Р Е Ш
Е Н И Е
№………./28.10.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар М. Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1766 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 1766/2018г. по описа
на ВОС е образувано по молба на „Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД гр.Варна ЕИК *********, представлявано от
управителя В.В., с която срещу Община
Варна ЕИК *********, в условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени следните искове :
установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 289 301.88лв. –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС -08.07.2013г. до окончателното
плащане на дълга ; мораторна
лихва върху главницата в размер на 71 353.43лв. за периода от 07.02.2011г. до
30.06.201Зг. и 27 464.84лв. - съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по т.дело № 1228/2013г. по
описа на ВОС, ТО и е образувано ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д.,
поради погасяването им чрез прихващане със сумата в общ размер на 330 050.75лв.
и чрез плащане на сумата в общ размер на 145 180.77лв., както и че ищецът не
дължи на ответника и сума за разноски по изпълнителното производство в размер
на 4 846лв.-адвокатско възнаграждение;
осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 379 256.93 лв.,
представляваща получена от ответника сума в резултат на проведено принудително
изпълнение по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д., с която той се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане на
задължението;
осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 31 394.04
лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 379 256.93 лева,
считано от датата на получаването й чрез банков превод по ИД № 1396/2016г. от
ЧСИ № 808 З.Д. до датата на предявяване на иска в съда.
Ищецът твърди,
че на 09.09.2011г. е сключен договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за нуждите на Община
Варна, между Община Варна-в качеството й на възложител и „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД-в качеството му на изпълнител. В чл.8 от договора е
прието, че възложителят заплаща доставените В и К услуги. В чл.11 от договора е
прието, че възложителят заплаща доставената питейна вода и отведените от
канализационната система отпадъчни и пречистени води и в случаите, когато е
предоставил собствени обекти за стопанисване, ползване или под наем на други
физически или юридически лица. С идентично съдържание са и съответните текстове
от договорите, подписани от същите страни на 20.12.2013г. и на 12.02.2016г.
На
23.06.2016г. „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД получава покана за
плащане изх.№ ФСД16000491_005ВН от 21.06.2016г. от Община Варна във връзка с
изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г., издаден по т.дело № 1228/2013г. по
описа на ВОС, ТО за следните суми: 289 301.88лв.-главница, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
иска-08.07.2013г. до окончателното плащане на дълга; 71 353.43лв.-обезщетение
за забавено плащане; 27 464.84лв.-съдебно-деловодни разноски. Към 23.06.2016г.
общият размер на дълга по изпълнителния титул е 475 231.52лв.
На
24.06.2016г. „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД изпраща
компенсационно изявление изх.№ ВП-1081-1 от 24.06.2016г. до Община Варна,
получено на 27.06.2016г., с което се извършва прихващане между сумите, описани
в горепосочения изпълнителен лист, и сумите, които Община Варна дължи на
Дружеството за присъдени разноски по т.дело № 1228/2013г. по описа на ВОС, ТО в
размер на 6 569.76лв.; и за ползвани В и К услуги в имоти-общинска собственост
в общ размер на 121 960.74лв.; както и за ползвани В и К услуги в
имоти-общинска собственост, предоставени за ползване от физически лица
(наематели) в общ размер на 201 520.25лв., като последните две суми Община
Варна дължи на Дружеството на основание чл.8 и чл.11 от договорите от 09.09.2011г.,
от 20.12.2013г. и от 12.02.2016г.
Твърди, че
формираната разлика за плащане в размер на 145 180.77лв. е доброволно платена
от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД разсрочено на шест равни
месечни вноски по сметка на Община Варна, както следва:
·
На 29.07.2016г.-суматаот 24 196.80лв.
·
на 30.08.2016г.-сумата от 24 196.80лв.
·
на 27.09.2016г.-сумата от 24 196.80лв.
- на 28.10.2016г.- сумата от 24 196.80лв.
·
на28.11.2016г.-сумата
от 24 196.80 лв.
·
на
06.12.2016г.- сумата от 24 196.77лв., които суми са приети от Община Варна без
възражение.
Според ищеца, Община Варна не е
оспорила по никакъв начин пред „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД
направеното прихващане и извършеното доброволно плащане в резултат на
компенсационното изявление изх.№ ВП-1081-1 от 24.06.2016г.
На 30.11.2016г. „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД получава покана изх.№ 33620 от 21.11.2016г. за
доброволно плащане по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д., с взискател
Община Варна. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителния лист № 309 от 02.06.2016г., издаден в полза на Община Варна по
т.дело № 1228/2013г. по описана
ВОС, ТО. На 06.12.2016г. „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД пода***а
възражение вх.№ 23578 от 06.12.2016г. по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧИС № 808
З.Д., с което възрази срещу дължимостта на сумите по изпълнителния лист и срещу
присъдените съдебно-деловодни разноски в полза на взискателя и определените
такси за изпълнението, обективирани в поканата за добро***олно изпълнение, тъй
като към 06.12.2016г. Дружеството е погасило изцяло сумите по изпълнителния
лист, както следва: чрез прихващане,
извършено на 23.06.2016г. със сумата от общо 330 050.75лв. и чрез
плащане, извършено на 29.07.2016г.; на 30.08.2016г.; на 27.09.2016г.;
на 28.10.2016г.; на 28.11.2016г. и на 06.12.2016г. със сумата от общо 145
180.77лв.
Твърди се, че на 22.12.2017г. ЧСИ №
808 З.Д. налага запори върху пет броя банкови сметки на Дружеството:
-в „Алианц Банк България" АД за сумата от 541 408.28лв.
-в „ЦКБ" АД за сумата от 541 408.28лв.
-в „Уникредит Булбанк" АД за сумата от 541 408.28лв.
-в „Сибанк" ЕАД за сумата от 541 408.28лв.
-в „Банка ДСК" ЕАД за сумата от 541 408.28лв.
На 28.12.2017г. в изпълнение на
наложения запор „ЦКБ" АД е превела от банковата сметка на ищеца в
банковата сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 541 086.83лв. В
периода от 29.12.2017г. до 02.01.2018г. в изпълнение на наложения запор
„Уникредит Булбанк" АД е превела от банковата сметка на ищеца в банковата сметка
на съдебния изпълнител суми в общ размер на 541 408.28лв. На 03.01.2018г.
Дружеството получава по своята банкова сметка в „ЦКБ" АД сумата от 147
466.42лв. от ЧСИ № 808 З.Д. с вписано основание за плащане „надвнесена сума по
ИД № 1396/2016г." На 03.01.2018г. Дружеството получава по своята банкова
сметка в „Уникредит Булбанк" АД сумата от 541 408.28лв. от ЧСИ № 808 З.Д.
с вписано основание за плащане „надвнесена сума по ИД № 1396/2016г."
Ищецът настоява, че неправилно са
удържани суми от банковата сметка на Дружеството в „ЦКБ" АД в размер на
541 086.83лв.; и от банковата сметка на Дружеството в „Уникредит Булбанк"
АД в размер на 541 408.28лв., и които са преведени по сметка на съдебния
изпълнител. Описаните суми в изпълнителния лист № 309 от 02.06.2016г., издаден
в полза на Община Варна по т.дело № 1228/2013г. по описа на ВОС, ТО, са
погасени от длъжника (сега ищец) чрез прихващане и чрез плащане преди
предприемане на изпълнителните действия чрез налагане на запори върху посочените
банкови сметки на ищеца и превеждане на суми от тях към съдебния изпълнител. Извършените действия по погасяване на дълга
на Дружеството спрямо Община Варна чрез прихващане и чрез плащане са юридически
събития, осъществили се след приключване на съдебното производство по т.дело №
1228/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, по което е издаден изпълнителния
лист.
Въпреки извършеното погасяване на
сумите по изпълнителния лист, Община Варна продължава да се легитимира като
кредитор на Дружеството и с образуване на изпълнителното дело е предприела
действия по принудително събиране на несъществуващия дълг към датата на
налагане на запорите-22.12.2017г. Твърди се, че в резултат от проведеното
принудително изпълнение Община Варна е получила сума, която не й се следва, тъй
като вземането й по изпълнителния лист е погасено още през 2016г. С тази сума
ответникът се е обогатил, съответно имуществото на ищеца е намаляло.
На 29.12.2017г. е изпратено писмо
изх.№ ИП-1317 от ищеца до ответника, получено от него на 02.01.2018г., с което
същият е поканен да върне недължимо получената от него сума в резултат на
реализирания запор от съдебния изпълнител, тъй като вземането му по
изпълнителното дело е погасено още през 2016г. До настоящия момент ответникът
не е върнал получената от него сума в резултат от извършеното принудително
изпълнение по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът ОБЩИНА Варна депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Потвърждава, че по т.д. № 1228/2013г.
по описа на ВОС в полза на Община Варна срещу „ВиК-Варна“ ООД е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълн. дело №20168080401396 по описа на ЧСИ №808. Сочи се, че от
страна на „ВиК-Варна“ ООД е постъпило писмо, именувано „компенсационно
изявление" с изх.№ ВП-1081-1/24.06.2016г., което съдържа изявление за
извършено прихващане на посочените в изпълнителния лист суми със вземания,
които ВиК твърди, че има спрямо Общината, както следва: 6 569,76 лева - съдебно-деловодни разноски по
т.д.№ 1228/2013г. на ВОС; 121 960,74 лева - главници и лихви по неплатени
фактури по партида на платец № 12858 - Община Варна, за периода 30.08.2013г. -
24.06.2016г.; 201 520,25 лева - главници и
лихви за ползвани и незаплатени ВиК услуги за общински жилища, отдадени под
наем.
Първата сума от 6 569.76 лева за
съдебно-деловодни разноски по т.д.№1228/2013г. Общината е признала, като с
изрично писмено изявление по образуваното изпълнителното дело е поискала
приспадане от общия дълг, поради което е приспадната и спрямо нея не са
извършвани действия по принудително изпълнение.
Настоява се, че по отношение на
останалите суми това изявление не е породило погасителния си ефект, тъй като по
съществото си представлява едностранно извънсъдебно възражение за прихващане на
спорни вземания на ищеца със съдебно установени вземания на ответника, дължими
въз основа на годен изпълнителен титул. Твърди се, че тази хипотеза прихващане би могло да се
извърши единствено по съдебен път. Сочи се, че вземанията на ищеца са спорни,
т.к. в направеното изявление липсва индивидуализиране на претендираните
вземания по отношение на тяхното основание, размер и периода, за който се
дължат - както за главниците, така и за лихвите. Към него не са били приложени
фактури, както и доказателства, които да обосновават извод за дължимостта на
посочените суми. От ресорните дирекции в Община Варна е изразено обосновано
становище на несъгласие с направеното изявление, с твърдения, че в общината не са
постъпвали неразплатени фактури за консумирана вода. Предвид изложеното, както
и поради факта, че в Община Варна не е постъпвала информация за такива
задължения, както и фактури с искания за заплащане, каквато е утвърдената
практика на разплащане между страните, преценката относно твърдяната в
изявлението изискуемост и ликвидност на вземанията е била невъзможна. В
проведени разговори между представители на ищеца и ответника от страна на ВиК е
поет ангажимент за представяне на детайлни справки за претендираните от
дружеството вземания, подкрепени със съответните документи, които да ги
доказват. Такива доказателства и уточнения не са постъпили и до настоящия
момент.
Сочи се, че в резултат на горното е
отправено изявление за отхвърляне на предложението за прихващане, като е
извършено изрично оспорване на предявените вземания и Община Варна е пристъпила
към принудително изпълнение за събиране на съдебно установените си вземания. По
изпълнителното дело е направено възражение, с което ВиК оспорва сумите по изпълнителния
лист, във връзка с което с писмо от 19.01.2017г. отново е посочено, че Общината
не е съгласна с компенсационното изявление от 24.06.2016г.
Твърди се също, че с писмо рег.№
ПНО16000515ВН_007ВН/05.01.2018г., във връзка с ново оплакване от ВиК /изразено
в тяхно писмо с изх.№ ИП-1295/20.12.2017г./ отново е уведомено, че прихващането
не е настъпило, т.к. претендираните от него вземания не отговарят на условията
за извършване на прихващане, поради липса на необходимите за това предпоставки,
а именно: наличие на насрещни, изискуеми, ликвидни и безспорни вземания. Със същото писмо ВиК е уведомено за вземанията,
които се признават от страна на общината, както следва: съдебно-деловодни разноски по т.д.№
1228/2013г. на ВОС в размер на 6 569,76 лева; както и извършените поетапни плащания в общ размер от 145 180,77 лева. С оглед извършеното частично плащане е актуализиран
дълга по изпълнителното дело, за което пред Частния съдебен изпълнител е
представена детайлна справка от Дирекция „Финансово-стопански дейности"
при Община Варна за извършени плащания и оставащите задължения.
Същевременно се твърди, че дори и да
бъде доказано съществуването на претендираните вземания, което не е предмет на
настоящото производство, така както са заявени, то се възразява, че те се
явяват погасени по давност на осн. чл.111, б."в" от ЗЗД.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията на ответника. Твърди се, че Община Варна не е
оспорила надлежно пред „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД нито
извършеното извънсъдебно прихващане от 24.06.2016г., нито посочените в
приложенията към него вземания - описани в двете приложения към
компенсационното изявление от 24.06.2016г.-справка неплатени фактури на платец
№ 12858 и справка-опис на общински абонати. Пояснява се, че вземанията, посочени в приложение
№ 1-справка за неплатени фактури на платец 12858, към компенсационното
изявление от 24.06.2016г., представляват задължения на Община Варна за общински
обекти, посочени в приложенията към договорите, сключени по реда на ЗОП на
09.09.2011г., на 20.12.2013г. и на 12.02.2016г. Тези вземания са
индивидуализирани с номер и дата на фактура, количество ползвани В и К услуги,
стойност на главницата и стойност на лихвата. Вземанията, посочени в приложение
№ 2-справка-опис на общински абонати, към компенсационното изявление от
24.06.2016г., представляват задължения на наематели на общински жилища,
предоставени им от Община Варна въз основа на наемни договори и заповеди за
настаняване. Вземанията са индивидуализирани чрез посочване на адреса на
общинското жилище, в което са ползвани В и К услугите, периодът, през който са
издадени фактурите, размера на главницата и размера на лихвата.
Сочи се, че
компенсационното изявление от 24.06.2016г. няма характер на „предложение за
прихващане". По своята същност то представлява извънсъдебно прихващане на
насрещни парични вземания, които са изискуеми и ликвидни, до размера на
по-малкото от тях. Прихващането е извършено преди образуване на изпълнителното
производство по ИД № 1369/2016г. по описа на ЧСИ З.Д., поради което се оспорват
твърденията на ответника, че е недопустимо прихващане в рамките на
изпълнителното производство.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който поддържа възраженията си. Твърди се, че Общината е извършвала
своевременно плащания, което обосновава с оглед твърденията на ищеца за липса
на такива, наличието на спор относно вземанията, респ. относно възможността за
извършване на компенсация. Сочи се, че
съгласно уговорките в договора изпълнителят има задължение да изпраща на
възложителя известие, съдържащо данни за генерирани фактури за всеки отчетен
период, което не е сторено. Поддържа становище, че претендираните от ищеца
парични вземания по компенсаторното изявление от 24.06.2016г. са спорни, която
позиция е поддържана във времето, вкл. и с отговора на ИМ.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
С изпълнителен лист № 309 от
02.06.2016г., издаден въз основа на влязло в сила на 10.05.2016г. Решение №
949/08.12.2015г., постановено по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС, „Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД гр.Варна ЕИК *********, е осъдено да заплати на Община
Варна ЕИК ********* сумата от 289 301.88 лева, представляващ дължим
остатък от неизплатена част в размер на 449 799 лева от определен за
изплащане на съдружници дивидент, начислен от печалба за 2009г., ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяване на иска –
08.07.2013г. до окончателното плащане на дълга, на осн.чл.123 от ТЗ вр.чл.14 от
дружествения договор; сумата от 71 353.43 лева, обезщетение за забавено
плащане на дивидента за 2009г. за период на забава от 07.02.2011г. до
30.06.2013г., на осн.чл.86 от ЗЗД и сумата от 27 464.84 лева,
представляваща част от общо направените съдебно-деловодни разноски, съразмерна
на основателната част от претенциите, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
По силата на договор
Д11-********* от 09.09.2011г. „ВиК-Варна“ ООД ЕИК *********, като изпълнител,
се задължава да доставя на възложителя Община Варна ЕИК *********, по
водопроводната мрежа питейна вода за питейно-битови и производствени нужди и да
отвежда отпадъчните води срещу заплащане. След изтичане срока на договора
правоотношенията са подновени с договор №Д13001202ВН от 20.12.2013г., съотв. с
договор №Д16000136ВН ОТ 12.02.2016г., като приложими към тях са и Общите
условия за предоставяне на в и к услуги
от ВиК оператор „ВиК-Варна“ ООД /арг.чл.25 от договорите/.
С писмо рег. № ФСД16000491ВН_005ВН от 21.06.2016г., получено на
23.06.2016г., Общината кани водното дружество да заплати присъдените с
посочения по-горе ИЛ суми.
„ВиК-Варна“ ООД изпраща до
ответната община компенсационно изявление с осн.чл.103 от ЗЗД с изх. №
ВП-1081-1 от 24.06.2016г., придружено с справка за неплатени фактури на платец
№12858 и справка- опис на общински абонати, получено от адресата на
24.06.2016г. Видно от съдържанието му
„ВиК-Варна“ ООД признава дължимостта на сумите по изпълнителния лист,
както и сумата от 71 353.43 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за период на забавата от 07.02.2011г. до 30.06.2013г.,
или общо сумата от 475 231.52 лева. Уведомява, че Община Варна й дължи
сума в размер на 6 569.76 лева, присъдени разноски с влязло в сила решение
по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС, ТО, както и че на осн.чл.11 от
договорите за доставка на питейна вода от 2011г., 2013г. и 2016г. дължи суми за
консумирани и неплатени ВиК услуги за периода от 10.09.2013г. до 23.06.2016г.,
както следва : за ползвани В и К услуги в имоти-общинска собственост на платец 12858 в
общ размер на 121 960.74лв., от които 106 421.25 лева – главница и
15 539.49 лева, лихва за забавено плащане на главницата; както и за
ползвани В и К услуги в имоти-общинска собственост, предоставени за ползване от
физически лица (наематели) в общ размер на 201 520.25 лв., от които
185 359.81 лева – главница и 19 464.27 законна лихва за забава, или
общо дължима е сумата от 330 050.75 лева. Обективирано е изявление, че
посочените вземания са изискуеми, насрещни и ликвидни, поради което „ВиК-Варна“ ООД извършва прихващане между двете вземания до размера на
по-малкото от тях, като дружеството остава да дължи сума в размер на
145 180.77 лева. Заявено е по отношение на същата, че ще бъде платена на 6
поредни месечни вноски, всяка с падеж 30-то число, считано от м.07.2016г. Видно
от приложени по делото преводни нареждания сумата е изцяло платена през периода
29.07.2016г. до 06.12.2016г.
Въз основа на молба от
16.11.2016г. и приложен изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г., изд. по т.д. № 1228/2013г. по
описа на ВОС, пред ЧСИ рег. №808 З.Д. с район на действие ОС Варна, по искане
на взискателя Община Варна е образувано изп.дело № 20168080401396.
На 30.11.2016г. на длъжника
„ВиК-Варна“ ООД е връчена ПДИ изх. № 33620/21.11.2016г., с която същият е
поканен да заплати сумата от 509 028.68 лева, от която главница в размер на
289 301.88 лева със законна лихва в размер на 100 303.86 лева за
периода 08.07.2013г. до 05.12.2016г., 71 353.43 лева, обезщетение за
забавено плащане, 27 464.84 лева, присъдени разноски, както и приети с
Постановление на ЧСИ от 18.11.2016г. разноски по изпълнителното дело в размер
на 4 846 лв. – адв.възнаграждение и
15 758.76 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.12.2016г.
На 06.12.2016г. длъжникът
„ВиК-Варна“ ООД депозира възражение, с което оспорва дължимостта на вземанията,
посочени в ПДИ, като излага подробни мотиви, обосновавайки погасяване на
вземането чрез прихващане, извършено на 27.06.2016г. със сумата от
330 050.75 лева и чрез плащане, извършено през периода от 29.07.2016г. до
06.12.2016г. със сумата общо от 145 180.77 лева, и настоява за
прекратяване на изпълнителното производство.
В предоставения от ЧСИ срок
взискателят уведомява ЧСИ, че между „ВиК-Врана“ ООД и Община Варна не е
постигано споразумение по повод направеното компенсационно изявление за
прихващане от 24.06.2016г., с оглед на което са предприети изпълнителни
действия.
На 21.02.2017г. взискателят
депозира искане за спиране на изпълнителното производство на осн.чл.432, т.2 от ГПК, въз основа на която с разпореждане от 24.02.2017г. същото е спряно.
На 18.12.2017г. производството
е възобновено по молба на Община Варна с вх. № 28336 от 18.12.2017г.
Изпратени са запорни съобщения
за налагане на запор по всички банкови сметки на длъжника до размер на сумата
от 541 408.28 лева в СИБАНК ЕАД, ЦКБ АД, Уникредит Булбанк АД, Алианц банк
България АД, Банка ДСК АД.
