№ 6998
гр. София, 20.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110127128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ХР. Л. Б. и Г. Л. Б. по чл. 248 ГПК срещу постановеното
по делото решение № 4957/20.12.2021 г. в частта за разноските. С молбата се иска да се
измени решението и да се остави без уважение искането на Топлофикация София ЕАД за
присъждане на разноски. Молителите се позовават на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил отговор по така подадената молба.
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. Молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК – молбата е изпратена по електронната поща на съда
на 01.02.2022 г. Иска се изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски
на насрещната страна, поради което и необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК,
молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество молбата е неоснователна.
Съдът не споделя доводите, че исковата молба е била първоначално предявена
срещу С. Д. Б.. Видно от исковата молба – л. 2 от делото, то същата първоначално е
предявена срещу наследниците на С. Д. Б.. Доколкото така предявена исковата молба е
била нередовна с разпореждане на съда от 10.08.2021 г. са дадени указания на ищеца.
Нередовностите на исковата молба са отстранени с уточнителна молба с вх. № от
24.08.2021 г., като претенцията е насочена срещу ХР. Л. Б. и Г. Л. Б. . Съгласно чл. 129,
ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.
Следователно исковата молба по настоящото производство се счита предявена срещу ХР.
Л. Б. и Г. Л. Б. от деня на подаването й – 17.05.2021 г.
1
Съдът препраща към мотивите относно присъдените разноски в решението. При
плащане в хода на процеса разноски са дължими на ищеца – в този смисъл определение №
688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение №
674/23.11.2011 г., по ч. гр. дело № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС и др. Извод в тази насока
следва да се направи и от това, че при отказ/оттегляне на иска поради новонастъпили
обстоятелства след подаване на исковата молба - плащане в хода на процеса, разноски се
присъждат в полза на ищеца - определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г.
на I т. о. на ВКС, определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на I г. о. на
ВКС, определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС,
определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на I г. о. на ВКС, определение
№ 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ІV г. о. на ВКС и др.
Посочените разрешения не следва да се променят от обстоятелството, че ХР. Л. Б. и
Г. Л. Б. отговарят в качеството им на наследници на С. Д. Б.. С. Д. Б. е починала
04.10.2020 г. – л. 59. Наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на умрелия – чл. 1 ЗН. Наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриването на наследството – чл. 48 ЗН. ХР. Л. Б. и
Г. Л. Б. не са оспорили в производството приемането на наследството на наследодателя,
напротив предприели са конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Следователно
ответниците са приели наследството на С. Д. Б. от датата на откриване наследството -
04.10.2020 г., т. е. преди подаването на исковата молба . Липсва законово задължение
ищецът да отправя покана до наследниците на негови клиенти преди предявяването на
искова молба за незаплатени задължение от наследодателя. Повод за завеждане на
производството са дали именно ответниците ХР. Л. Б. и Г. Л. Б., които са носители на
задълженията на С. Д. Б., считано от 04.10.2020 г. В качеството им на длъжници и
доколкото не са погасили задълженията преди подаване на исковата молба – 17.05.2021 г.,
то те са дали повод за завеждане на производството и разноски се следват на ищеца.
С представеното по делото преводно нареждане от 14.10.2021 г. е заплатена сума в
размер на 75.48 лв. от ответниците, която включва претендираната сума в общ размер на
72.89 лв. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. върху
главниците за топлинна енергия и такса дялово разпределение до датата на плащането –
14.10.2021 г. в размер на 2.57 лв. Съобразно диспозитивното начало ищецът е посочил, че
с плащането са погасени частично и претендирните разноски до сумата в размер на 0.04
ст., поради което и съдът е присъдил на ищеца остатъка от 99.96 лв. Включително съдът е
съобразил извършеното плащане в хода на процеса при определяне размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, молбата ще се остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 20494 от 04.02.2022 г.,
подадена от ХР. Л. Б. и Г. Л. Б. срещу постановеното по делото решение № 4957/20.12.2021
г. по гр. д. № 27128/2021 г. по описа на СРС в частта за разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3