№ 16724
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110102117 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1 т.1
КЗ.
Ищецът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД моли съда да признае за
установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Г. П. Г. е задължена да му
плати на осн. чл.500, т.1 КЗ сумата от 1170,69 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 23.1.2018 г. имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №СВ9572КА, в чиито права е встъпил ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №СА5150СН, който е
управляван от оказалата да бъде проведена за употреба на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества ответница, ведно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 16.8.2022 г., до изплащането на
сумата.
Ответникът Г. П. Г. не представя отговор на исковата молба. С
възражението по чл.414 ГПК оспорва претенцията на ищеца, отрича да е
виновна за настъпване на произшествието, размера на вредите и прави
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност и настоява, че се
прилага кратката погасителна давност по чл.111 ЗЗД.
Софийският районен съд като прецени събраните по делото
1
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното
от фактическа страна:
От приетите по делото протокол за ПТП /съставен от полицай в кръга на
службата му по установения за това ред, поради което представляващ
официален удостоверителен документ/, съдебно-автотехническа експертиза и
показанията на свид.И. Г. Филчев се установява, че на 23.1.2018 г. в гр.София,
на бул.Дж.Баучер ищцата при движение на заден ход с управлявания от нея
л.а. с рег. №СА5150СН се блъска в паркирания л.а. с рег. №СВ9572КА и му
причинява повреди. Съгласно протокола за ПТП виновен за настъпването на
произшествието е водачът на л.а. с рег. №СА5150СН – ответникът, която е
отказала да бъде проверена за употреба на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества при покана от страна на пристигналия на място полицай.
Не се спори по делото и се установява от приетите писмени
доказателства, че л.а. с рег. №СВ9572КА към датата на произшествието е
застрахован по договор за застраховка Каско, който е сключен между
собственика на автомобила и Алианц България АД. Също - и че това
дружество е изпълнило задължението си по чл.405 КЗ и е изплатило
застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 1055,69 лв. с
включени 15 лв. разноски за оценка на щетите /т.нар. ликвидационни
разноски/.
По делото няма противоречия относно факта, че и ищецът е направил
разходи за определяне на размера на обезщетението по чл.411 КЗ в полза на
Дженерали застраховане АД в размер на 15,00 лв. – т.нар ликвидационни
разноски.
От приетата по делото кореспонденция между двете застрахователни
дружества се установява, че ищецът на 31.1.2019 г. е погасил по реда на чл.103
ЗЗД чрез прихващане задължението си по чл.411 КЗ към Дженерали
застраховане АД и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредите за вземането по чл.500, ал.1 т.1 КЗ.
Безспорно е също така и че ищецът е и собственикът на л.а. с рег.
№СА5150СН към датата на произшествието са обвързани от договор за
застраховка Гражданска отговорност, по силата на който ищецът се е
задължил срещу получената застрахователна премия да носи риска от
ангажирането на гражданската отговорност на водача на този автомобил при
2
ПТП.
От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за
отстраняване на повредите по л.а. с рег. №СВ9572КА се равнява на 1019,00 лв.
При така установените факти съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500, т.1 КЗ в редакцията му към датата на
произшествието - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества;
В процесния случай ищецът доказа фактите в негова доказателствена
тежест с изключение на иска по размер, който е основателен до установения
размер със съдебно-автотехническата експертиза плюс направените от двете
застрахователни дружества ликвидационни разноски по 15 лв. /общо 60 лв./,
Възраженията на ответницата са неоснователни с изключение частично
на възражението за завишения размер на претендираното обещетение. Вината
на ищеца съгласно хипотезата по чл.45 ЗЗД се предполага, поради което
тежестта да докаже, че е невинна е в нейна тежест. От обективна страна, от
протокола за ПТП е видно, че тя е предизвикала произшествието и е отказала
да бъде тествана за употреба на алкохол и наркотици. Неоснователно е и
възражението за погасяване на задължението й по давност. Съгласно
непротиворечивата съдебна практика вземането по чл.500, ал.1, т.1 КЗ се
погасява с общата петгодишна погасителна давност – чл.110 ЗЗД, началото на
която се поставя с погасяване на застрахователното обезщетение. В случая
това е станало на 31.1.2019 г. по реда на чл.103 ЗЗД, а заявлението с
претенцията по чл.500, ал.1, т.1 КЗ е предявена на 16.8.2022 г. преди изтичане
на петгодишния срок.
Изложеното показва, че искът е изцяло основателен и следва да се уажи.
3
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от иска – в случая 90,88 % от
1535,00 лв. – по настоящото дело и 405,00 лв. – по заповедното, т.е – 1395,00
лв., съответно 368,06 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Г. П. Г. с ЕГН ********** адрес в гр.София, бул.Македония 12, ет.3 е
задължена да плати на ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД ЕИК *********
и адрес в гр.София, ул.Св.София 7, ет.5 на осн. чл.500, т.1 КЗ - 1063.94 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 23.1.2018 г. имуществени
вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9572КА, в чиито права е встъпил
ищецът с изплащане на застрахователно обезщетение по говор за застраховка
Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №СА5150СН, който е
управляван от ответника която е отказала да се положи на проверка за
употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба - 16.8.2022 г., до
изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска – само за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от 1170,69 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Г. П. Г. с ЕГН **********
да плати на ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД ЕИК ********* следните
суми: 1395,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски по
настоящото дело и 368,06 лв. – по заповедното ч.гр.д. №44169/22 г. на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от иска
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5