Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 20.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 31.07.2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 34 по описа за 2020
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правна
квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86
от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***, против Р.Х.А., ЕГН **********,
за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата в размер на
699.77 лв., представляваща главница, сумата от 358.84 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 16. 05. 2014 год. до 16. 11. 2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24. 10. 2019 год. до изплащане на
вземането. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д
№6977/2019г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че на
29.11.2011г. между ответника и „***е сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 1059лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е върнал изцяло уговорената сума за главница, като се претендира
остатъка от неплатена главница и договорна лихва. Твърди се, че „***е сключил с
***договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 год., по
силата на който е прехвърлено и вземането към ответника. Твърди се, че
длъжникът не е уведомен за станалата цесия, т.к. изпратеното уведомление е
върнато с отбелязване, че няма такова лице на адреса. Сочи, че възражението в
заповедното производство от длъжника, че е безработен и няма средства да
заплати задължението не го освобождава от плащането му. Твърди, че с оглед
обстоятелството, че задължението е изцяло падежирало и изискуемо, претендира
заплащането на цялата сума от 1058.61лв.
Ответникът не изразява становище в исковото производство, във възражението
в заповедното производство е навел довод, че не е теглил кредит от ОББ АД, и
няма договор за цесия, че няма финансови средства и 10 години не е бил на
работа.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.
1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 6977/2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. От приложените доказателства от
ищеца по делото се установява, че на 29. 11. 2011 год. между „***и Р.Х.А. е бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по
силата на който на ответника е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 1059
лв. за срок до 16.11.2016г. Безспорно по
делото е, че на 31.01.2018год. между „***и „Е.М.” ЕООД е бил сключен договор за
възлагане на вземания (цесия), с който вземането срещу Р.Х.А., произтичащо от процесния
договор за потребителски кредит, е било прехвърлено на „Е.М.” ЕООД под № 42669
от Приложение № 1 от 31.01.2018год. Цесионерът е бил упълномощен и с изрично
пълномощно от цедента да уведоми длъжниците от името на банката за цесията на
вземанията. Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до ответника
уведомления изх. № 15264 и № 1525, и двете от 17. 09. 2019 год., за уведомяване
за извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането в
случай на неизпълнение в 15-дневен срок. Видно е, че уведомленията са се
върнали с отбелязване, че лицето е непознато на адреса. Безспорно по делото е,
че впоследствие уведомлението за извършената цесия е било връчено на ответника
на 06. 02. 2020 год. заедно с исковата молба по настоящото дело и останалите
приложения към нея. Ответникът не е оспорил приложените към исковата молба
писмени доказателства, установяващи размера на задължението му към ищцовото
дружество, не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
не е направил възражения и искания, не е ангажирал никакви доказателства в хода
на съдебното дирене, за което му е била указана и съответната доказателствена
тежест. При това положение предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 699.77 лв., представляваща главница, сумата от 358.84 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 16. 05. 2014 год. до 16. 11. 2016
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24. 10. 2019 год.
до изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в размер на 75.00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение на ответника Р.Х.А., ЕГН **********,***, че
дължи на ищеца „Е.М.” ***, със седалище и адрес на управление ***- 6,
представлявано от ***, сумата от 699.77 лв., представляваща главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.11.2011г., сумата
от 358.84 лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.05.2014 г. до
16.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019
год. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3907/25.10.2019г. по ч. гр. д. № 6977/2019 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Р.Х.А. ЕГН **********,***, да заплати
на „Е.М.” ***, със седалище и адрес на управление ***- 6, представлявано от ***,
сумата от 25.00лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство ч. гр. д. № 6977/2019 г. на ПлРС, и сумата от 75.00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: