Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.И.“ ЕООД [населено място] против РА № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., потвърден с Решение № 270/21.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 9731.05лв. и лихви в размер на 3352.18лв., както и задължения по ЗДДС за периода м.06.2019г.-м.12.2019г. в размер на общо 18 058.44лв. и лихви за забава в размер на 7 073.57лв. Жалбоподателят счита ревизионният акт за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на ревизионното производство и поради неправилно приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; оспорва обстоятелството, че ревизията е следвало да се проведе по особения ред на чл.122 от ДОПК; неправилни са констатациите , касаещи и посочени като укрити приходи, недоказани плащания в брой от лицето М. С.;оспорва неправилното тълкуване на документа РКО, от което са произтекли неправилните констатации за укрити приходи; органът по приходите е бил длъжен да съобрази константната съдебно практика относно същността, значението и реквизитите на РКО; обжалвания РА е издаден в противоречие на принципа на документална обоснованост. Поради изложените съображения моли съда да отмени ревизионният акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я важи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно РА, след изчерпване на възможността за оспорването му по административен ред. Жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000323001494-020-001/20.03.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323001494-020-002/26.06.2023г. и ЗВР № Р-03000323001494-020-003/20.07.2023г. Предметът на ревизията са задължения на „Т.С.И.“ ЕООД по ЗДДС за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2019г., както и корпоративен данък за 2019г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000323001494-092-001/08.09.2023г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., с който на „Т.С.И.“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 9731.05лв. главница и 3352.18лв. лихва и корпоративен данък по ЗКПО в размер на общо 18 058.44лв. главница и 7 073.57лв. лихва.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - [населено място], който с Решение № 270/21.12.2023г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители е не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материално-правната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период основната дейност на „Т.С.И.“ ЕООД е извършването на строително - монтажни дейности на обекти в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] пазар, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], както и продажба на строителни материали. „Т.С.И.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 13.06.2013г. За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия органите по приходи са извършили процесуални действия, описани в раздел П-ри на констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. С Протокол от 05.09.2023г. са присъединени материали по преписка № 3175/2022г. на Окръжна Прокуратура Варна (ОП Варна), изискани с писмо с изх. № 9782- 3/06.04.2023г. /л.26-59/.Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от с.к. - налице са данни за укрити приходи.На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК е изготвено уведомление, връчено на 14.08.2023г. на деклариран от ревизираното дружество електронен адрес, с което „Т.С.И.“ ЕООД е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за 2019г. и ДДС за периода м.06.2019г. - м.12.2019г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122- 124а от ДОПК ред. Заедно с уведомлението е връчено искане, с което е поискано представяне на декларация по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК и документи във връзка с предоставяне на парични средства на подотчетни лица. „Т.С.И.“ ЕООД е представило изисканите документи /л.307-292/.

Органите по приходи са приложили нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е извършен анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства от т. 1 до т. 16 за ревизирания период, посочени конкретно на стр. 7-9 в ревизионния доклад.

Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Следва да се отбележи, че наличието дори само на едно от посочените в чл.122, ал.1 от ЗДДС основания е достатъчно, за да се проведе ревизионното производство по особения ред.

Във връзка с горното при разглеждане на делото следва съдът да установи налице ли са материалните предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред, разписан в чл.122 и сл. от ДОПК, или не.

1.Относно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчен период м.12.2019г. произтичащи от извършени СМР услуги, за които в дружеството не е признат приход и не е начислен ДДС.

В хода на ревизията е установено, че съгласно договор за строителство от 19.06.2019г. сключен между „Т.С.И.“ ООД /изпълнител/ и М. Д. С. /възложител/, са уговорени строително-монтажни работи /СМР/ на обект „жилищна сграда в [ПИ] по ПУП-ПЗ на Община [населено място]“ /л.53-55/. Констатирано е, че в същия е вписано, че стойността на договора е съгласно Приложение № 1 към договора, като количествата в същото са ориентировъчни, а реално извършените СМР ще бъдат доказани, чрез двустранно подписан Протокол обр. 19. Уточнено е, че плащането ще се извършва съгласно Приложение № 2, част от договора. Срокът за изпълнение е 90 дни и започва да тече от подписване на акт обр.2. На 10.07.2019г. е издаден Протокол за откриване на строителна площадка, обр.2 /л.28-30 гръб/. На 18.12.2019г. е издаден Акт за приемане на конструкцията, обр.14 - за строеж на жилищна сграда, находяща се в местността „Гаази баба“ в [населено място] /л.30-31/.

В хода на ревизионното производство е установено още, че между „Т.С.И.“ ЕООД и М. С. са водени редица съдебни дела, във връзка с претенции за качеството на извършената работа и по повод неуредени финансови взаимоотношения между страните по цитирания по-горе договор за СМР услуги. В приложение № 2 към договора /л.53 гръб/ са описани пет етапа на завършване на обща стойност 136 468.70лв., които ще бъдат заплатени по два начина, описани в две колони с наименования, съответно „F” на стойност 30 028.10лв. и „R” - 106 440.60лв. Приложението е част от документи, представени от Окръжна прокуратура Варна и е подписано от ревизираното лице.

Установено е, че сумите от колона „F” е договорено да се заплатят по банков път, a сумите от колона „R” - в брой. За периода 20.06.2019г. - 20.10.2019г., „Т.С.И.“ ООД е издало общо 5 бр. фактури към М. С. на обща стойност 30 028.09лв. с вкл. ДДС /л.43-44 и л.383/, като по банкова сметка на дружеството са постъпили суми за 4 бр. от фактурите в размер на 25 734.35лв. /л.41-42/, а фактура № 2***139/25.10.2019г. на стойност 4 293.74лв. не е заплатена от възложителя.

От анализа на представени от Окръжна прокуратура Варна доказателства, в т.ч. 5 бр. документи с наименование „разходен касов ордер“ без номера и дата /л.45-47 гръб/, притежавани в оригинал от М. С., е направен извод, че последният е заплатил в брой 48 290 Евро на В. П. /управител на „Т.С.И.“ ЕООД/. Констатирано е, че сумите, посочени в РКО, съответстват на описаните в Приложение № 2 договорености между страните.

По повод възникнала претенция за некачествено строителство, М. С. е завел граждански иск срещу дружеството в Районен съд Добрич. Установено е, че във връзка със заведения иск, С. е спечелил делото и дружеството е било осъдено да му възстанови 50 000лв. Същевременно обаче „Т.С.И.“ ЕООД завежда срещу него търговско дело № 96/2020г. в Окръжен съд Добрич като предявява претенция в размер 150 566.54лв., представляващи извършени и неплатени СМР по Договора. За обосноваване на претенцията си, дружеството е приложило Анекс от 30.08.2019г. /л.52/, както и Протоколи за извършени СМР обр.19 на обща стойност 176 300.89лв. с вкл. ДДС /л.47-51/. Констатирано е, че С. твърди, че не е запознат с тези документи и не ги е подписвал /л.280 гръб/. Въпреки посоченото, същите са приети от съда. „Т.С.И.“ ЕООД в лицето на В. П. оспорва плащанията в брой по приложените РКО, с твърдението, че те не доказвали плащане. Съдът се е съгласил с тази претенция, като е приел, че сумите по тези РКО не представляват престация по Договора. Уважава иска на дружеството в пълния му размер и осъжда М. С. да заплати в полза на „Т.С.И.“ ЕООД сума в общ размер на 150 566.54 лв. /176 300.89 - 25 734.35/,отделно лихви и съдебни разноски /л.362-367/.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходи са приели, че към края на ревизирания период - 31.12.2019г. строежът на сградата е завършен на етап „груб строеж“, поради което към тази дата дружеството е следвало да отчете приход във връзка с предоставената СМР услуга.

На 18.12.2019г. е издаден Акт обр. 14 за приемане на конструкцията, поради което органите по приходите са приели, че на тази дата услугата е извършена, т.е. настъпило е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС и „Т.С.И.“ ЕООД е следвало да начисли ДДС.

Органите по приходите са приели, че реалната стойност на извършените СМР услуги е в размер на 136 468.70лв., договорена в Приложение № 2 към договора, от които „Т.С.И.“ ЕООД е издало фактури на стойност 30 028.09лв. Направен е извод, че в дружеството не е отчетен като приход остатъкът от договорената сума в размер на 106 440.61лв. Предвид изложеното, е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и основата за облагане с корпоративен данък за 2019г. и ДДС за периода м.06.2019г. - м.12.2019г. е определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК.

На основание чл.122 от ДОПК данъчната основа за 2019г. е увеличена с размера на неотчетените приходи от СМР услуги в размер на 88 700.50лв. и за периода м.12.2019г. допълнително е начислен ДДС в размер на 17 740.10лв., като размерът е определен при съобразяване с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва горните изводи, като неправилни и незаконосъобразни; неправилни са констатациите, касаещи и посочени като укрити приходи, недоказани плащания в брой от лицето М. С.; оспорва неправилното тълкуване на документа РКО, от което са произтекли неправилните констатации за укрити приходи; органът по приходите е бил длъжен да съобрази константната съдебна практика относно същността, значението и реквизитите на РКО.

Съдът намира жалбата в тази част за неоснователна.

Не е спорно между страните обстоятелството, че дружеството жалбоподател е извършило СМР услугата по договора от 19.06.2019г. От доказателствата по преписката е видно, че самия възложител М. С. не отрича извършването на СМР услугите, а неговите възражения са по отношение качеството на изпълнение.Наред с това следва да се има предвид,че за процесния обект е издаден на 18.12.2019г. Акт за приемане на конструкцията обр.14, което установява, че услугата е извършена в съответствие на проекта. В акта е посочено, че конструктивните елемента на строежа, етапа или на частта от него са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в заповедната книга. С акта е дадено заключение, че носещата конструкция на строежа, етапа или на частта от него е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му и е разрешено изпълнението на довършителните работи. От тук може да се направи извод, че обекта е завършен на етап „Груб строеж“. Поради това към датата на съставяне на акт обр.14 е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.6 от ЗДДС.Съответно налице е задължение за дружеството да признае приход във връзка с тези услуги по смисъла на СС 18 „Приходи“ и да ги отчете в счетоводството си.

Съгласно т.7.1. от СС 18 приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. В т.7.2 от СС 18 е посочено, че резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;

в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;

г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.

В случая и четирите условия са налице. Видно от доказателствата по делото е, че дружеството е отчитало разходи във връзка с изграждането на обекта и те са намерили отражение в счетоводството му. Съгласно чл.26 ал.1 т.4 от ЗСч предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Поради това в момента, в който е издаден акт обр.14 - 18.12.2019г. за завършване на строежа на етап „Груб строеж“ за дружеството е възникнало задължението да признае приходи от извършените СМР и да издаде фактура с начислен ДДС.Видно от доказателствата по делото и преписката жалбоподателят не е издал фактури за извършените от него СМР в пълния им размер т.е. налице са данни за укрити приходи по чл.122 ал.1 т.2 от ЗКПО. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице. От същото е видно, че през ревизирания период дружеството е получавало плащания от лицето М. С. във връзка с строеж на жилищна сграда, които обаче не са отразени в счетоводството му, не са издадени фактури и не е отчетен приход.

2. Относно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2019г. до м.12.2019г., произтичащи от документално необосновани разходи за покупка на горива.

При анализ на разходите за 2019г. е установено, че в сч. сметка 600 „разходи за материали“ са осчетоводени разходи за горива във връзка с експлоатация на МПС /л.93-94 гръб/. През ревизирания по ЗДДС период „Т.С.И.“ ЕООД упражнява право на данъчен кредит за процесните горива. С ИПДПОЗЛ от 28.07.2023г., органите по приходите са поискали документи и писмени обяснения, с кои активи е използвано осчетоводеното гориво, технически характеристики на същите, разходни норми на горива, документи, доказващи количеството изразходвано гориво, транспортни документи /пътни листи, пътни книжки/, поясняване начина на осчетоводяване на горивата при тяхната покупка и изразходване /л.240-241/. С писмо вх. № Р-03000323001494-ПРД-006- И/31.08.2023г. /след срока на ревизията-25.08.2023г./, „Т.С.И.“ ЕООД е представило писмени обяснения, че горивата са използвани във връзка с посещение на работните обекти, с три превозни средства: лек автомобил Волво ХС70 /6+1, нает/, лек автомобил Волво V40 (4+1) и товарен автомобил Д. Д. (4+1). За отчитане на разхода са използвани фактурите за покупка на горива, пътни книжки за пропътувани километри и отчет за разходвано гориво, който включва наличност в началото и края на годината, закупено и изразходено гориво. Представени са свидетелства за регистрация на трите автомобила, протоколи за определяне на разходни норми, отчети за разходвано гориво и пътни книжки /л.325 и л.218-228/. Не са представени пътни листи. Представените пътни книжки представляват печатни бланки, създадени с машинно напечатан текст, т.е. информацията за извършените пътувания не е попълнена саморъчно от шофьорите на съответните автомобили при всяко пътуване, а е напечатана за целия период. Единствено в графа „подпис“, фигурира саморъчно вписване. Не са представени доказателства за фактическия разход на гориво, съгласно нормения разход на 100 км пробег. Тъй като за отчитане на изминатите километри не са използвани специално пригодени за целта хартиени бланки, а такива, съставени от ревизираното лице, както и предвид факта, че текстът е напечатан, органите по приходите са достигнали до извод, че представените

 

документи са новосъздадени, с оглед обслужване на контролното производство. Същите са частни по смисъла на чл.180 от ГПК, без достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, предвид което органите по приходите са счели, че представените напечатани бланки не се ползват с доказателствена сила. Отделно от това е констатирано, че трите автомобила са с дизелови двигатели, а в покупките на горива са установени и някои покупки на пропан-бутан /л.11/.

 

При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК, на основание чл.10 от ЗКПО е прието, че разход за гориво в размер на 3 246.70лв. е документално необоснован и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО същият не е признат за данъчни цели. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, чл.69, ал.1 от ЗДДС и чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит за процесните горива в общ размер 318.34лв. за данъчни периоди от м.06.2019г. до м. 12.2019г.

Жалбоподателят оспорва горните изводи; твърди, че РА в тази част е постановен в противоречие на принципа на документална обоснованост.

Съдът намира жалбата в тази част за основателна.

Съгласно чл.3 ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗКПО "документална обоснованост" е налице, когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват. Липсата на документална обоснованост за придобиване на горивата, както и за тяхното разходване, е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава основание, при последващ данъчен контрол, да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО. ЗКПО не съдържа норми, които да регламентират реда за определяне на разходите за гориво на МПС. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, най-общо същият следва да е документално обоснован по реда на чл.10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. Независимо от това, определянето на размера на разходите за горива и смазочни материали е пряко свързано с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно счетоводна експертиза. Действително в съдебното заседание в което е изслушано вещото лице, процесуалния представител е заявил, че оспорва заключението във всички негови част. Въпреки това, съдът намира, че заключението следва да бъде кредитирано, тъй като направеното оспорване е общо и във връзка с това не са направени доказателствени искания. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява следното: осчетоводеното гориво е изписано за три автомобила; съставени са пътни документи в това число пътни книжки и отчети за разходвано гориво; посочените маршрути и отразените изминати километри в пътните книжки съвпадат с местата на изпълняваните обекти от дружеството през 2019г.; процесните фактури за горива са вписани в дневниците за покупки на дружеството и са включени в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди от 2019г., като дължимия по СД по ЗДДС данък е внесен в бюджета. Следователно може да се направи извода, че извършения разход за гориво е действително извършен, свързан е пряко с дейността на дружеството и следва да бъде признат за данъчни цели в периода, за който се отнася.

От показанията на разпитания свидетел Н. И. В. се установява, че през процесния период дружеството е имало 3 МПС; имало е обекти в Добрич, Нови пазар, Бяла, Бургас, Разград, Кубрат; първичният документ е фактурата за закупеното гориво, втория документ е пътната книжка, в която са описани маршрутите и третия документ са отчетите за изразходвано гориво.

3. Относно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019г., във връзка с документално необосновани разходи за амортизации.

В хода на ревизията е установено, че през 2019г. са извършени счетоводни разходи за амортизация на два броя транспортни средства - Волво V40 и Д. Д. в общ размер от 6 855.91лв. /л.139, л.153-154/. При подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, на основание чл. 54 ал.1 „Т.С.И.“ ЕООД е намалило финансовия си резултат с начислените данъчни амортизации, в т.ч. за горепосочените автомобили. В хода на ревизията не са представени доказателства, че горепосочените МПС, в т.ч. горива, с които се твърди, че са зареждани и използвани същите, са свързани с извършваната независима икономическа дейност на ревизираното лице. Органите

по приходите са приели, че са изпълнени условията на чл.59 от ЗКПО - начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответния актив временно не се използва (не носи икономическа полза) през период, по-дълъг от дванадесет месеца.

Данъчните амортизации на два броя МПС са приети за документално необоснован разход по смисъла на чл.10 от ЗКПО и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, чл.59 от ЗКПО и чл.54, ал.1 от ЗКПО, при определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК, финансовия резултат е коригиран с непризнати разходи за амортизации в размер на 6 855.95лв.

Жалбоподателят оспорва тези изводи на ревизиращия орган.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна. Предвид изложеното в точка 2 от настоящото решение, във връзка с разходите за горива намира, че при наличие на констатация за извършвана в ревизираните периоди стопанска дейност, води до заключението, че транспортния разход и разходите за амортизация са съпътстващи изпълнението на стопанските операции. Видно от доказателствата по делото, в това число и заключението на вещото лице МПС на дружеството са били използвани през процесния период при осъществяване на стопанската дейност на дружеството. Поради това неправилно финансовия резултат на дружеството е коригиран с разходите за амортизация в размер на 6855.95лв.

Размерът на Корпоративния данък за 2019г. при признат разход за гориво и амортизации се изчислява по следния начин:

Общо разходи 2 553 942.97лв. /2543 840.32лв.+3 246.70лв. гориво+6855.95лв. амортизации/

Общо приходи 2 975 536.62лв.

Дан. основа по чл. 122 ДОПК 421593.65 лв.

Корпоративен данък за 2019г. 42 159.37 лв.

Авансови вноски 24 000лв.

КД след авансови вноски 18 159.37лв.

Внесен КД 10 448.84 лв.

Дължим КД 7710.53 лв.

Олихвяване от 1.7.2020г. до 29.9.2023г. с калкулатор НАП 2 656.14лв.

В частта за ДДС, РА следва да се отмени за д.п. от м. 06.2019г. до м. 11.2019г. в размер на 301.70лв. главница и 127.96лв. лихви и за д.п. м.12.2019г. в размер на 16.64лв. главница и 6.51лв. лихви.

В останалата част обжалвания РА следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Материалният интерес по делото е в размер на 38 215.24лв. Отхвърлената част от претенцията е в размер на 35 045.87лв., а уважената част е в размер на 3 169.37лв. Жалбоподателя претендира разноски в размер на 5 178лв. Съобразно изхода на делото и уважената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 429.44лв. На административния орган от претендираните 3707.22лв., съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3399.76 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., потвърден с Решение № 270/21.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на „Т.С.И.“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер над 7710.53лв. до 9731.05лв. главница и над 2656.14лв. до 3 352.18лв. лихви и за задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. от м. 06.2019г. до м.11.2019г. в размер на 301.70 лв. главница и 127.96лв. лихви и за д.п. м.12.2019г. в размер на 16.64лв. главница и 6.51лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ЧАСТТА, с която на „Т.С.И.“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2019г. в размер над 16.64лв. до 17 756.74 лв. главница и над 6.51лв. до 6 945.61 лв. лихви и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер на 7710.53лв. главница и на 2656.14лв. лихви.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ВАРНА при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Т.С.И.“ ЕООД“ ЕООД, ЕИК *****сумата от 429.44лв. / четиристотин двадесет и девет лева и 44ст./, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Т.С.И.“ ЕООД“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 3399.76лв./ три хиляди триста деветдесет и девет лева и 76ст./, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.