№ 1331
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720102939 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Л. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, чрез пълномощника й адв. А. А., срещу М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
следните обективно съединени искове в условията на евентуалност:
1/ иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата 966 евро /деветстотин
шестдесет и шест евро/, представляваща главница по неформален договор за заем от месец
януари 2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.06.2023 г.,
до окончателното й изплащане;
2/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 966
евро /деветстотин шестдесет и шест евро/ като получена без основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до окончателното й
изплащане;
В исковата молба се твърди, че през месец януари 2019 г. страните по делото
постигнали съгласие ищцата да предостави на ответницата сумата 966 евро със срок за
връщане до 31.12.2019 г. На 09.01.2019 г. ищцата превела уговорената сума чрез „***“ и
същата била получена от ответницата. Тъй като сумата не била върната в уговорения срок с
подаването на исковата молба отправя изрична покана за връщането й. По изложените
съображения моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата процесната сума,
представляваща главница по договор за заем, а в условията на евентуалност – за осъждането
й да я върне като получена без основание, ведно със законната лихва от депозиране на
1
исковата молба до изплащането й. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно правоотношение
между страните по договор за заем, по силата на който е предал на ответника сума в
уговорения размер със задължение за връщането й и настъпването на изискуемостта на това
задължение.
с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е
реален и неформален. Т.е., за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е
необходимо да се установят всички съществени елементи от фактическия състав на това
правоотношение – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост
на заемателя със задължение за връщане, и предаване на сумата от заемодателя на заемателя.
От представения в превод от италиански на български език документ, издаден от ***,
се установява, че на 09.01.2019 г. Л. И. П. е превела сумата 966 евро в полза на М. Б. М..
Предвид стойността на договора, която не надвишава 5000,00 лв., за установяване
постигнатото съгласие за предоставяне на сумата в заем по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.И.А. – сестра на ищцата, и свидетеля М.В.И. – син
на ищцата, без дела със страните.
Свидетелят Н.И.А. излага, че познава М. от няколко години. Не е присъствала на
разговор между Л. и М., но от Л. знае, че й е дала пари на заем през месец януари 2019 г.,
която М. обещала да й върне до края на 2019 г.
Свидетелят М.В.И. заявява, че е живеел на съпружески начала с М., с която се
разделили миналата година. От майка му и от М. знае, че в началото на месец януари майка
му е дала 966 евро на М.,а тя трябвало да й ги върне до края на 2019 г. М. е споделила с него,
че е оиграла хазартни игри, заради което е теглила заеми и е взела тези пари от майка м, за
да си върне задълженията.
Съдът, ценейки показанията на свидетелите на основание чл. 172 ГПК, съобразява
роднинската им връзка с ищцата, както и обстоятелството, че нямат непосредствени
впечатления относно постигнатото съгласие между страните. Показанията им обаче, както и
твърденията в исковата молба, не са оспорени от ответника и се подкрепят от представеното
писмено доказателство по делото, поради което съдът приема, че страните по делото са
постигнали съгласие ищцата да предаде на ответницата в заем сумата 966 евро.
2
Ответникът не е оспорил получаването на посочената сума на твърдяното от ищеца
основание, нито е навел възражение и представил доказателства за връщане на заетата сума,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е основателен.
Като законна последица от предявяване на иска следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението в съда –
27.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
Предвид уважаване на главния иск, не е налице процесуалното условие за разглеждане
на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. Същият е доказал извършването на следните разноски: 75,57 лв. – държавна такса,
720,00 лв. – авокатско възнаграждение, т. е. в общ размер 795,57 лв., които следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата 966 евро /деветстотин шестдесет и шест евро/,
представляваща главница по неформален договор за заем от месец януари 2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата 795,57 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и
петдеест и седем стотинки/ - разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3