г.П.Г. К. и С. Т. Т.. На кръстовището на улицата
ги посрещнало познато за тях лице - Б. М., по прякор „К.салама”. Свидетелят Б. М. им
заявил, че се е обадил за съдействие в полицията, тъй като познато за него лице,
наричано в махалата им с прякор „Юсейн” /подсъдимия/ заплашвал негови роднини,
които се криели в къщата си на ул.”Я.” № . в гр.И.. Св.Б. А. М. заявил на
полицейските служители, че „Юсейн” заплашвал роднините му с убийство, а също и, че имал огнестрелно оръжие /автомат/, но не казал, че е видял оръжието, а само,
че така се говорило в махалата. Б. М. също заявил, подсъдимият бил пиян и карал
кола – марка „Опел”, модел „Зафира” в пияно състояние, но именно страхът на
всички бил, че е пиян, че е отправял заплахи, че ще избие всичките от рода на Б. В. Д., че се
качвал по оградата. Свидетелят Б. Мо. показал на полицейските служители къде е
къщата на Б. Д. и семейството и. Дворната врата била заключена, на улицата
имало хора, съседи на Д.. Полицейските служители попитали за подсъдимия М.,
като им било отговорено, че е тръгнал в посока центъра на ромската махалата.
Полицейските служители веднага тръгнали да търсят подсъдимия М. предвид
получените сведения, че същият е въоръжен с автоматично огнестрелно оръжие. Полицейските
служители ромската махала на гр.И., ходили първо до дома на подсъдимия на ул.”Пчелин”,
но от там излязла възрастна жена, която казала, че го няма у дома му. Посочения
от свидетелите лек автомобил „Опел Зафира”, с който се предвижвал подсъдимия,
също го нямало. Полицейските служители потърсили за съдействие и колегата си –
свидетеля Г. М., жител и районен инспектор в ромската махала, който тогава бил
в платен годишен отпуск, за да открият подсъдимия, но и тогава не открили
подсъдимия, както и автомобила, с който се е придвижвал.
Видно от заключенията по изготвени
три съдебно-психиатрични и психологични експертизи, които не бяха оспорени от
страните и заключенията о които съдът
възприема като компетентни, всестранни и пълни е, че пострадалата Б. В. Д.
страда от епилепсия, генерализирани тонично клонични гърчове, средно чести,
което не е същинско психично заболяване по смисъла на чл.33 от НК. Към момента
на стресовото събитие и в следващите няколко дни е преживяла остра стресова
реакция в резултат от отправената към нея заплаха. Пострадалият В. Н.ов А.
страда от епилепсия, генерализирани тонично клонични припадъци, затруднения при
обучението и възприемания материал поради социална и езикова занемареност у
личност, което не е същинско психично заболяване по смисъла на чл.33 от НК. Към
момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на остра реакция на стрес,
която е възникнала вследствие стресогенен фактор, закани с убийство и агресивно
невербално поведение на възрастен мъж. Пострадалият Б. Н.ов А. не страда от
психично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на
остра реакция на стрес, която е възникнала вследствие стресогенен фактор,
закани с убийство и агресивно невербално поведение на възрастен мъж.
Настоящият съдебен състав намира,
че извършването от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за
което му е повдигнато обвинението, се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните
доказателства по делото.
Престъплението
по чл.144, ал.3 от НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК - закана с престъпление. То се намира в
раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава
II на Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с
чл.144, ал.3 от НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода.
С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване
на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха.
Не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи.
От обективна страна, предвид показанията
на свидетелите Б. Д., Б.А., В. А., С…А., С.А.а, Ж. М., В. М.В. Б., Ю. Д. и Б. М.,
които съдът кредитира като обективни и взаимно допълващи се, както и подкрепени
от писмените доказателства по делото и заключенията по изготвените съдебно –
психиатрични и психологически експертизи, се доказа по безсъмнен и категоричен
начин извършването от подсъдимия на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Изречените закани от страна на подсъдимия М. спрямо тримата
пострадали са били изречени на публично място, пред много свидетели. Заключенията
по съдебно - психиатричните и психологични експертизи сочат, че агресивното
вербално поведение на подсъдимия е предизвикало основателен страх за
осъществяване на заканите за убийство и у трите пострадали лица. Учителките на пострадалите Б.А. и В. А.
- свидетелките Н.а С.а Ре. и И. Ми. Л., броят неизвинени отсъствия на двамата
пострадали и причините за тях, разкрити от пострадалите на свидетелките Р. и Л.,
водят до извод,а че действително лицата са се страхували от осъществяването на
отправените закани от страна на подсъдимия М..
От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл“. Той е съзнавал
съдържанието на заканите, които отправя
и които са били възприети от
заплашените, съзнавал е, че това е
заплаха, а с поведението си е целял промяна в поведението и действията на заплашените,
противно на тяхната воля.
Подсъдимият е осъждан, което обстоятелство отегчава вината му.
Тежкото здравословно състояние на
подсъдимия и добрите му характеристични данни смекчават вината му.
Причини за извършване на деянието
са ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки, незачитане
на установения в страната правов ред, както обтегнати отношения между двата
рода, довели до опит за убийство, след това и до опити за саморазправа.
Обстоятелството, че заканите за
убийство са отправени по отношение не на едно, а на три лица, сочи по-висока
обществена опасност на деянието.
Съдът призна подсъдимия за
виновен в това, че на 20.06.2014 г. около 18.00
ч. в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.” е отправил закана за убийство към Б. В. Д. с
думите: „Къде си ма Б., къде си ма, къде са ти синовете, синовете на Н.? Жива
нема да си и ти, и синовете ти, всички ще ви изтрепа!”, която закана е
възбудила основателен страх у Д. за осъществяването и - престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК във вр. с чл. чл. 36 и 54 от НК го осъди, като му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца.
Съдът призна подсъдимия за
виновен в това, че на 20.06.2014 г. около 18.00 ч. в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.” е отправил закана за убийство към Б. Н.ов А.
с думите: : „Къде си ма Б., къде си ма, къде са ти синовете, синовете на Н.?
Жива нема да си и ти, и синовете ти, всички ще ви изтрепа!”, която закана е
възбудила основателен страх у А. за осъществяването и - престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК
във вр. с чл. чл. 36 и 54 от НК го осъди, като му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
Съдът призна подсъдимия за
виновен в това, че на 20.06.2014 г. около 18.00 ч. в гр.И., обл.С. на ул. ”Я.”
е отправил закана за убийство към В. Н.ов А. с думите: „Къде си ма Б., къде си ма, къде са ти
синовете, синовете на Н.? Жива нема да си и ти, и синовете ти, всички ще ви
изтрепа!”, която закана е възбудила основателен страх у А. за осъществяването и
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК във вр. с чл. чл. 36 и 54 от НК го осъди, като му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На
основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия най-тежкото
от така наложените му наказания, а именно: лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години от датата на влизане на присъдата в
сила.
При определяне размера на
наложените наказания съдът взе предвид превеса на смекчаващите над отегчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства, както и по-високата обществена опасност на
деянието.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години от датата на влизане на присъдата в сила, тъй като прецени, с оглед
наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага да изтърпи ефективно наказанието
лишаване от свобода.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на МВР направените разноски на досъдебното производство в размер на
460лв., по сметка на Националното бюро за правна помощ – 180лв. и по сметка на
РС-И. 50лв. разноски по делото, сторени в хода на съдебното производство.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
(Ивайло
Йорданов)