С молба от 22.12.2017г.
длъжникът е настоял за отчитане на извършените от него плащания в размер на
145 180.77 лева и намаляване размера на дълга по изпълнителното дело.
След извършена справка с
данните по изп.дело № 1396/2016г. по описа на ЧСИ №808 З.Д. вещото лице по
назначената ССчИ, чието заключение съдът кредитира като обосновано и
мотивирано, се установява, че от банковата сметка на ищеца в ЦКБ АД на
28.12.2017г. е постъпил превод по сметка на ЧСИ в размер на 541 086.83
лева, като на 03.01.2018г. като надвесена е върната сумата от 147 466.42
лева. Установява се, че от сметката на ищеца в Уникредит Булбанк АД са
преведени 541 408.28 лева в периода от 29.12.2017г. до 02.01.2018г. вкл. На
03.01.2018г. ЧСИ връща по сметката на ищеца в посочената банка надвнесената
сума от 541 408.28 лева. Съдебният изпълнител по ИД № 1396/2016г. превежда
и на 03.01.2018г. по банковата сметка на Община Варна постъпва сума в размер на
374 410.93 лв., като съгласно писмо с изх. № 1214/16.01.2018г. същата
включва 47 640.41 лева – част от неолихвяемо вземане, обезщетение за
забава в размер на 71 353.43 лв., 289 301.88 лева – главница и
37 468.64 лева, законна лихва за забава.
Вещото лице докладва, че ищецът
„ВиК-Варна“ ООД е отчело прихващането чрез счетоводни записвания към
30.06.2016г. в размер на 330 050.75 лева
/323 480.99 +
6569.76/, като е отразило намаление на вземанията от клиенти, присъдените и
съдебните вземания; начислило е приходи от лихви и такси по съдебни дела. В
счетоводството на ответника Община Варна не са извършвани счетоводни записвания
за отразяване на компенсационното изявление. В резултат на последното „ВиК-Варна“ ООД е направило шест превода по
сметка на Община Варна на обща стойност от 145 180.77 лева в периода от
29.07.2016г. до 06.12.2016г., които са отразени по дебит сметка 499/42 съдебно
дело дивидент Община Варна, кредит сметка 503/6 разплащателна сметка в ЦКБ АД.
Община Варна е отчела получените преводи от „ВиК-Варна“ ООД, извършени в
периода от 29.07.2016г. до 06.12.2016г. на стойност 145 180.77 лв. със
счетоводни статии дебит сметка 5013 текущи банкови сметки в левове, кредит
сметка 4351 вземания за дивиденти от предприятия- несвързани лица. Вещото лице
докладва, че в счетоводството на Община Варна липсва счетоводно отчитане на
твърдените по компенсационното изявление
задължения към ищеца. По отношение на сумата от 121 960.74 лева – главници
и лихви по неплатени фактури по партида на платец № 12858 – Община Варна,
вещото лице докладва, че практиката на Община Варна за отчитането на фактурите
за процесния период, води до формирането на нулево салдо по сметката за
отчитане на задълженията към „ВиК-Варна“ ООД, или евентуално – дебитни салда,
изразяващи вземане на ищеца, които се прехвърлят по сметка 4887 вземания от
други дебитори – местни лица. Причината за това състояние на разчетните
отношения е начисляването на задължение към ищцовото дружество само след
получаване на оригиналната фактура. По отношение на сумата от 201 520.25
лева – главници и лихви за ползвани и незаплатени ВиК услуги за общински
жилища, отдадени под наем, съгл.приложение 2 към компенсационното изявление, се
установява, че при извършената проверка Община Варна потвърждава наличието на
договорни отношения с наематели на общински жилища за периода 10.09.2013г. –
23.06.2016г. с 56 лица по-малко, за които ищецът е начислил вземания на
стойност от 6139.19 лева. Доколкото Община Варна няма финансови отношения с
наемателите на общински жилища за ползваните от тях ВиК услуги, то в счетоводството
на ответника не се водят задължения към „ВиК-Варна“ ООД за ползвани ВиК услуги
от наемателите. Вещото лице е установило, че както при ищеца, така и при
ответника липсват писма за потвърждение на счетоводни салда относно твърдените
по компенсационното изявление задължения към ищеца. Така „ВиК-Варна“ ООД е
изпратило писмо с молба за потвърждение към 31.12.2015г. във връзка с
провеждането на годишни инвентаризации и съгласно чл.22 от ЗСч с молба да се
потвърдят вземания в размер на 78 007.18 лв. От своя страна Община Варна
не е изпращала писма за потвърждение на салда, поради наличието на нулеви салда
към 31.12.2013г., 2014г. и 2015г. Вещото лице установява, че за периода от
30.08.2013г. до 31.12.2016г. Община Варна е извършила плащания към ищцовото дружество
с основание „вода“ общо в размер на 404 781.82 лева, вкл. сумата от
137 244.80 лева, част от фактурирано задължение, съгл. приложение към
компенсационно изявление.
