Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
19.03.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.02.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17062 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца Г.И.Д. ЕГН ********** с адрес: *** срещу ответника ***, със седалище и адрес на
управление: ***съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, след
допуснато изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК, както
следва:
- с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1228,48 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 183 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
-
с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 198,92 лв. ,
представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден
труд мораторна
лихва за периода, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до
датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 20.10.2019г.
включително.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през
периода от 21.10.2016г.
до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „ст.полицай" в Зонално
жандармерийско управление -Варна, към Дирекция „Жандармерия" при Главна
дирекция „Национална полиция", гр.София.
Същата е на структурно
подчинение към *** гр.София.Съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител.
Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата
на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.
Ищецът излага, че в
процесния период е положил положил общо претендираните
часове нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд , който
следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер на исковата сума.
С оглед на горното се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна ***, със седалище и адрес на управление: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба ,
в което се оспорва предявения иск по
основание и размер.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът през процесния период е
заемал посочената в исковата молба длъжност.
По отношение на допустимостта
на исковете:
Излага се, че исковете, предявени срещу ГДНП са допустими, като
предявени срещу надлежна страна.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на МВР
(ПУДМВР) в ГДНП се създава дирекция „Жандармерия". Териториални звена на
дирекция „Жандармерия" са зоналните жандармерийски управления (чл. 5, ал.
5 от ПУДМВР). Предвид, че ищецът е служител на Зонално жандармерийско управление-Варна,
а съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции на МВР са юридически лица,
то и ГДНП е легитимирана да отговаря по предявените искове.
По отношение на основателността
на иска:
Излага се, че ищецът е назначен в структурно звено на Зонално
жандармерийско управление-Варна, чиято дейност е организирана на смени, като
отчитането на положения труд е сумирано; на тримесечен период, съгласно чл.
187, ал. 3 от ЗМВР.
Изложеното в исковата молба очертава като предмет на спора следва ли
положения нощен труд да се преизчислява като дневен.
Счита се , че съгласно чл.5, ал. 3 и ал.5 от Правилника за устройство и
дейността на МВР в ГД Национална полиция се създава дирекция „Жандармерия“,
чийто териториални звена са зоналните жандармерийски управления. Твърди се, че
в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Оспорва да е
налице празнота в закона, доколкото, действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. уреждаща процесните отношения. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това. Сочи се, че липсва основание за трансформиране на нощния
в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата
претенция, като неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани
при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието
му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от
ищеца реално общо 1293 часа нощен труд. Който, ако съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 1476 часа за
периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
още 183 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим,
следва да е в размер на 1228,48 лв. Лихвата за забава върху така изчислената
сума за процесния период на начисляване е в размер на 198,02 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи
обезщетение за забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка
забавно плащане на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 329,92 лева за
платено адвокатско възнаграждение намалено до минималния еднократен размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК ,
което съдът намира за основателно, поради
липса на правна и фактическа сложност на спора.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 57,10 лева и 240,00 лева депозит за
вещо лице, или общо разноски в размер от 297,10 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, със
седалище и адрес на управление: ***ДА
ЗАПЛАТИ на Г.И.Д. ЕГН **********
, с адрес: *** следните суми, а именно:
- сумата от 1228,48
лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 183 часа
за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2
от ЗМВР.
- сумата 198,92 лв. , представляваща сбор от дължимите обезщетения
за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен
в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано
от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в
съда, т.е. до 20.10.2019г. включително,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, със
седалище и адрес на управление: ***ДА
ЗАПЛАТИ на Г.И.Д. ЕГН **********
, с адрес: *** сумата от 329,92 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника
на посочената в исковата молба банкова сметка *** „Райфайзен Банк (България)“
ЕАД: IBAN ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА ***, със
седалище и адрес на управление: ***ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен
съд сумата от 297,10 лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: