Присъда по дело №491/2022 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 75/25.10.2022 година, постановена по НОХД №
491/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП №207/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият А.А. /A.A./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 25.09.2022 г. в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово,
обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, който по смисъла на чл.358 ал.3 от НПК се явява призован от
прокурора, като последният е връчил и препис от обв.акт по реда на чл.180 ал.3 от НПК -
чрез служебния му защитник – адв.Б.К. от АК-Ямбол и с участието на сл. защитник,
назначен от фазата на БП, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за
разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Янислав Димов при РП-
Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия А.А. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия А.А. за виновен по повдигнатото му
обвинение и му наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в
престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за
срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия А.А., адв.Б.К., в хода на устните прения не оспорва
авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните доказателства. С оглед на това защитата пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като с оглед на
обстоятелството, че А.А. е гражданин на Сирия и е влязъл на територията на страната ни, за
да търси убежище, бягайки от военните действия в родината си, моли на основание чл.279
ал.5 от НК да не му бъде налагано наказание, тъй като са налице условията за прилагане на
предвиденото в тази разпоредба. Ако въпреки това съдът счете, че следва на подсъдимия да
му бъде наложено наказание, то адв.Кескинова излага доводи, че същото следва да бъде
определено в минималния му размер предвиден в закона, а именно - 3 месеца лишаване от
свобода, което с оглед на обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години и глоба в минимален размер, съобразен с факта, че подс. А.А.
бяга, не работи и няма средства, има тежко материално състояние.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Видно от обясненията на подсъдимия А.А. (A.A.), роден на 01.01.1999 г., в гр.Дер
Алзор, гражданин на Сирийска арабска република, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди пет
години напуснал родината си по произход – Сирия и влязъл нелегално в Република Турция,
където се установил и работил като общ работник.
Поради това, че в Р. Турция отношението към сирийските граждани в последните
месеци се влошило и същите били гонени, подсъдимият решил да се придвижи до
Федерална република Германия, където живеели негови роднини, за да се устрои там. Тъй
като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият решил да премине по незаконен
1

път турско - българската граница. Свързал се с каналджия, който му обещал срещу
заплащане от 4 500 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в
Република България, а от там впоследствие в Сърбия и от там за ФР Германия. Каналджията
осигурил транспорт и на 24.09.2022г. подсъдимият заедно с други непознати за него лица,
потеглили от гр.Истанбул с микробус към границата между Република Турция и Република
България. След около 4 часа микробусът спрял до гориста местност, находяща се в близост
до турско-българската граница. От там подсъдимият и спътниците му, водени от двама
водачи от афганистански произход продължили пеша, движейки се през гора около 8 часа.
Стигнали до възпрепятстващото съоръжение /ЕСС/, построено на границата между двете
държави, където в близост пренощували. На сутринта, т.е. на 25.09.2022г. подсъдимият и
спътниците му преодолели съоръжението през отвор.
По този начин на 25.09.2022 г., подсъдимият А.А. влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 160,
находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол.
След това подсъдимият А.А. и спътниците му продължили към вътрешността на
страната, водени от двамата водачи – афганистанци, към предварително избрано място, от
където е следвало да бъдат транспортирани. Вървели 2-3 дни пеша.
На 28.09.2022г. подсъдимият и спътниците му се качили в ремаркето на товарен
автомобил, с румънска регистрация.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Атанас Петров Елекчиев – на
длъжност „старши полицай“ към РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол, за времето от 19.00 часа на
28.09.2022г. до 07.00 часа на 29.09.2022 г. бил назначен наряд като КПП в с.Окоп по
маршрут до гр.Елхово. На 28.09.2022 г. около 20.00 часа автопатрула на св.Елекчиев
получил по радиостанцията от ОД информация за движение на влекач с ремарке с румънски
номера, за което МПС се предполагало, че превозва нелегални емигранти и поради тази
причина е било разпоредено на дежурните автопатрули при установяване на въпросното
МПС, същото да бъде спряно за проверка.
Около 21.05 часа автопатрулът на св.Елекчиев е възприел въпросния влекач, който
преминал по път I-7 покрай бензиностанцията на „Бул Петрол“ с.Окоп. МПС-то било
последвано от полицейския автомобил и по път I-7, на 2 км. от с.Окоп в посока към
с.Козарево, чрез светлинен и звуков сигнал влекачът с ремаркето бил спрян. Св.Елекчиев и
колегата му извършили проверка на водача, за който установили, че е чужд гражданин и
който бил сам в кабината. Водачът представил на полицаите документ за самоличност и
документите на управляваното от него МПС. В хода на извършената проверка двамата
полицаи констатирали, че ремаркето е без пломба и в него при отваряне на едната му врата,
св.Елекчиев възприел наличието на над 10 лица. Поради това двамата полицаи по
радиостанцията поискали чрез ОД при РУ-Ямбол съдействие за обезпечаване на МПС-то и
на констатираните множество лица в ремаркето.
На място пристигнали полицейски екипи от Пътна полиция гр.Ямбол, от РУ-
Тунджа, от РУ-Стралджа и от ГПУ-Елхово, както и дежурна оперативна група.
В хода на проверката полицейските служители установили в ремаркето на
автомобила подсъдимия и други около 60 лица, чужди граждани. Последните били
задържани от служители на ГПУ-Елхово и впоследствие конвоирани до помещение за
задържани лица в РД“ГП“-Елхово.
От показанията на св.Илия Пенев Пенев на длъжност „ст.полицай“ МГПГ при ГПУ-
Елхово към РД“ГП“-Елхово, се установи, че на 29.09.2022г. в началото на смяната му в
08.30 часа, му е било разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7
до с. Окоп, обл. Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за
нелегално преминали държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото,
2

където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от св. Пенев проверка на
обратната следа, били установени в района на гранична пирамида № 160, находяща се в
землището на село Странджа, община Болярово, обл. Ямбол, голям отвор във
възпрепятстващото съоръжение и множество следи там, които били с посока от Република
Турция към Република България и продължавали към вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и
подсъдимият А.А. (A.A.), гражданин на Сирийска арабска република. Тъй като у
подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е
била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна
карта /л.20 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се
идентифицирало с имената: - А.А. (A.A.), роден на 01.01.1999 г., в гр.Дер Алзор, гражданин
на Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача,
пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост от 30.09.2022г., издадена
от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че
подсъдимият А.А. не е осъждан.
От представените по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо рег.№105450-10630 от 21.10.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се
установи, че подс. А.А. на 21.10.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец и поради
подадена на 18.10.2022г. молба за международна закрила е бил предаден на служител на
РПЦ-Харманли – ДАБ-МС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия А.А., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след
като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава
подробни обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на
свидетелите - Атанас Петров Елекчиев /старши полицай в РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол/ и
Илия Пенев Пенев /ст.полицай в МГПГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в
хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с
чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели Елекчиев и Пенев се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че
е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са
пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като установен
заедно с още около 60 чужди граждани в ремаркето на влекач с румънски рег.номера и
последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 207/2022г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от
3

28.09.2022 г., както и представеното от ЯРП по делото - писмо рег.№105450-10630 от
21.10.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР/, се прецениха за редовни от външна
страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А.А. (A.A.), роден на 01.01.1999
г., в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска
република, с основно образование, с адрес - гр.Дер Алзор, САР, неосъждан, без документи
за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй
като на 25.09.2022 г. в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на
с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А.А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р
Турция към Р България. Същото е осъществено като на 25.09.2022г. подсъдимият е влязъл
през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично-пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи във вътрешността на страната ни - по път I-7, на 2 км. от с.Окоп, в
посока към с.Козарево, след като е открит в хода на извършена полицейска проверка в
ремаркето на товарна композиция с румънски рег.номера.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А.А. е
предприел пътуването си от Р.Турция, където е пребивавал около 5 години, след като е
напуснал родината си по произход и местоживеене - Сирия поради лошите условия на
живот и несигурността, вследствие на военното социално-икономическо положение в
страната, като намерението му е било да потърси по-добър живот в държава в Европа. С
оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия, 5-годишният му престой в Р. Турция и
ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се приеме, че А.А. е
влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – Сирия. Поради това и съдът в настоящия си
състав прие, че действията на подс. А.А. са били мотивирани по причини от социално-
икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и
Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода,
че А.А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница,
както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-
4

член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване
на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи за
Сърбия, а от там за ФР Германия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А.А. (A.A.), гражданин на
Сирийска арабска република, за ВИНОВЕН в извършване на вмененото му
престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия преди около 5 години да напусне доброволно
държавата си по произход и да премине нелегално на територията на Р. Турция, и едва на
25.09.2022г. да влезе нелегално посредством услугите на „каналджия“ през границата на
страната от Р. Турция в Р. България. Не са налице данни, които да формират извод различен
от това, че подсъдимият е влязъл на територията на страната ни по причини, различни от
личните такива.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подс. А.А. е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му
родина, която е напуснал преди 5 години или в Р. Турция, от където е преминал нелегално
на 25.09.2022г., е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането му, нито
впоследствие при разпита му в хода на бързото производство. Не може да се приеме, че
всяко преминаване на границата на страната на сирийски гражданин без разрешение на
държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът изисква да бъде
установено наличието на посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279,
ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от
правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България,
като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по
причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е налице по отношение на
конкретното лице – в случая на подсъдимия А.А., гражданин на Сирийската арабска
република. По делото не са налице каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че
подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ,
като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице липсват съобщаване на
факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. В
изявленията му не се съдържат и факти, показващи, че спрямо него е осъществявано
преследване било в държавата му по произход, както и в държавата, от която преминава на
територията на страната ни. Предвид на тези си съображения съдът, съобразявайки се с
причините, мотивирали подсъдимия да напусне доброволно САР преди 5 години, а
впоследствие на 25.09.2022г. и Р.Турция и да влезе нелегално на територията на страната
ни, които са от социално-икономическо естество и го определят като икономически
имигрант, като взе предвид и обстановката в държавата по произход, независимо от
наличните по делото данни за подадена молба за закрила пред компетентната ДАБ при МС,
прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо
5

подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на
този фактически състав.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. А.А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и причините и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши
вмененото му престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като
многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55
от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването
на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия А.А. кумулативно предвидените
наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона
минимум, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание Глоба в
полза на Държавата в размер на 100.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. А.А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А.А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. А.А. наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 15.00 лева да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД“ГП“-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	75
Дата:	25 октомври 2022 г.
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20222310200491
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2022 г.

Присъда по дело №491/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите