№ 35
гр. Г., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100353 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 10.06.2021 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си към ответницата в
размер на 568.84 лева и било образувано ч.гр.д. № 245/2021 г., по което била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което предявявал процесните искове. В качеството му на краен снабдител, съгласно
чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ.
Действащите такива през процесния период били ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на Е., които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/1 0.05.2008г. и влезли
в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ, същите влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищеца. Съгласно чл. 94а ЗЕ
крайният снабдител осигурявал снабдяването с ел.енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към ел.разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. До този момент ответницата не била упражнила правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Същата имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от нея ел. енергия била за битови нужди с оглед вида на
обекта на потребление - жилище. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ се е задължил да снабдява с ел.
енергия обект на ответницата с ИТН -, който се намирал в -. За ответницата бил открит
клиентски номер -. Тя от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се била задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при
1
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ и
съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, за периода 27.01.2021 г. - 26.03.2021 г. доставил до обекта й ел.
енергия на обща стойност 556.09 лева, която до този момент не била заплатена. Поради
забава в плащането й ответницата дължала законна лихва в общ размер от 12.75 лева за
периода 11.03.2021 г. - 09.06.2021 г. Законната лихва за забава се дължала по всяка една
фактура отделно за периода от падежа на същата до образуване на настоящото производство
на основание чл. 18, ал. 1-3, пр. 3-то ОУ. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея,
а издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата
лихва за забава, били подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на ответницата. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 556.09 лева за главница от неплатена ел.енергия
доставена до обекта й на потребление за периода от 27.01.2021 г. до 26.03.2021 г., с 12.75
лева законна лихва от 11.03.2021 г. до 09.06.2021 г. и законна лихва върху главницата от
10.06.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 245 описа за 2021 г. на Г. районен съд, като му се
присъдят и сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата М. К. Д., редовно призована, не е подала писмен отговор, а в съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 10.06.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното
ч.гр.д. № 245/2021 г. на ГРС, по което на 11.06.2021 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 11.08.2021 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради
това се считат предявени на 10.06.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване
на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, а се и установява от представените от ищеца и неоспорени от
ответницата фактури и препис-извлечение от сметка, че са сключили при представените в
заповедното производство публично известни общи условия, договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди до собствения на ответницата апартамент в -, с ИТН -
(л. 3-5). По силата му ищецът се задължил да снабдява и продава на ответницата ел.енергия,
която да доставя до този й апартамент/обект, а тя се задължила да му я плаща веднъж
месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия). Няма данни
този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал.
3 ГПК).
По силата му ищецът доставил и продал, а ответницата ползвала на посочения си
2
обект електрическа енергия за исковия период от 27.01.2021 г. до 26.03.2021 г., по фактури
№№ **********/28.02.2021 г. и № **********/31.03.2021 г., на обща стойност 556.09 лева с
ДДС, която е следвало да му плати на посочения във всяка от тези фактури падеж/срок – 10
дни от издаването й (л. 3-4).
При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнила точно тези свои
насрещни изискуеми парични задължения към ищеца и му е платила цените на тази
доставена й ел. енергия по тези фактури, изцяло и без забава, лежи по делото върху
ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). Страните не спорят, а се установява и несъмнено от
признанието в молбата от 08.11.2021 г., уточнена с молба от 22.11.2021 г., на пълномощника
на ищеца по делото, че след образуването му ответницата доброволно му платила, с което
погасила задълженията си главница и лихва за забава в плащането й по делото, както и
направените от ищеца разноски по настоящото и заповедното производство, поради което
моли исковете му за съществуване на тези вземания да бъдат отхвърлени, като не
претендира присъждането на сторените в заповедното и настоящото дело разноски, защото
му били платени от ответницата (л. 17 и 24). Този признат от пълномощника на ищеца факт,
е неизгоден за него, поради което съдът го намери за доказан от това негово признание за
осъществяването му по делото (чл. 175 ГПК). Доколкото това плащане е от значение за
съществуването на тези вземания, съдът следва да го вземе предвид, независимо, че е
настъпило в хода на делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Със същото ответницата е погасила изцяло
процесните вземания на ищеца за дължимите му се и претендирани от него с процесните
искове цени по процесните фактури в общ размер от 556.09 лева главница, с претендираните
от ищеца мораторни лихви за забава в плащането им в общ размер от 12.75 лева за исковия
период и законната лихва и сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производство. Поради това тези процесни вземания несъществуват към релевантния момент
на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това с
настоящото решение следва да се отхвърлят, като неоснователни, предявените от ищеца
искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на ответницата (чл. 422, ал. 1
ГПК). Като поради признатото им плащане и не претендирането поради това с
горепосочената молба на пълномощника на ищеца на сторените от последния разноски за
заповедното и настоящото производство, такива не му се присъждат с настоящото решение
(чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Г.т районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление - искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на М.
К. Д., с ЕГН **********, с адрес -, че му дължи сумата от общо 556.09 лева за главница от
неплатени цени на доставена в периода от 27.01.2021 г. до 26.03.2021 г. електрическа
енергия по фактури №№ **********/28.02.2021 г. и № **********/31.03.2021 г., с 12.75
3
лева обезщетение за забавено плащане от 11.03.2021 г. до 09.06.2021 г., и законна лихва
върху главницата от 10.06.2021 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед № 78/11.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 245 по описа за 2021 г. на Г. районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
4