О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно търговско дело № 852 по
описа за 2019година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Слатина, бул."Ситняково" №23, ет.6, срещу решение №1090/18.03.19г., постановено по
гр.д. №14346/18г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, срещу ответника В.М.Р., с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ във вр.
с чл. 99 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума
в общ размер на 10 586,32лв.,
от които 4965,20 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице по сметка №
**********/09.12.2004г., и 5621,12 лева - просрочена лихва, на основание чл. 5
от Договора за предоставяне на кредит – Транскарт,
начислена за периода 16.09.2005г. до 12.05.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, а
именно 13.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 3856/15.05.2010 г. по
ч.гр.д.№6777/2010г. на Районен съд-гр. Пловдив.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално
допустима. Същата отговаря на изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК. В
жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът
неправилно е изключил от доказ.материал приложение №1
към договора за цесия, приет по делото, тъй като последното било неразделна
част от него. Счита, че договорът удостоверява плащането на цената по цесията,
същата била потвърдена от цедента и съобщена на
ответника; обявена била и предсрочната изискуемост на
вземането. Моли да бъде отменено решението, като бъдат уважени исковете. Моли
да му бъдат присъдени разноски. Прави доказ.искания.
В срока за
отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна В.М.Р., с адрес ***, действащ чрез адв.И.Т., е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В хода на проверката въззивният
съд констатира, че в жалбата са наведени възражения за допуснати от ВРС
процесуални нарушения, обосновани с твърдението за неправилно изключване на
документ - Приложение №1 към договор за цесия от доказ.материал,
предвид на което и страната представя писм.доказателства
с въззивната жалба. Видно от материалите по делото на
ВРС с определението по чл.140 ГПК съдът е задължил ищеца най-късно в първо с.з.
да представи в оригинал или в заверен препис оспорените документи, от които ще
се ползва, като в тази връзка ищецът е представил с писмена молба оригинали и
заверени преписи на документите, сред които и Приложение №1 към договора за
цесия. Без мотивно и при липсата на каквото и да е
правно основание ВРС на осн. чл.183 ГПК е изключил от
доказателствата по делото горепосоченото Приложение №1, при условие, че същото
е представено във вид, изцяло съответстващ на дадените от самия съд указания.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК това писмено
доказателство следва да бъде допуснато до събиране във въззивното
производство. По отношение на останалите представени с въззивната
жалба писмени доказателства , доколкото не се сочат предпоставки по чл.266,
ал.2 и 3 ГПК, а част от тях вече са и приети в производството, то същите не
следва да се допускат до приемане във възз.производство.
В хода на проверката и в рамките на правомощията по
чл.267, ал.2 ГПК въззивният съд намира за необходимо
с оглед изясняване на делото от фактическа страна да бъде проведено повторно
изслушване на вещото лице Иван Кунев по допуснатата
пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, което да поясни депозираното от него
заключение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна
жалба вх.№ 21668/18.04.17г., подадена
от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, бул."Ситняково"
№23, ет.6, срещу решение №1090/18.03.19г.,
постановено по гр.д. №14346/18г. на ВРС.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложеното от ищеца Приложение
№1 към договора за цесия.
НЕ ДОПУСКА до събиране в с.з. останалите приложени към въззивната жалба писмени доказателства.
ДОПУСКА на осн. чл.267, ал.2 ГПК повторно изслушване на вещото лице Иван Кунев по заключението му по представената пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито с.з. на 24.09.2019г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач с препис от настоящото определение, и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като
им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: