Решение по КНАХД №965/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба Началник група в сектор при ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция против Решение №349/08.08.2025 год., постановено по АНД № 855/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №24-1228-005873 от 16.01.2025г., издадено от касатора, в частта, в която е наложена на Й. М. Г. глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл. 179, ал.6, т.1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от с.з., за това, че на 10.12.2024г. в 17,49ч. в [населено място] по бул. „България“ до №131 в посока изток- запад управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, като при проверката МПС е с нарушена конструкция на изпускателната система – липсват задните крайни гърнета. За нарушението е съставен АУАН сер. GA №3372503 на 10.12.2024г. в присъствието на нарушителя, връчен на същата дата. В даденото възражение по акта към момента на съставянето му е написано – автомобилът има крайни задни гърнета.

С въззивната жалба е оспорена редовността на съдържанието на съставения АУАН, като жалбоподателят е твърдял, че автомобилът е разполагал със задни крайни гърнета.

За да отмени Наказателното постановление въззивният съд приел за удостоверена описаната в НП обективна страна на деянието – управление на автомобил без поставени задни крайни гърнета. РС посочил, че в чл.10 от ППЗДвП законодателят е дал определение на понятието „технически неизправно ППС“, като в т.10 от текста – нередности засягащи двигателя, е определено такова, когато „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности“. Приложената от органа административно-наказателна разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, разгледана в контекста на определението, дадено в §6, т.72 от ЗР на ЗДвП обаче изисквала преценка на всеки конкретен случай, но АНО не описал в актовете си нито едно релевантно обстоятелство от визираните в чл.10, т.10, б. „а“ – „в“ от ППЗДвП, за да бъде възможна преценката дали е налице техническа неизправност, съотв. дали тя е незначителна, значителна или опасна.

С касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановени при неправилно приложение на материалния закон, тъй като в АУАН и в НП конкретно е посочен отрицателния факт, който определя моторното превозно като значително технически неизправно, а управлението му е основанието за ангажиране на административно наказателна отговорността на дееца чрез налагане на съответното наказание. Липсата на част от системата за намаляване на шума предполагала неблагоприятното въздействие върху нивото на шум, а тази липса е установена от актосъставителя и свидетеля по акта. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат на ответника.

Ответникът, Й. М. Г., оспорва касационната жалба с доводи, изложени в писмен отговор, подаден в срок и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора пледира за основателност на касационната жалба и предлага на съда да постанови решение за отмяна на въззивния съдебен акт и да потвърди обжалваното наказателно постановление в обжалваната му част.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наложената на ответника по касация глоба в размер на 200лв. е за управление на технически неизправно МПС, в нарушение на установеното в ЗДвП задължение за водачите за управляват само технически изправни моторни превозни средства /МПС/- чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6 от ЗДвП обявява за наказуемо неизпълнението на задължението на водачите по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като определя конкретната форма на изпълнително деяние, фактическо обстоятелство, при чието съществуване управлението съставлява нарушение на установения ред за държавно управление, вида на наказанието и неговия размер, според степента на засягане на защитения обект. Ето защо, всички елементи по чл.6 от ЗАНН са описани в чл.179, ал.6 от ЗДвП, съотв. нормата няма бланкетен характер, административно-наказателният състав определя кой е субекта на отговорността, деянието, фактическите съставомерни обстоятелства, вида и размера на наказанието.

Описаното в АУАН и в НП деяние и фактическите обстоятелства от обективна страна на същото съдът е приел за съществуващи, но неправилно подведени под административно наказателния състав на чл.179 ал.6 от ЗДвП. Съдът е извършил дължимата проверка, в резлутат на което е установил допусната от АНО правна грешка да подложи на правна оценка отрицателния факт на отсъствие на шумозаглушително устройство – задни крайни гърнета, по определението на чл.10 от ППЗДвП. Наредба №Н-32/16.12.2011г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която има различен предмет на правна уредба, не е относим към фактите правен акт. Съгласно чл.10, т.10, буква „б“ от Правилника за приложение на ЗДвП технически неизправно е онова МПС, чийто двигател има ниво на шум, което не съответства на предписаните нормативни стойности – причината за несъответствието на нивото на шум може да се дължи и на липсата на така нареченото „гърне“, но този отрицателен факт сам по себе си не фингира, нито презумира техническа неизправност на моторното превозно средство. Нивото на шум се измерва обективно, за да се сравни с допустимите пределни норми, а през РС липсват доказателства за извършено такова измерване.

Решението е правилно с оглед извода на съда, че липсва доказаност на факта на техническа неизправност на управляваното от наказаното лице МПС, а това отрича деецът да е осъществил състава на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. Ответникът по касация е управлявал МПС, което не може да се определи като технически неизправно само поради липсата на поставено шумозаглушително устройство. Тази липса прави вероятно, но не и доказано по несъмнен начин, че шумът от двигателя може да и/или надвишава нормативно допустимите стойности.

На ответника по касация се следва възнаграждение за един адвокат, но намалено до минималния размер от 400лв., по чл.7 ал.2 т.1 вр. с чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради липса на фактическа и правна сложност по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №346/ 08.08.2025г., постановено по АНД №855/25г. по описа на РС Стара Загора, в частта му за отмяна на Наказателно постановление №24-1228-005873/ 16.01.2025г. издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на Й. М. Г. глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Й. М. Г., [ЕГН] сумата от 400лв. /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №965/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.