Присъда по дело №168/2019 на Районен съд - Троян

            Т.Р.

по НОХД№ 168/2019г. по описа на РС Троян

Подсъдимият  М.А.Б. ***, е предаден на съд за престъпление  по чл. 149, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК затова, че на 13.09.2018 г. в гр. Троян, Ловешка област, в махала "Дудевска", в близост до жилищен блок № 1, до мост в гориста местност, чрез заплашване, че ще набие пострадалата Р.М.М., ЕГН: ********** ***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно Р.М.М. ЕГН ********** ***, като поискал от същата да му направи фелацио, след като я накарал да търка половия му член с ръка, после я накарал да се обърне и започнал да търка половият си орган около нейния анус, след което достигнал до оргазъм и изхвърляне на семенна течност от половия орган.По повод на престъплението е образувано досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

Подсъдимият М.А.Б. се явява лично в съдебно заседание и със защитниците си адв.Е.Б. и адв. Тервел Р. от САК. По искане на защитника на  Б. адв.Р.  съдът е   разгледал делото  по реда на  глава ХVII от НПК, при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, допуснал е предварително изслушване и е  разяснил на подсъдимия правата му по чл.371  от НПК, като го е уведомил, че направеното от него признание  на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти  ще се ползват при постановяване на присъдата. В присъствието на защитника си  адв.Р. подсъдимият Б. е дал съгласието си  при постановяване на присъдата съдът да ползва направените от него самопризнания по чл.371 т.2  от НПК и се  е съгласил да не се събират доказателства  за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез защитника си адв.Р.  подсъдимият  моли съда да му наложи  лишаване от свобода, към минимума, посочен в закона, като изпълнението на така наложеното наказание да  бъде отложено за  максималния изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК, а именно 5 години.Изложени са съображения, че подсъдимият не е осъжден, че същият  е трудово ангажиран, че съпругата му е в тежко здравословно състояние, което изисква да бъдат полагани грижи за нея, че същият страда от умствена изостаналост,  че от извършеното престъпление няма тежки последици за пострадалата.  

            В с.з. представителят на прокуратурата  поддържа обвинението така, както е повдигнато  с обвинителния акт. Счита, че престъплението и авторството му са доказани от обективна и субективна страна.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание    на основание чл.58а от НК/предвид задължителното  приложение на този текст поради проведеното съкратено съдебно следствие –чл.373 ал.2  във вр.чл.371 т.2 от НПК във вр.чл.58а от НК/  лишаване от свобода за срок от 3/три/години,което да бъде  намалено с една трета, а изпълнението му да бъде  реално, при първоначален  общ режим. Изложени са подробни съображения.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Обвиняемият М.А.Б. *** в махала жилищен *******. Семеен е и работи на длъжност работник по чистотата  в „*********. Името, с което се обръщат към него,  е „******”.

             В същия блок, в съседен вход  на този, в който живее подсъдимия,  живее  пострадалата Р.М.М. със семейството си.  М. живее със своята майка свидетелката Е.А.С., сестра си  и мъжът, с когото С. живее на семейни начала. Семейството на Б.  и  роднините на М. се познавали като съседи, но не били в близки отношения.През 2018г. М. била ученичка в 4- ти клас в *******

На 13.09.2018г.  подсъдимият Б. бил на работа с колегата  си свидетелят Т.Г.Т. в „******* като извършвали дейност по извозване на боклука. Около 14.00часа  Б. помолил  Т., който управлявал  служебния камион  за сметоизвозване, да го закара до дома му в махала *****, тъй като го боляли краката. Свидетелят Т. го  оставил в близост до жилищния блок, в който живее и продължил да извършва курсове със служебния автомобил.Подсъдимият Б. не се прибрал в апартамента си, а отишъл в дома на свидетелката Р.  М.М.. По това време майка и - свидетелката  Е.А.С.   била на пазар, а  пострадалата била сама и гледала индийски сериал по телевизията.  Б. я хванал за ръката и и обяснил, че  иска да отидат заедно  в намиращата се в близост горичка до моста, за да му направи „свирка”.Свидетелката М. му казала, че не иска да ходи с него, но той бил настоятелен, дръпнал я за ръката и тъй като се страхувала от него, пострадалата тръгнала.Има данни по делото, че  от  около 2 – 3 години подсъдимият Б.    в дома си  и  на посоченото по-горе място  принуждавал свидетелката Р.М.  да лапа пениса му с уста, след което се изпразвал настрани от нея и и давал дребни суми пари, като я предупреждавал да не споделя с никого какво правят двамата. 

На посочената  дата  и час  двамата  излезли от блока, минали по въжения  мост и отишли до намиращата се в близост горичка, където ходели обичайно. В близост до  едно дърво подсъдимият Б.  се спрял и   събул късите  си  панталони и  бельото. След това смъкнал рокличката на М. и тя  останала само по долни гащички. Накарал я  да лапа пениса му, но тя първоначално отказала. Той я принудил да го направи, държейки главата и с ръка. Според нейни твърдения, М. го направила пет пъти, след което подсъдимият събул гащичките и, обърнал я с лице към дървото и  започнал да търка еректиралия си член по дупето и, като се опитал да го вкара в ануса. М. изпитала силна болка и започнала да се дърпа. Тогава Б.  явно достигнал до оргазъм и  изхвърлилил семенна течност от пениса си встрани от нея. Двамата се облякли.Б.  дал на свидетелката М. пет лева  и я предупредил да не споменава пред никого за случилото се. М. отишла до близкия магазин и си купила сладолед  и банан, след което се прибрала в дома си. Там заварила майка си и тя споделила с нея къде и с кого е ходила, както и всичко, което двамата са правили.Свидетелката С. веднага отишла в дома на подсъдимия и  започнала да му се кара и да  иска обяснение за случилото се. Когато в късния следобед М. отново отишла до магазина, срещнала подсъдимия Б., който и ударил шамар и и се скарал, че е  разказала  на майка си. За случката разбрал и свидетелят Р.  А. ****, близък роднина на С., който незабавно уведомил служителите на РУ Полиция Троян.

        По досъдебното производство  подсъдимият и пострадалата са освидетелствани. От протокол  за освидетелстване на лице от 16.09.2018г. се установява, че по  тялото на малолетната М. не са установени следи от  насилие.При извършения гинекологичен преглед от д-р Ю. И***** е установено, че  хименът  и е здрав и също няма следи от насилие.

От изготвената комплексна  съдебно- психиатрична  и психологична  експертиза на пострадалата  М. с вещи лица  Ч.Д. М*** и д-р Л.  П.  А.  се установява, че Р.М.М. правилно възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото, а също така може дава достоверни обяснения за тях. Тя е споделила за емоции като тревожност, страх, срам в резултат на преживяната психотравмена ситуация на 13.09.2018г. Вещите лица сочат, че М.  не страда от психично заболяване или от разстройство в психичното развитие преди, по време на извършеното деяние и към момента на освидетелстването и.Обясняват, че същата  е наясно с неприемливостта на  преживяното. Излагат, че  няма данни за повишена внушаемост или склонност  към фантазмени преживявания.

По делото е изготвена също  комплексна  съдебно- психиатрична  и психологична  експертиза с вещи лица   д-р Т.Н. – психиатър и М.К.  В. – психолог  на подсъдимия Б.. От заключението на същата се установява, че същият е с диагноза  лека степен на умствена изостаналост, като към момента на  реализиране на  инкриминираното деяние същият  е бил със запазени психически годностти   да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране.Същият е  възприемал правилно пострадалата като малолетна и е съзнавал неморалността и наказуемостта на деянието си, но въпреки това е осъществил  сексуални действия с нея. Стремежът му е бил  да удовлетвори полово желание с или без  реализиране на полов акт, без  да се съобразява с малолетната възраст  на пострадалата.От заключението на вещите лица става ясно, че Б. може да участва пълноценно на всички етапи от досъдебното и съдебното производство като възприема, запаметява и възпроизвежда  правилно фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, както и да дава достоверни  обяснения по тях ако има желание за това. Експертите са категорични, че Б. е в състояние  да носи наказателна отговорност.

От така изложената фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установено, че подсъдимият М.А.Б. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК,От обективна страна същият  на 13.09.2018 г. в гр. Троян, Ловешка област, в махала "****** в близост до жилищен *****, до мост в гориста местност, чрез заплашване, че ще набие пострадалата Р.М.М., ЕГН: ********** ***, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно Р.М.М. ЕГН ********** ***, като поискал от същата да му направи фелацио, след като я накарал да търка половия му член с ръка, после я накарал да се обърне и започнал да търка половият си орган около нейния анус, след което достигнал до оргазъм и изхвърляне на семенна течност от половия орган.Изпълнителното деяние на посоченото престъпление е осъществено  чрез действие - физически контакт между подсъдимия Б. и пострадалата  М., с който  Б. е възбудил / накарал пострадалата да му направи фелацио, като вкарал половия си орган в устата й, след което я накарал да го търка с ръка/  и удовлетворил полово желание / търкал е еректиралия си член в областта на ануса на М., след което е достигнал до оргазъм/.В  случая е налице и заплаха, отправена от страна на обвиняемият към пострадалата, като е казал на същата, че ще я набие, ако не изпълни желанията, които е имал.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл за интимни контакти с пострадалата.Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал интимния контакт с М.. Съзнавал е също, че М.  не е съгласна с извършваните от него действия и не желае да участва в тях, както и обстоятелството, че извършените действия са от естество да възбудят или удовлетворят неговото полово желание без съвкупление.

            Съдът  счита, че автор на изпълнителното деяние е подсъдимият М.А.Б. и това се установява по несъмнен начин   от неговите самопризнания, които съдът изцяло кредитира, тъй като същите не са изолирани – подкрепят се от събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства,прочетени в с.з. на основание чл.374 във вр. чл.283 от НПК, от заключението от заключенията на допуснатите видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза с вещо лице  Н.П.Т., комплексна  съдебно- психиатрична  и психологична  експертиза с вещи лица  Ч.Д. М***** и д-р Л.  П.  А. , комплексна  съдебно- психиатрична  и психологична  експертиза с вещи лица   д-р Т.Н. – психиатър и М.К.  В. – психолог, съдебно- гинекологична експертиза с вещо лице д-р Ю. И***** и от показанията на свидетелите   Р.М.М., Е.А.С., Р.А.А.,  Е. П.К., Т.Г.Т., С.Б.К..

            Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт.

Причини за извършване на престъплението –ниската правна култура  на подсъдимия  и несъобразяването  му с установения в страната правен ред,

При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК  във вр.чл.58 а   ал.1 от НК, съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие  при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК –при самопризнания от страна на подсъдимия, следва да се приложи чл.58А от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита факта, че  подсъдимият  е неосъждан, с добри характелристични дани, извършва трудова дейност като работник по чистотата  в „Комунални услуги” ЕООД гр.Троян и пред съда се признава за виновен. От друга страна следва да се отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, тъй като в случая са засегнати обществените отношения, регулиращи  половата неприкосновеност  на личността, половата свобода и нравственост, а в случая се касае за малолетно дете, само на 10години. Както и по-горе е споменато,  извършеното престъпление не е изолиран акт. Свидетелката М. споделя, че в продължение на 2-3 години назад подсъдимият  е извършвал блудствени действия с нея  и я е заплашвал да не казва на никого. Действително в настоящото производство няма повдигнато обвининие за тези деяния, но на всички е ясно, че те трябва да бъдат доказани, което е малко вероятно  към настоящия момент.

При това положение  и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК  във вр.чл.58а от НК съдът счита, че на  подсъдимия Б. следва да се наложи наказание за извършеното от него престъпление 3/три/години  лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета  и същият ще следва да изтърпи наказание 2/две/години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3  и чл.58 т.3 от ЗИНЗС.

            На основание чл. 59 ал. 1 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което  подсъдимия М.А.Б. е бил задържан с постановление на РП гр. Троян от 16.09.2018 г. за срок от 72 часа, както и времето през което на същия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с ****** постановено по ЧНД № ***** г. по описа на РС гр. Троян, влязло в законна сила на 27.09.2018 г., като един ден задържане под стража да се счита за един ден лишаване от свобода, считано за периода от 16.09.2018 г. до настоящия момент.

Ще следва подсъдимият Б. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч IBAN ***F, банка „****** АД гр. София, клон гр. Троян, направените разноски по делото в размер сумата 1003.42 /хиляда и три лева и четиридесет и две стотинки/ лева - разноски по делото за експертизи.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

                                                                       Районен съдия: