№ 22615
гр. С, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110113605 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. А., ЕГН **********, гр. С,
кв. ************* ул. „*******“ (кв. „*****“) № 62, (починал), А. А. Г. , ЕГН **********,
гр. С, кв. „*****“, ул. „***“ № 28, и Ц. А. М., ЕГН **********, гр. С, кв. ************* ул.
„*******“ (кв. „*****“) № 62, всички чрез адв. И. Я., със съдебен адрес: гр. С, ул. П“ № 9,
партер, срещу **********, БУЛСТАТ ********, гр. С, ул. **** № 33, представлявана от
************ с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът ********** не е собственик на
следния недвижим имот: 1 200/1925 идеални части (62,33%) от Поземлен имот с
идентификатор ********** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С,
община Столична, област С (столица), одобрени със Заповед РД-18-54/30.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С, район ***“, ул.****
№34-а, с обща площ от 1925 кв.м.
С определение № 35912/11.10.2023 г., съдът е заличил като участник в процеса
починалия на 16.05.2023 г. А. М. А.-ищец, като е констатирал, че наследниците на
починалия ищец - А. А. Г. и Ц. А. М. вече участват в процеса като ищци.
Ищците поддържат в исковата молба, че с Нотариален акт за покупка на недвижим
имот чрез Народен съвет №5, том X, дело №*********** г., издаден от Нотариус при
Софийски районен съд, ищецът А. М. А. е закупил чрез Районен народен съвет „*********“,
гр. С следния недвижим имот: Празно дворно място, съставляващо имот пл. № 41 в
кадастрален лист 150, полигон 16 с пространство от 1200 кв.м. по плана на гр.С, квартал
„*****“, при съседи: СС, шосе и КРД, за задоволяване на жилищни нужди. Към датата на
покупката ищецът бил в брак, от който има две деца - другите две ищци. След смъртта на
съпругата му, имотът, който бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност
(СИО), станал собственост на тримата ищци при квоти - 4/6 за ищеца и по 1/6 за всяка от
дъщерите му. Поддържа, че след одобряването на Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК
закупеният от него недвижим имот е идентичен с част (1 200 кв.м.) идеални части от
Поземлен имот с идентификатор ********** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С, община Столична, област С(столица), одобрени със Заповед РД-18-
54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С,
район ***“, ул.**** №34- а с площ:1925кв.м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване ;стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: 41; при съседи на имота: 68134.4414.204; 68134.4414.104;
1
68134.4414.42; 68134.4414.52; 68134.4414.53.
Със Заявление до ********** вх. №94-А-274/2012 г. ищецът поискал от ответника
********** да се отпише от актовите книги за общинска собственост на район ***“ част от
Акт за общинска собственост(АОС) №1441/19.12.1996 г. отнасящ се за незастроено дворно
място, съставляващо имот пл.№41,кв.“*****“, ул.**** №34а,с площ от 1200 кв.м., но
ответникът отказал. Предявяват иск да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ********** не е собственик на 1 200 /1925 идеални части /62,33%/ от
Поземлен имот с идентификатор ********** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С, община Столична, област С (столица), одобрени със Заповед РД-18-
54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С,
район ***“, ул.**** №34-а; площ:1925кв.м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: 41; при съседи на имота: 68134.4414.204; 68134.4414.104;
68134.4414.42; 68134.4414.52; 68134.4414.53, за който има съставен акт за общинска
собственост № 1441/19.12.1996 г.
Ответникът ********** оспорва иска изцяло в срока по чл. 131 от ГПК. Твърди, че
имотът, закупен от ищеца през 1980 г. не е част от процесния имот, който от дълго време се
ползва за пощенски пункт, а в миналото е имало изграден и здравен пункт, а имот, намиращ
се на около 200 метра от процесния, който понастоящем е разделен на две части,
собственост на ищците Г. и М. - на номер 62 и 62а на същата улица. Сочи, че имотът,
закупен от ищеца през 1980 г. е бил дарен от него и съпругата му на двете им дъщери през
2000 г. , след което ищецът е водил дело за отмяна на дарението, като от исковата молба, по
която е било образувано същото дело, било видно посоченото от самия ищец обстоятелство,
че имотът е с номер по предходен план 17. Сочи, че в процесния имот, който ищецът твърди
да е закупил, още през 80-те години на миналия век, били изградени трафопост, здравен
пункт и кметството на кв. „*****“, на които действия ищецът не се бил противопоставил,
въпреки твърденията си, че е собственик. И към момента на подаване на отговора на
исковата молба една от сградите в имота се ползвала от „***** по договор за наем. Оспорва
да е налице идентичност между имота на ********** и закупения от ищеца. Поддържа, че
имотът на ищците е с пл. № 17 и попада в полигон 14, а общинският е с пл. № 41 и попада в
полигон 16. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
С оглед характера на настоящото производство в доказателствена тежест на ищците и
да докажат правния си интерес от воденето на същото, доколкото последният се извежда от
твърдението, че ищците са съсобственици на идеални части от процесния имот - в тяхна
тежест е да докажат реализирана покупко-продажба на имот в нотариална форма и факта, че
закупения през 1980 г. с посочената в исковата молба покупко-продажба имот попада в
границите на Поземлен имот с идентификатор ********** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С, община Столична, област С(столица), одобрени със Заповед
РД-18-54/30.08.20Юг. на Изпълнителния директор на АГКК.
По делото като писмено доказателство е приет Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот чрез народен съвет № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г., видно от
който Екатерина Георгиева Пашалийска продава на А. М. А. празно дворно място
съставляващо имот пл. № 41 в кад. лист 150, полигон 16, с пространство от 1 200 кв. м, по
плана на С, кв. ************* при съседи: СС, шосе и КРД, за задоволяване на жилищни
нужди. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том IX, дело № 2244,
вх. рег. № 2797 от 03.02.2000 г. А. М. А. и съпругата му даряват дъщерите си: А. А. Г. и Ц.
А. М., реални части от дворно място с площ по скица 1 370 кв. м, а по нот. акт 1 200 кв. м,
съставляващо имот с пл. № 17, полигон 16, кад. лист 150 от кад. план на м. Милево ханче,
при съседи СС, шосе и КРД, като в НА е посочено, че същият е съставен въз основа на нот.
акт № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г., нот. акт № 34, т. 1, дело № 34 от 1989 г.,
Скица № 9400291 от 21.01.2000 г. от Софийски кадастър, строителна документация към РС
2
№ 1096 от 19.01.1982 г., Суперфиция от 16.11.1995 г.
Прието по делото е и копие на искова молба, депозирана от А. М. А. против Ц. А. М.
за отмяна на дарение на недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 134, том IX, дело № 2244, вх. рег. № 2797 от 03.02.2000 г., като видно от
обстоятелствената част на исковата молба, обект на дарението е имот с идентификатор
68134.4414.17 с административен адрес в гр. С, район **, кв. „*****“, ул. „*** №62.
Видно от представената по делото Заповед № СО-РД-57-37/31.01.2014 г., ответникът
********** е отказал по искане на А. М. А. да отпише от актовите книги за общинска
собственост на район ***“ част от АОС №1441/19.12.1996 г., касаещ незастроено дворно
място, съставляващо имот пл. № 41, кв. ************* ул. „*** № 34а с площ от 1200 кв. м.,
с мотиви за липса на идентичност между имотът, за който се легитимира като собственик
молителя с НА № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г. и имотът, актуван с АДС
№1441/19.12.1996 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Пенка Найденова
Филипова се установява, че същата е починала на 01.03.2009 г. и е оставила за свои законни
наследници А. М. А. – съпруг, А. А. Г. и Ц. А. М..
Приета по делото като писмено доказателство е и скица на поземлен имот с
идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със
Заповед № РД-18-54 от 30.08.2010 г. на ИД на АГКК с адрес на имот в гр. С, ул. „*** №34а,
с номер по предходен план 41 и при съседи 68134.4414.204, 68134.4401.104, 68134.4414.42,
68134.4414.52 и 68134.4414.53. Като собственик на площ от 1200 кв. м. от поземления имот
по данни от КРНИ е посочен А. М. А. по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот чрез народен съвет № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г.
Представен по делото е Акт за общинска собственост № 1441/19.12.1996 г., видно от
който в т. 3 „вид и описание на имота“ е посочено: кад. лист 150, план № 41, незастроено
дворно място – 34 от 2000 кв.м. Като съставен по-рано акт е посочен № 3998/29.06.1984 г,
който също е представен по делото и видно от който незастроено дворно място с площ от
2000 кв. м., находящ се в кв. ************* район седми, кад. лист № 150, пл. № 41 е
актуван за държавна собственост.
По делото като писмено доказателство е приет и Акт за частна общинска собственост
№ 9955/01.11.2018 г., видно от който като частна общинска собственост е актуван поземлен
имот извън регулация, с идентификатор ********** с площ от 1925 кв. м. с адрес на имот
гр. С, кв. „*****“ , ул. „*** № 34а, като в „забележки“ е посочено, че имотът е разположена
сграда с идентификатор **********.1, която се ползва за *****, актувана с АОС №
8308/01.08.2013 г. Представен по делото е и Акт за общинска собственост № 1440/19.12.1996
г., видно от който в т. 3 „вид и описание на имота“ е посочено: кад. лист 150, план № 41,
***** – 13 от 120 кв. м., сградата е построена 81 г. от фурнирани плоскости. Като съставен
по-рано акт е посочен № 3997/29.06.1984 г., а в забележка е посочено, че с Решение № 457,
Протокол № 43/18.07.2013 г. на СОС имотът е бил обявен за частна общинска собственост и
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗОС за същия е съставен АОС № 8308/01.08.2013 г.
Представено по делото е Решение № 457 от 18.07.2013 г. на Столичен общински съвет за
промяна в характера на обекти общинска собственост от публична в частна, видно от който
имот с идентификатор **********.1, находящ се в кв. „*****“, актуван съгл. АОС
№1440/1996 г. като „*****“ с площ от 120 кв. м. Видно от Акт за частна общинска
собственост № 8308/01.08.2013 г., имот с идентификатор **********.1, представляващ
едноетажна сграда със ЗП от 121 кв. м., разположена в имот с идентификатор ********** па
КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
С, кв. „*****“, ул. „***. Видно от представения по делото АОС № 1442/19.12.1996 г. на
основание чл. 2, ал. 2 от ЗОС и АДС №3999/29.06.1984 г., за общинска собственост е актуват
имот: кад лист 150, чл. № 41, трафопост (78,20 кв. м.) с магазин (74,75 кв. м.) – 28 от 153 кв.
м., построен през 1981 г., а като бивш собственик на имота е посочено: държавен имот. По
делото е представен и предходен акт за държавна собственост № 10628 от 29.06.1984 г,
3
видно от който имот, находящ се в кв. „*****“, район седми, кад. лист 150, пл. № 41,
представляващ трафопост (78,20 кв. м.) с магазин (74,75 кв. м.) – 28 от 153 кв. м., построен
през 1981 г. е актуван за държавен.
По делото е представен Договор за отдаване под наем на недвижим нежилищен
общински имот – частна общинска собственост, сключен между ********** и „****“ ЕАД с
предмет: предоставяне за стопанисване на общински недвижим имот, актуван с АОС
№ 1440/19.12.1996 г., находящ се в кв. „*****“, местоположение – „*****“ с площ от 28,32
кв. м.
Видно от представеното по делото писмо от ГИД С, адресирано до кмета на СО –
район **, съгласно комбинирана скица не е налице идентичност между поземлен имот с пл.
№ 41, кад. лист 150, полигон 16 и поземлен имот с пл. № 17, кад. лист 150, полигон 14, като
е посочено, че имотите се намират на разстояние от 240 м. едни от друг.
Представени по делото са и разписни листове, видно от които за местност „МХ“, пл.
район III-47, от 1966 г., поземлен имот с пл. № 28 на ул. *** 26 е записан на МА М. с
вписани документи за собственост нот. акт № 98, т. XII, д. 2071 от 1965 г. за 1490 кв. м
(задраскан) и на **** – дог. за добр. делба от 12.06.2000 г. за 612 кв. м. За дворно място ПИ
пл. с № 41 от полигон 16 не е вписан собственик. ПИ пл. № 52 е записан на ***** с вписан
документ за собственост договор от 1962 г. ПИ пл. № 53 е записан на *** с вписани
документи за собственост нот. акт № 51, т. Х, д. 1835 от 1953 г. ПИ пл. № 42 на ул. **** №
24 е записан на КИД с вписан документ за собственост нот. акт № 757, д. 2065 от 1954 г.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира
като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява, че поземлен имот с пл.
№ 41 по кад. план, предхождащ КК е бил с площ 2 201 кв. м и е граничел с ул. „*** „от юг, с
ПИ пл. № 28 от запад, с ПИ пл. № 52 от североизток, с ПИ пл. № 53 от северозапад и с ПИ
пл. № 42 от изток, като от същият са образувани поземлен имот **********, с адрес в гр. С,
ул. „***„ № 34-а с площ от 1925 кв. м, стар номер 41, и поземлен имот 68134.4414.204, с
адрес в на ул. „***, с предназначение ведомствен път и площ от 429 кв. м, съгласно КККР
одобрени със Заповед № РД-18-54 от 30.08.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, като
около 238 кв. м от ПИ пл. № 41 попадат в поземлен имот с идентификатор 68134.4414.204
по КК. Вещото лице посочва, че в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-54 от
30.08.2010 г. на ИД на АГКК, в поземлен имот **********, с адрес в гр. С, ул. „*******“ 34,
са заснети и нанесени: сграда с идентификатор **********.1, с функционално
предназначение „друг вид обществена сграда“, брой етажи 1, застроена площ от 121 кв. м;
сграда с идентификатор **********.2, частна собственост, функционално предназначение
„Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ от 79 кв. м, както и сграда с
идентификатор **********.3, частна собственост, функционално предназначение „*****“,
брой етажи 1, застроена площ от 71 кв. м.
От заключението се установява още, че съгласно кадастралния план, предхождащ КК
поземлен имот с пл. № 17 от кад. лист 150 (1973 г.), пл. район III-47 - МХ, е бил с площ 1
376 кв. м и с НТП индивидуално застрояване, като от бившия ПИ с пл. № 17 са образувани
поземлен имот с идентификатор 68134.4414.17, с адрес в гр. С, район **, ул. „*** № 62 с
площ от 727 кв. м, стар номер 17 и поземлен имот с идентификатор 68134.4414.119, с адрес
в гр. С, ул. „*** № 62-А, с площ от 758 кв. м, стар номер 17, като съседни на ПИ с пл. № 17
от КП са следните имоти: от запад ПИ с пл. № 16 (ПИ 68134.4414.16 и 68134.4414.115 по
КК), от изток ПИ с пл. № 18 (ПИ 68134.4414.18 по КК), от север ПИ 68134.4415.64 с площ
1986 кв. по КК, общинска публична собственост и НТП за селскостопански, горски,
ведомствен път и от юг ***. Вещото лице посочва, че съгласно представените разписни
листове за местност „МХ“, пл. район III-47, от 1966 г., ПИ с пл. № 16 с адрес ул. „*** 44 е
записан на КРД и СД, а ПИ с пл. № 17 е записан на А. М. А. с вписани документи за
собственост НА № 5, т. Х, д. 1476 от 1980 г. и НА № 34, т. I, д. 34 от 1989 г., за 1200 кв. м.
На база извършените проверки и констатации вещото лице дава заключение, че
поземленият имот, закупен от А. М. А. с нотариален акт № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май
4
1980 г., с пространство от 1200 кв. м, при съседи: СС, шосе и КРД, не съвпада с поземлен
имот с идентификатор 618.134.4414.41 по кадастралната карта, като вещото лице допълва,
че имотът, обект на НА № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г., съставляващ ПИ пл. №
41 в кад. лист 150, полигон 16, с площ 1 200 кв. м, по плана на С, кв. ************* при
съседи: СС, шосе и КРД, съответства по граници, съседи и вписани документи за
собственост и площ на ПИ пл. 17 от кадастралния план, предхождащ КК.
В настоящото производство по искане на ищеца, съдът допусна разпит на свидетели
за установяване владението на процесния имот, но с оглед неупражняване в срок на
процесуалните си права, съдът отмени определението за тяхното допускане и по делото
ищецът не ангажира други годни доказателства за установяване владението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. По
тези искове е достатъчно ищецът да докаже твърденията си, с които обосновава правния си
интерес от търсеното установяване като предпоставка за тяхната допустимост, тоест трябва
да докаже наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор.
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът
се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът
на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск
за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено
нещо на претендираното от ответника право. В тази връзка следва да се отбележи, че
съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/12 г. на
ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние, както и при конкуренция на
твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект.
Именно такъв е настоящият случай, защото ищците твърдят, че са собственици на
процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство и договор за покупко-
продажба, а ответника се легитимира като собственик въз основа на акт за общинска, респ.
акт за държавна собственост. За предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124
от ГПК се изисква само наличието на правен интерес за ищеца, но не е въведено изискване
законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Процесуалният
закон не предвижда предявяването на отрицателен установителен иск като субсидирана
форма на защита - когато ищецът няма възможност да предяви друг иск. Ето защо, в
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
С оглед на тези принципни постановки, настоящият състав на съда приема, че в
настоящото производство в тежест на ищцовата страна е да докаже по делото правния си
интерес от воденето на същото, доколкото същият се извежда от твърдението, че ищцовата
страна е собственик на идеални части от процесния имот - в нейна тежест е да докаже
реализирана покупко-продажба на имот в нотариална форма и факта, че закупения през 1980
г. с посочената в исковата молба покупко-продажба имот попада в границите на Поземлен
имот с идентификатор ********** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.С, община Столична, област С (столица), одобрени със Заповед РД-18-54/30.08.20Юг. на
Изпълнителния директор на АГКК.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и преценени в тяхната
съвкупност, в това число и приетата по делото СТЕ, съгласно заключението на която имот,
закупен от наследодателите на ищците с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот чрез народен съвет № 5, том Х, дело № 1476 от 30 май 1980 г., представляващ празно
5
дворно място, съставляващо имот пл. № 41 в кад. лист 150, полигон 16, с пространство от
1 200 кв. м, по плана на С, кв. ************* при съседи: СС, шосе и КРД, за задоволяване
на жилищни нужди, не е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор
********** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, община Столична,
област С (столица), одобрени със Заповед № РД‑18‑54/30.08.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С, район ***“, ул.**** №34-а, с обща
площ от 1925 кв.м.
Ищцовата страна навежда в процеса и твърдения за придобиване на процесния
поземлен имот с идентификатор ********** по силата на давностно владение, но
доказателства в този смисъл от страната не са ангажирани.
Предвид това заключение на вещото лице не е налице е идентичност между имота, за
който е предявен отрицателния установителен иск за собственост, и имота, по отношение на
който ищците ще имат възможност да придобият правото на собственост с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот чрез народен съвет № 5, том Х, дело № 1476 от 30
май 1980 г., ако отрекат правото на ответниците.
При така установеното, съдът приема, че ищцовата страна не е доказала правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като не
установила наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, не е доказала
фактите, от които то произтича, както и че за ищцовата страна съществува правен интерес да
бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника, с което ще
се сложи край на правния спор.
Следва да се посочи, че по делото е представено извънсъдебно признание на факта, че
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез народен съвет № 5, том Х,
дело № 1476 от 30 май 1980 г., с който обосновават правния си интерес, наследодателите на
ищците са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68134.4414.17 (л. 41 от СГС).
Съгласно трайната съдебна практика предмет на делото по предявен отрицателен
установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца.
Поради това в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот на
всички претендирани от него основания. Ако той не стори
това, отрицателният установителен иск следва да бъде уважен – тоест, следва да се
постанови, че спрямо ищеца ответникът не е собственик на процесния имот. При
предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже само
правния си интерес от завеждане на иска. Такъв правен интерес е налице, когато ищецът
претендира самостоятелно право върху същия имот, което се оспорва от ответника или
когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. Ако ищецът не докаже правния си интерес, производството по
делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено (в този смисъл и
Определение № 60138 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3371/2021 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Дияна Ценева).
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от
2012 г. на ОСГТК на ВКС при отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от
това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си,
че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на
процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от
страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава
право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
6
обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че видно от събраните по делото
писмени доказателства, ********** доказва правото си на собственост върху процесния
имот, поради което съдът намира, че дори и да бъде разгледан по същество, настоящият иск
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното и поради липсата на правен интерес, поради това, че ищецът не
доказва наличието на факти, от които извежда свое защитимо право, засегнато от правния
спор и доколкото отричането правата на ответника, няма да доведе до защита права на
ищците, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а исковата
молба върната.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят, сторените то ответника разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 12.03.2024 г., с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания, на основание чл. 253 от ГПК, КАТО ВРЪЩА
искова молба депозирана пред СГС с вх. № 36516/13.06.2022 г. от А. М. А., ЕГН
**********, гр. С, кв. ************* ул. „*******“ (кв. „*****“) № 62, А. А. Г. , ЕГН
**********, гр. С, кв. „*****“, ул. „***“ № 28, и Ц. А. М., ЕГН **********, гр. С, кв.
************* ул. „*******“ (кв. „*****“) № 62, всички чрез адв. И. Я., със съдебен адрес:
гр. С, ул. П“ № 9, партер, срещу **********, БУЛСТАТ ********, гр. С, ул. **** № 33,
представлявана от ************ с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът
********** не е собственик на следния недвижим имот: 1 200 /1925 идеални части (62,33%)
от Поземлен имот с идентификатор ********** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С, община Столична, област С (столица), одобрени със Заповед РД-18-
54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр.С,
район ***“, ул.**** №34-а, с обща площ от 1925 кв.м., на основание чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 13605/2023 г. по описа на СРС, 120 състав,
като недопустимо.
ОСЪЖДА А. А. Г. , ЕГН **********, гр. С, кв. „*****“, ул. „***“ № 28, и Ц. А. М.,
ЕГН **********, гр. С, кв. ************* ул. „*******“ (кв. „*****“) № 62 да заплатят на
**********, БУЛСТАТ ********, гр. С, ул. **** № 33, представлявана от кмета В. Терзиев,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7