С писмо изх. № ИП-1317 от
29.12.2017г., получено в Община Варна на 02.01.2018г., ищцовото дружество кани
общината да възстанови сумата от 541 086.83 лева.
При така очертаната фактическа
установеност се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният отрицателен
установителен иск на длъжника, срещу който се провежда принудително изпълнение,
e да се установи
несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.
За ищеца „ВиК-Варна“ ООД е налице правен
интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като
срещу него е образувано и се води изпълнително производство по изп.д.№
1396/2016г. на ЧСИ № 808 въз основа на издаден изпълнителен лист от
02.06.2016г. по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС и именно дължимостта на
вземането по този изпълнителен лист той оспорва като погасено поради извършено
извънсъдебно прихващане и чрез плащане. Доколкото производството по
принудителното изпълнение е висящо е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска за
неоснователен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда правото
на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорно
изявлението за прихващане от 24.06.2016г. е направено след влизане на сила на
съдебното решение по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС и присъждане на сумите,
предмет на иска, при установена основателност в съответната част на предявените
претенции.
Прихващането е способ за
прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
Прихващането има прекратително действие с оглед задължението на прихващащия и
представлява способ, който замества изпълнението на неговото задължение. Действието
на прихващането е обратно – от деня, в който прихващането е могло да се извърши
/чл.104, ал.2 от ЗЗД/. Правото да се извърши прихващане се упражнява с
едностранно волеизявление, отправено до насрещната страна, което може да се
направи съдебно и извънсъдебно.
В конкретния случай изявлението
за прихващане на вземането, предмет на спора по отрицателния установителен иск,
не е породило правни последици поради отсъствие на част от предпоставките по чл. 103 ЗЗД и не е довело до погасяване на вземането чрез прихващане.
Предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД за настъпване на извънсъдебно прихващане са: да съществуват
действителни насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и
заместими вещи към момента на изявлението за прихващане, активното вземане на
кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно /т.е. да е налице вземане,
което да е безспорно по основание и установено по размер/; пасивното вземане да
е изпълняемо /като не е необходимо да е изискуемо/. Материалноправният ефект на
извънсъдебното изявление за прихващане се състои в прекратяване на задължението
на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение от
момента, в който са били налице елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, като ефектът настъпва след като изявлението е достигнало до насрещната
страна.
Един от елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД и предпоставка за настъпване на погасителния ефект на изявлението за
извънсъдебно прихващане е активното вземане на прихващащия да е ликвидно -
безспорно по основание и установено по размер. Преценката дали вземането е
ликвидно съдът следва да основе на доводите на страните, събраните
доказателства по делото и извънпроцесуалното и процесуално поведение на
страните.
Ликвидно е вземането, чието основание е
безспорно и чийто обем е определен, т.е. вземането, установено с влязло в сила
решение. Ликвидно е и вземането, относно което не е налице правен спор.
Преценката за ликвидност на активното вземане следва да се извърши към момента
на прихващането. Не се спори, че към компенсаторното изявление, получено от
ответната община, са приложение две справки, обективиращи суми по опис,
съответно за ползвани ВиК услуги от платец 12858 Община Варна и от 1093 абоната
на общински жилища, но липсват известия и фактури /предвидени в чл.9 от
договорите/. Доколкото съгл.чл.9, ал.1 от договорите от 2013г. и 2016г.
възложителят /общината/ е длъжен да заплаща дължимата сума от датата на
фактуриране, за което следва да получи известие и фактура, то при данни за
връчването им в хода на настоящото производство, съответно за оспорването им от
ответника, не може да се формира извод за ликвидност на сумите по тях, с които
ищецът е направил изявлението си за прихващане.
На следващо място по делото са налице данни,
неоспорени от ищеца, че изп.дело № 1396/2016г. на ЧСИ № 808 за период от около
десет месеца е било спряно по искане на взискателя с оглед изясняване на
основанието и размера на активното вземане на ищеца, което поради неговата
пасивност не е било проведено успешно. Това сочи, че ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е оспорил извършеното прихващане и не признава
насрещните вземания на ищеца по договорите за доставка, което изключва извода
активните вземания на ищеца да са ликвидни - безспорни между страните по
основание и установени по размер. Ответникът през целия ход на съдебното
производство не е изложил пред съда доводи да признава като безспорни
твърдените от ищеца вземания за доставка на вода по партида 12858, както и
партидите на 10093 абонатни номера, за последните от които според заключението
на вещото лице по ССчЕ липсват категорични данни, че са на имоти, собственост
на общината. Признание на активните
вземания на ищеца. не се установява ответникът да е извършил и извънсъдебно. От
заключението на вещото лице, се установява, че и след получаване на изявлението
от ищеца за извънсъдебно прихващане ответникът не е признал погасителния ефект
на последното и не го е отразил счетоводно и да е продължил да претендира
изпълнение от ищеца на паричните му задължения по ИЛ.
Следователно по делото не се установява
ликвидността на активното вземане на ищеца по договор за доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадъчни води, предвид на което с оглед неосъществяването
на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, изявлението му за извънсъдебно прихващане, получено от ответника на 24.06.2016г.,
няма твърдения с исковата молба ефект и не е погасило вземанията на ответника
по ИЛ от 02.06.2016г. в твърдения от ищеца размер. Този извод обосновава
неоснователност на заявения отрицателен установителен лист изцяло.
Неоснователен
е заявеният осъдителен иск за присъждане на сумата от 379 256.93 лева,
като получена от ответника на отпаднало основание. Доколкото се установява, че
направеното от ищеца заявление за прихващане не е породило правния си ефект, то
сумата, предмет на изпълнителното дело остава дължима към момента на
реализиране на принудителното й събиране, при отчитане на извършеното
доброволно плащане на сумата от 145 180.77 лева. Не е оспорен от длъжника
определения в хода на изпълнението размер на законната лихва за забава върху
главницата, присъдена с влязлото в сила решение по т.д. № 1228/2013г., поради
което и с постъпилата по сметката на ЧСИ сума в размер на 374 410.93 лева,
съответно преведена по сметка на Община Варна, е погасен изцяло дълга на длъжника
„ВиК-Варна“ ООД по ИЛ от 02.06.2016г.
С оглед резултата по
главния иск, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за присъждане
на обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на
законната лихва.
По разноските : С
оглед резултата по спора направеното искане на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, в полза
на ответника следва да му бъдат присъдени сторените разноски за възнаграждение
на вещото лице в размер на 790 лева и определено юрк възнаграждение в размер на
450 лева.
По изложените съображения,
СЪДЪТ :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД гр.Варна ЕИК *********,
представлявано от управителя В.В., с която срещу Община Варна ЕИК ********* :
установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 289 301.88лв. –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска по т.д. № 1228/2013г. по описа на ВОС -08.07.2013г. до окончателното
плащане на дълга ; мораторна
лихва върху главницата в размер на 71 353.43лв. за периода от 07.02.2011г. до
30.06.201Зг. и 27 464.84лв. - съдебно-деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист № 309 от 02.06.2016г. по т.дело № 1228/2013г. по
описа на ВОС, ТО и е образувано ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д.,
поради погасяването им чрез прихващане със сумата в общ размер на 330 050.75лв.
и чрез плащане на сумата в общ размер на 145 180.77лв., както и че ищецът не
дължи на ответника и сума за разноски по изпълнителното производство в размер
на 4 846лв.-адвокатско възнаграждение;
осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за присъждане на сумата от 379 256.93 лв.,
представляваща получена от ответника сума в резултат на проведено принудително
изпълнение по ИД № 1396/2016г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д., с която той се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане на задължението;
осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 31 394.04
лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 379 256.93 лева,
считано от датата на получаването й чрез банков превод по ИД № 1396/2016г. от
ЧСИ № 808 З.Д. до датата на предявяване на иска в съда.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
гр.Варна ЕИК *********, представлявано от управителя В.В., да заплати Община
Варна ЕИК ********* сторените съдебно-деловодни разноски в за възнаграждение на вещото лице
в размер на 790 лева и юрк възнаграждение в размер на 450 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: