№ 63
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102496 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:41 часа се явиха:
Ищците А.С. Я., В. Й. АТ., Г. С. И., АНТ. Д. СП. и Т. Д. М. - редовно
уведомени от предходното съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, не се явяват. За тях се явява адв. С.Д. от АК-Пазарджик –
надлежно упълномощен от преди.
Ищецът Л.. Д. СП. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. С.Д. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощен от преди.
Ответниците В. БЛ. Н. и БЛ. Р. Н. - редовно уведомени от предходното
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не се явяват. За тях се
явява адв. П.Т. от АК-Пловдив - надлежно упълномощен с пълномощно от
преди.
Свидетелят Г. Г. Ч. – редовно призована, се явява лично.
Не се явява вещото лице М.В.. От същата е постъпила молба, в която
сочи, че се е запознала с материалите по делото и със задачите по назначената
експертиза. Посочва, че към момента на назначаване на експертизата с
протоколно определение от 10.11.2021 г. овощните дървета са били във фаза
на покой с приключила вегетация, както и към настоящия момент също се
намирали в период на покой. Поради тази причина е посочила, че не би могла
да извърши оглед на място и обективно да прецени какво е състоянието и
възрастта на процесните овощни дървета, а това, може да се установи в края
1
на месец март, когато постепенно започват да навлизат в период фаза на
вегетация, за да може експертизата да даде обективно становище по
поставените въпроси.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. №22957/02.12.2021 г. от
пълномощник нотариус по заместване Цветанка Костадинова при нотариус
Милена Минкова, към което е приложена скица на поземлен имот №15-
23228-13.01.2021 г. касаеща поземлен имот с идентификатор 66264.20.39.
АДВ. Д.: – Да се приеме.
АДВ. Т.: – Не възразявам да се приеме.
Съдът намира, че представената скица следва да се приеме като
писмено доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо с вх. №
22957/02.12.2021 г. от пълномощник нотариус по заместване Цветанка
Костадинова при нотариус Милена Минкова, ведно с приложена към него
скица на поземлен имот №15-23228-13.01.2021 г. касаеща поземлен имот с
идентификатор 66264.20.39.
АДВ. Д.: - Водим един свидетел И. П.ов Д., явява се и призованата ни
свидетелка Г. Г. Ч., ако и другата страна води свидетелите моля да ги
разпитаме в днешното съдебно заседание.
АДВ. Т.: - Водим свидетелите. Молим да ги разпитате.
АДВ. Д.: - Моля пълномощникът на ответната страна да посочи имената
на свидетелите, които води за разпит.
АДВ. Т.: - Първият свидетел е с имена Г. П. Г.ов, вторият свидетел е Г.
И.а Б..
СЪДЪТ
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ИЩЦИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Г. Ч. – родена на .. г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. С., българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г.Ч.: - Моят баща се казваше Г.И. Ч.. Той почина на 24.11.2019
година. Приживе баща ми стопанисваше и обработваше чужд земеделски
имот в землището на гр. С. – знам за това. Този имот представлява, влизайки
от пътя Велинград – Пазарджик, точно преди населеното място извън
регулация – преди регулацията на гр. С., от лявата страна се намира имотът,
който имот, уточнявам от Велинград към София, влизайки в С., преди гр. С.,
от лявата страна. От кръговото Велинград посока магистралата за София,
влизайки в гр. С. преди да влезеш в града от лявата страна се намира имотът,
или първият поземлен имот излизайки от града, след регулацията. Говоря в
посока към кръговото. От дясно е бензиностанция „Целев“, на която аз работя
от 15 години. Имотът се намира точно срещу бензиностанция „Целев“.
Имотът граничи с първата улица в ляво – улицата, която разделя регулацията
с поземлените имоти. Мястото граничи на главния път, граничи с
обръщалото, малка част е от главния път, а по-голямата част е по дължина на
улицата, която разделя регулацията. Площта на този имот е повече от два
декара. Между два и два и половина декара – два и половина декара, някъде
там. Кога точно, не мога да кажа, преди повече от петнадесет години е
предаден за стопанисване и доколкото знам той е имал уговорка с В.А. и с
бившия кмет на с. С. – Г.И.. Уговорктата е била да стопанисва имота и да го
обработва, за което той даже плащаше наем на В.А.. Даже много пъти е
оставял парите при мен и аз съм ги давала на сина на В. – на Й.. Наемът беше
40 лв. на година. Баща ми до последно го обработваше имота - до преди да
почине. Не е имало периоди в тези повече от 15 години баща ми да не се е
интересувал от имота и да не го е обработвал, защото той като садеше
3
люцерна, нали тя не е едногодшна култура, и си я коси две годинии, три
години. Ами да, през това време собствениците на имота, с които казах, че
има уговорка, се интересуваха от имота, защото той нали всяка година
искаше скица от тях и те му даваха скица, за да може да работи местото и да
плати наема. Те му даваха скица и разрешение на поземлената комисия му
даваха. Баща ми стопанисваше имота като го обработваше и го засаждаше.
Значи, две или три години гледаше царевица, не знам – една или две години
гледаше жито или овес, люцерна садеше, даже в един момент би сонда там,
обаче не излезна вода. Освен В. и Г. съм чувала имота да има и други
собственици – има доктор от Пазарджик, който аз не познавам, защото дори
влезнахме в уговорки за купуване на имота. Моят баща ходеше многократно
при на Д. сестра му, която е дъщеря на В.А., не знам името й, тя живее в З.,
той ходеше много пъти там да купуваме имота, и даже и с Р. бяха определили
всичко, обаче Д., В., бившия кмет на С. бяха съгласни да продават имота, но
казаха, че има доктор от Пазарджик, който не иска да продава имота, мисля,
че Л.ил се казва. Моят баща даваше зор да го купи, но ние не искахме да
купуваме общи части и затова не стана. Баща ми стопанисваше по-голямата
част от имота. Мисля, че в края на имота има заградено, което той не
обработва.
АДВ. Д.: - Моля да предявим на свидетелката скицата представена от
нотариус Минкова на процесния имот.
АДВ. Т.: - Не възразявам да се предяви скицата на свидетелката.
НА СВИДЕТЕЛКАТА СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦАТА ПРЕДСТАВЕНА ОТ
НОТАРИУС МИНКОВА НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ.
СВ. Г.Ч.: - Посочвам, че главният път е номериран на скицата № 60,
бензиностанция „Целев“ с №19, където съм работила, и въпросният имот е с
номер 39 посочен на скицата. Посочвам, коя е улицата по дължина на имота, а
именно тази която е отбелязана на скицата с № 9904. Там, където имотът е
отрязан, така да се нарече, от към главния път се намира обръщалото, за
което говоря в показанията. Баща ми обработваше частта, която е откъм пътя.
Аз сега не мога да се ориентирам много по скицата каква част е обработвал
баща ми, но по-голяма от половината, която е с лицето към скицата. И хората
си даваха скицата, аз давах на И. Н., който имаше трактори, задаваше ги там
площта, и оре, сее. Другата част от към имот 631, значи в долната част на
4
този имот, който обработваше баща ми, има заградено с плет, пръчки, и там
П. Д. го обработваше с годините – много години. Той е един много възрастен
човек, сега виждам, че синът му се появява там – И. Д. се казва синът му. Той
лози беше садил, домати беше садил, разни разнообразни неща. Той е един
възрастен човек, 80 годишен. Аз не знам от кога го обработва той. П. Д.,
който е възрастният дядо и И. Д. е синът му, отдавна го обработват. Този
плет, ако се отиде на място е като ограда, от едно време. През цялото време
докато работех на бензиностанцията – повече от 15 години, баща ми
стопанисваше имота. Аз откакто помня е заградено от П. Д.. В имот 39 няма
овощна градина. Мисля, че в имотите по назад има овощна градина. Тук две
сливи дивачки някъде по средата имаше, но не знам дали още стоят.
Познавам В. БЛ. Н.. Б. не го познавам – нейният син, виждала съм го
като малко дете. Никога тя лично – В., нейният съпруг и син не са изявявали
претенции пред баща ми, че имотът е техен. През тези години, повече от 15
години, не знам други хора освен П. Д., синът му И. Д. и баща ми да са
обработвали този имот. Не мога да знам на какво основание П. Д. е
обработвал имота.
АДВ. Д.: - Чух Ви пред залата, че разговаряхте със свидетелката
вероятно Грозденка Б..
СВ. Г.Ч.: - Да, тя ми е леля, на моя баща сестра.
АДВ. Д.: - Чух Ви, че разговаряте нещо за имотите. Може ли да кажете
какво разговаряхте?
СВ. Г.Ч.: - Ами да, ние разговаряхме, защото тя е моя леля, и идва и ми
казва – пита ме: „Какво правиш тука?“ Казвам: „Свидетел“ И тя вика, „ Ама,
как може, тя В. има градина там да обработва“. Аз викам: „Ама, кога, там
няма градина“ И в един момент ние в нашия разговор, даже ние тука щяхме
да се скараме за малко, стигаме до изясняването, че ние говорим за различни
имоти. Тя казва: „Аз съм ходила при В., тя ми е брала плодове.“ Аз казвам:
„На В. имота е по-надолу. Да, В. има по-надолу градина, ама аз не съм дошла
за на В. градината.“ И тя казва: „Защо?“ Аз й казвам: „Защото аз съм за
местото до пътя, където татко обработваше.“ И тя казва: „Ама аз не съм за
това место, аз съм за градината на В.“. Тя ми обяснява за кое място тя говори
на В.. Тя ми казва и ми обяснява за кое място говори – аз на скицата може да
покажа. Това тук беше 631. Значи, тя ми казва за на В. градината и започваме
5
да изброяваме, и тя казва: „На В. градината с дърветата, след това е на П. Д., в
ограденото, и след това е вика празният парцел. И след това ми вика: „Ама аз
не съм дошла за празния парцел. Аз съм дошла за градината на В..“ И аз
казвам: „Аз съм дошла за празния парцел.“ И ние в един момент идваме тук за
два различни парцела с нея. Тя казва, че едошла за на В. градината, аз нямам
против на В. градината. Ние с нея си говорихме, с леля ми, и аз я питах:
„Колко квадрата е на В. градината?“ и тя ми каза, че не може да прецени –
„400-600“ нещо такова. Даже после и с другия свидетел говорихме, Г., и той
каза, че е около 500 квадрата. И аз казвам, аз говоря за парцел два декара и
половина.
АДВ. Т.: – Може ли да покажете на скицата къде се намира имотът на В.
- къщата на В.?
СВ. Г.Ч.: - Къщата на В. е, като влезнете в лявата улица от главния път
има пресечка в дясно, и тя живее на ъгъла, не мога да кажа с точност срещу
кой имот се намира къщата. Но В. живее на ъгъла, от улицата в ляво, в дясно,
и тя живее на ъгъла. Градината на В. не се намира в имот 39. След П. Д. се
намира градината. Предполагам, че е 631 – след П. Д., след ограденото.
АДВ. Т.: – Вие казахте, че баща Ви е комуникирал с В.А.. Някой от
лицата А. Я., Г.И., Л.С., А.С., Т.М. – говорят ли Ви нещо тези имена и дали
баща Ви е комуникирал с някой от тях?
СВ. Г.Ч.: - Моят баща, пак казвам, се беше уговорил с В.А. и бившия
кмет на С. Г.И.. С тях имаше уговорка да стопанисва и да ползва мястото, и
след толкова дълъг период на ползване дори и се поинтересувахме да го
закупим мястото.
АДВ. Т.: – Вие кога предявихте претенция, че искате да закупите това
място?
СВ. Г.Ч.: – В един момент, в който баща ми стопанисваше мястото.
Дори аз нямах желание, а баща ми искаше да го закупи имота. Аз не исках,
защото не искахме общи части. Той многократно ходеше и напъваше, но ние
казахме, че след като има несъгласен наследник не искаме. Сега не искаме да
го купуваме имота.
АДВ. Т.: – Казахте, че една част от имота сте ползвали, а една част е
преграден с плет. С човека, който е преградил с плет имота, водили ли сте
6
някакви разговори, той защо не отстъпваше целият имот да ползвате, каква
беше причината?
СВ. Г.Ч.: - П. Д. е възрастен. Аз не съм имала интерес към имота. Дали
моят баща е говорил с П. или не е говорил, аз това не мога да кажа. Не знам
дали някой от лицата, които изброихте по-горе, включително и В. и Г., да е
разговарял с П. Д.. Мисля, че 2016-та година напуснах работата на
бензиностанцията, но не си спомням с точност.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси към свидетелката.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала със
съгласието на страните.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ
ОТ СТАНА НА ИЩЦИТЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. П.ОВ Д.: – роден на **** г. в с. Г.В., общ. С., живущ в гр. С.,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните
по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. П. Д.: - Обработвам земеделски имот в землището на гр. С.. Имотът
се намира в землището на С., квартал юг, и е близко до къщата в която живея,
на около 200 метра. Имотът се намира срещу бензиностанция „Целев“, при
влизане в гр. С. от „Х.“, пътя Велинград – С.. Ползвам част от имота, около
600 квадрата. Доколкото така мога да преценя площта на този имот е над 2
дка и половина, имам предвид, че той беше до пътя, но след това заради
градските автобуси взеха от този имот и направиха обръщало. Това обръщало
е в източния край на имота. Откъм главния път е, а от лявата страна на имота
изток-запад се намира другият път, който е за квартала.
АДВ. Д.: - Моля да предявим на свидетеля скицата от нотариус
Минкова на процесния имот.
АДВ. Т.: - Не възразявам.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ ДНЕС ПРИЕТАТА СКИЦА
7
ПРЕДСТАВЕНА ОТ НОТАРИУС МИНКОВА НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ.
СВ. П. Д.: - Пътят Велинград – С. е под № 60, бензиностанцията на
„Целев“ е под № 19, от тук има път посочен в имот 9904, който отива към
края на квартала. Аз работя от имот 39, но имам и част от този имот – 631.
Работя западната част от към имот 631. Площта от имот 39, която обработвам
е около 600 кв. м., а от 631 са някъде около 100-150 квадрата, които
обработвам. Аз живея на ул. „**“, която излиза точно срещу имотите 39 и 631
на тяхната граница. В. БЛ. Н. я познавам, ние дълги години сме в квартала. Тя
живее на ъгъла на ул. „**“ и другата, която не й знам името. Частта от имот
39 я стопанисвам от 1985-1986 г., когато започнах да строя къща в имота на
баща ми, като тази част от имота я използвах за варница. Тука беше
боклучарник – абсолютен боклучарник. Кварталът си хвърляше боклуците,
като правиха улиците изхвърляха камъните и сега излизат. Един комшия беше
направил една голяма купчина пръст за тухли, но не я използва. Дълги години
го изчиствахме и лека полека хвърляхме пръстта, разстилахме я върху него и
започнахме да го облагородяваме. И сега в момента имаме насадени две
сливи, три праскови, един орех, три-четири вишнички има малки, и в
западния край на имот 631, и в южния край от към имоти 10, 16 още в
началото насадихме лозе, и след това това лозе го увеличихме и в момента
повече е лозе. Има само около 150-200 квадрата за градина и другото е лозови
насаждения, а, и набихме сонда, имаме помпа. С баща ми – П. Д. сме
извършвали това, и с приятели, набихме сонда и това място е поливно. В
момента в тази градина 150-200 квадрата има остатъци от домати, чушки, аз
половината съм ги изчистил. Миналата година насяхме домати, пипер, сини
домати. Баща ми и аз насадихме дръвчетата, които изброих по-горе, сега са
същите дръвчета. Тези дръвчета ги насяхме аз и баща ми. Сега, няколко
години, да кажем някъде между 95-та и не си спомням точно 97-ма някъде
години, дойдоха майката на Л.ил и Л.ил (свидетелят сочи ищеца). Майката на
Л.ил се казва М.. Показаха ми документ, с който ми показаха, че им връщат
земеделска земя и вече това нещо, това место било тяхно. Документът го
имаше – имаше документ. И се разбрахме да продължавам да си обработвам
земята докато те не се разберат, защото имало и други наследници, освен М. и
сина й. Поддържал съм връзка, ходил съм в С., бог да я прости, разбрах, че е
починала, виждали сме се няколко пъти. В последствие, те като собственици,
идваха в годината поне по един път, идвала е и М., и синът й Л.ил. Тази част
8
от имота я ползвам и сега. Не съм прекъсвал да я ползвам. Две или три
години съм плащал нещо като наем, и затова съм ходил в С.. Между 20 и 30
лв. съм плащал, в зависимост от благополучието на годината. Имотът, за
който казах, че е около два декара и половина не е заграден, заградена е само
тази част, която аз ползвам, а другата откъм главния път - до гавния път не е
заградена. Но си спомням, че Г. – на тази госпожа, която беше преди мен тук,
те му викат „*“ в С., той използваше горния край, тоест източния край на този
имот – от към главния път, и садеше царевица, и някой път и жито. Обаче тук
от няколко години разбрах, че е починал. Не съм имал с Г. „*“ никакви
спорове. Никой освен мене, баща ми и Г. „*“ не са обработвали това место. То
този боклук трудно се чисти, то и сега има на горния край баластра. В. БЛ. Н.,
синът й или съпругът й не са обработвали частта от имота, която аз
обработвам. Не са обработвали и частта, която обработваше и Г. „*“. В
района те имат само това парче, което е срещу тях, от което и аз обработвам
част от него в момента. На скицата е посочено с № 631, което е заградено.
Тяхното е заградено, както и моето, с мрежа. Тяхното парче е засадено с
плодни дръвчета, но не цялото място. Това заграденото място е част от
парцел, който се води общински, и този парцел от тогава така си е заградено,
те не са се разширявали. Никой – от В., и синът й, и съпругът й – не са идвали
да оспорват собствеността на това място, до преди няколко месеца, когато
разбрах, че са закупили това място. От общинския съвет разбрах, че това
място е закупено – само тяхното място е закупено. И разбрах, че е закупено, и
тогава отидох при Р. и В., Р. е съпругът. Отидох при Р. и го попитах, защо не
се е обадил, когато са правили тези неща, и той ми каза, че няма проблеми, да
работя това място, защото той не се занимавал, занимавал се синът му.
Говоря за това място, което аз работя и е част от неговото място - 631 на
скицата, докато решат какво да правят. С други хора, освен с Л.ил и майка му
не съм се срещал за имота. Знам какво работи Л.С. – лекар е, в Пазарджик.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИЦИТЕ.
9
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. П. Г.ОВ: – роден на 1** г. в гр. С., живущ в гр. С., българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, без родство с ищците по делото,
далечни братовчеди с ответниците по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Г. Г.ОВ: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г. Г.ОВ: - Познавам В., познавам баща й Б., и синът й Б.. Баща й го
познавам от малък – откакто съм се родил. В. живее на моята улица, която е в
гр. С., ул. „**“ аз съм на № 19, тя мисля, че е на 20- срещу мен. Знам, че
обработва имот близко до мястото където живее. В. и Б. живеят на ъгъла на
улицата, на Т-образно кръстовище, където свършва ул. „**“, на ъгъла.
Мястото, където обработват се намира точно срещу дувара на къщата от
другата страна на улицата, разстоянието е 10 метра. Мястото е около половин
декар или декар. Съседите на имота, който обработват, знам границите, знам,
че северна страна са те В. и Б.. Имотът се разделя само от една улица. Десет
метра е разстоянието от имота до къщата им. А пък северозападно от имота,
който претендира, се намира имота на Баджокови. От другата страна, има
един човек, който там го обработва, ама на кой е земята не знам. Познавам И.
Д., който обработва имота, който е съседен на В. – югоизточно. Този имот на
В. го помня от баща й от поне 30 години. Той го стопанисваше. Садил е
дървета. Подновявал ги е дърветата. Но след като почина, преди 20 години, с
това се занимава на В. мъжа й. Той го загради – с мрежа, тел ли, и вътре не
може да влезе никой. Знам какви са дръвчетата, там има отвътре астми, аз
съм ги рязал някога, учил съм го. Вътре имаше една огромна слива още от на
В. баща й. Този имот има лице към пътя 25 метра, той граничи с Д.ите, където
обработват имота. Не съм чувал Г. Ч., никога не съм чувал такъв. Знам, че
претендират земята, където е срещу къщата на В..
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВИ ПРИЕТАТА В ДНЕШНОТО
СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СКИЦА ПРЕДСТАВЕНА ОТ НОТАРИУС
МИНКОВА НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ.
СВ. Г. Г.ОВ: - Не мога да се ориентирам по скицата. Имотът, за който
10
говоря, който претендират е този, който е обработвал баща й на В. около 30
години – около 500 до декар някъде. Като влизаме от Варвара в С., при
бензиностанцията свиваме на ляво от пътя, след сто метра на ъгъла в дясно е
къщата на В. след кръстовището, и отсреща срещу къщата е този имот, който
претендира В.. Имотът на В. не граничи с главния път Варвара-С.. От
обръщалото до началото на имота на В. е около сто метра. На В. имотът,
където го претендира е целият ограден, и целият е засаден. Съседният имот,
който е на изток от Д.ите няма нищо, боклуци има, границата му е
обръщалото на главната улица. Поне 30 години този имот от обръщалото до
Д.и никой не го е обработвал. Д.ите го обработват техния имот, и след това са
В.. Ходил съм при нотариус и са ме разпитвали за имота. Много кратко беше
моят разпит, не си спомням как протече. Те ме питаха аз отговарях. Сигурно
съм го прочел протокола преди да го подпиша, предполагам.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. И.А Б. – родена на *** г. в с. Г.В., общ. С., живуща в гр. С., българка,
български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Г. Б.: - Познавам В. и Б.. В. отдавна, заедно работихме във
Винпром, от 91-ва година. Работихме, след това прекъснахме работа. Във
Винпром ни съкратиха около 96-та, тя си отвори магазин и аз започнах работа
като продавачка на вестници на гара С.. Подновихме отношенията с В. през
2016 г., когато започнахме да работим заедно в „Тайгър мес“, и тогава
станахме по-големи приятелки. Знам къде живее В.. Тя живее в С., там при
бензиностанцията, на края, на „Целев“. От бензиностанцията има път, където
се върви, и точно срещу нейната къща, където живеят има овощна градина –
това е мястото. Това място е към 400 или 500 квадрата, не съм го мерила. Това
място някога е било на баща й, но с подробности не мога да Ви кажа. Мога да
11
кажа, че съм влизала в това място имаше овощна градина, където имаше
плодове, давала ми е кайсии, дюли имаше, малини имаше, и след работа съм
ходила в тях и ми е давала. Казвала е, че мъжа й е викал човек да ги реже. Те
са си го работили. Имотът се намира срещу дома й. Границата на
бензиностанция „Целев“, на В. имота граничи с този – Д.ият. От имота на Д.ия
към бензиностанцията има имот, но не знаем на кой е – нищо не мога да кажа.
Не ми е направило впечатление дали този имот към бензиностанцията дали е
обработван или не.
Г.И. Ч. го познавам. Е, питате ме това, където ние живеем в квартала –
той е казвал, че обработва, ама кой имот е обработвал не мога да Ви кажа
това. От него – говорили сме с него, казал е, че обработва место към
бензиностанцията, защото беше пазач в бензиностанцията. Да, Г. е мой
роднина. Местото след Д.ия, към пътя не го знам кой го е работил. От главния
път Велинград-София до имота на В., който обработва, мога само да Ви кажа,
че има три къщи, след което е на В. къщата и този имот се намира точно
срещу В..
АДВ. Д.: – Моля да се предяви на свидетелката скицата.
АДВ. Т.: – Не възразявам.
НА СВИДЕТЕЛКАТА СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦАТА ПРЕДСТАВЕНА ОТ
НОТАРИУС МИНКОВА НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ.
СВ. Г. Б.: - Бензиностанция „Целев“ е тук, от „Целев“ пътя нататък
продължава за В., има празни места, и тя е някъде ей-тук овощната й градина,
далече е овощната градина. Не мога да се ориентирам на скицата. Точно
срещу къщата на В. е овощната градина. На В. овощната градина целият имот
е ограден с мрежа, когато съм отивала. Тази овощна градина е засадена с
дървета. Не съм ги броила, имаше стари дървета, старите ги унищожиха, нови
са засяти. Не мога да кажа точната бройка на овощната градина, не ми е
правило впечатление. Имаше малини в горния край, а отсрещната страна
имаше ред лозе. Имотът на В. граничи с имота на Д.и от едната страна.
Свидетелят, който беше тук е И. Д.. С В. не сме говорили никога на тази тема
– дали тя е оспорвала местото, което работи Д.. Казвала ми е, че има овощна
градина срещу къщата й. От едната страна е Д.ият, от другата страна е бай ти
К.. Като вървиш от бензиностанцията, най-напред е празният имот, после
Д.ият, до Д.ия В., и под В. е този имот – на К..
12
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси към свидетелката. Нямам искания за
провеждане на очни ставки.
АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси към свидетелката. Нямам искания за
провеждане на очни ставки.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала със
съгласието на страните.
АДВ. Д.: Нямаме искания по доказателствата. Представям договор за
правна помощ и списък на разноските.
АДВ. Т.: – Държим на експертизата, така или иначе, е платена.
АДВ. Д.: - Да се даде възможност на вещото лице във връзка с молбата
й, с оглед посочения от нея срок за изготвяне на експертизата.
АДВ. Т.: - Да се даде възможност на вещото лице за изготвяне на
експертизата, с оглед депозираната молба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.04.2022 г. от 11:30 часа, за
която дата и час ищецът Л.С. уведомен лично, останалите ищци уведомени,
чрез процесуалния си представител адв. Д.. Ответниците уведомени, чрез
процесуалния си представител адв. Т..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, като му се укаже да изготви
заключението в установения от ГПК срок.
Съдът приобщава представения списък по чл. 80 от ГПК от ищеца Л.С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:08
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13