О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76
01.03.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело № 34/2019 г. на Апелативен съд –Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. З. от гр. Б. против определение № 2473 от 19.12.2018 г. по в.ч.гр.дело № 1839/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което не е прието възражението ѝ по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1361/08.03.2012 г., издадена по ч.гр.д. №2060/2012 г. на Районен съд – Бургас и е оставена без разглеждане частната ѝ жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на посочената заповед.
Иска се отмяна на обжалваното определение, като неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Претендира се да бъде прието възражението по чл. 423 ГПК и да бъде допусната до разглеждане частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.
Бургаският апелативен съд намира разглежданата жалба, в частта против определението на окръжния съд, досежно неприемане на възражението по чл. 423 ГПК, за недопустима. Производството по чл. 423 ГПК не е въззивно по своя характер, тъй като няма за предмет проверка на правилността на издадената заповед за изпълнение. Приема се, че производството е извънинстанционно и има за цел, при наличието на условията по чл. 423, ал. 1 ГПК, да възстанови висящността на заповедното производство и възможността за оспорване на заповедта за изпълнение чрез възражение. Определението по чл. 423 ГПК не е преграждащо, нито пък в закона е предвидена възможност за неговото обжалване. Такава е трайната практика на ВКС /вж. определение № 506 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1166/2014 г., I г.о., ГК/. При изложените съображения, частната жалба на И. З. срещу атакуваното определение в частта, с която не е прието възражението ѝ по чл. 423 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част, с която е атакувано определението на окръжния съд за оставяне без разглеждане частната жалба на З. против разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, настоящото обжалване е допустимо, но по същество е неоснователно.
Правилото на чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК задължава въззивният съд да разгледа частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение в случай, че приеме възражението по чл. 423 ГПК. По аргумент на противното, след като възражението не е прието, частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК не подлежи на разглеждане. Като е изложил съображения в този смисъл, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който е обоснован и законосъобразен. Затова, процесната частна жалба в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. П. З. от гр. Б. против определение № 2473 от 19.12.2018 г. по в.ч.гр.дело №1839/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която не е прието възражението ѝ по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1361/08.03.2012 г., издадена по ч.гр.д. №2060/2012 г. на Районен съд – Бургас, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. П. З. от гр. Б. против обжалваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната ѝ жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на посочената по-горе заповед.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. З. и производството по делото е прекратено.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/