№ 232
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20201200100710 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от "В.“ Банско против ТД
„В. Банско 1925” за признаване за установено, че ответникът не е собственик
на имот с идентификатор № ****** и за обезсилване на нотариален акт №
27/2019 г.
Ищецът сочи, че е е собственик на процесния имот, който е
изградил със собствени средства и труд на членовете на дружеството и е
ползвал имота до 2012 г. Сочи, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за
същия, поради което предявява настоящия иска за признаване, че не е
собственик и за обезсилване на нотариалния акт.
Ответникът възразява срещу допустимостта на иска. Изразява
становище и за неговата неоснователност.
Въз основа на тезите на страните, закона и събраните доказателства,
БлОС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от
ТД "В.“ Банско за приемане за установено, че ответникът ТД „В.
Банско1925”, с ЕИК ******* не е собственик на имот с идентификатор №
****** и за обезсилване на нотариален акт № 27/2019 г.
Установи се, че през 2003 г. Туристическо дружество „В.“ Банско е
получило Разрешение за строеж 1/10.1.2003 г., изд. от гл. архитект на
общината за построяване на едноетажна пристройка - механа и смяна
предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуващата сграда в
1
п. 7, кв 25 по плана на града с адм. адрес гр. Банско, ул. „адрес“ 12.
В разрешението за строеж се цитира акт за държавна собственост /АДС/
№ 529/1983 г. Същият е представен от ищеца и от него е видно, че имотът е
предоставен за оперативно управление на държавната организация Български
туристически съюз, като имотът в АДС е описан като: 1./ Двор на
туристически дом с площ 2408 кв.м. 2./ сграда на туристическия дом 440
кв.м., етажност 3, година на построяване 1962 г.; етаж 1 канцелария, 1 склад,
фоайе, кухня столова, 2 тоалетни; 2 етаж – 14 спални, коридор, 1 канцелария ,
2 тоалетни; 3-ти етаж – 13 спални, коридор, 1 склад и 2 тоалетни 3./ Мазе –
пералня, 2 склад за хранителни продукти и 1 склад за въглища. От
свидетелските показания се установява, че Туристическо дружество „В.“ е
построило сградата, за която е издадено разрешението за строеж през 2003 г.
със собствени средства и труд на членовете си. Посочените доказателства
подкрепят разясненото от председателя на ТД „В.“ - Г. К. в с.з., че с
процесният обект е част от изградения в центъра на гр. Банско комплекс
„E.“, който е отдаден на ТД „В.“ за ползване от държавата. Обектът е въведен
в експлоатация, за което е издадено удостоверение 17/29.12.2003 г.
Ответникът ТД „В. 1925“ на 30.5.2019 г. се е снабдил с нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на
основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 27/2019 г., с който е признат за собственик
на сграда с идентификатор № ****** по КК, одобрена със заповед РД №18-
81/10.12.2009 г. на Д на АК, разположена в ПИ *******, със застроен площ
166 кв.м., на 1 етаж с предназначение: сграда за обществено хранене, която
сграда съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
176/29.12.2003 г. представлява „Едноетажна пристройка – механа и смяна
предназначенията на сутерена и част от етажа на съществуваща сграда.
От изисканото нотариално дело е видно, че за издаването му пред
нотариуса са представени освен разрешението за строеж и удостоверението
за въвеждане обекта в експлоатация, /упоменати по горе/, така и протокол от
председателя на сдружението „Български туристически съюз“, според който с
него се удостоверява, че ТД „В. 1925“ е правоприемник на ТД „В.“, както и
удостоверение от сдружение „Български туристически съюз“ № 509 от
22.5.2019 г., в което е удостоверено от изпълнителния секретар на
сдружението, че обект „Механа“ е изграден със собствени средства от
„ТД“В.“, и че негов правоприемник е ТД „В. 1925 г. т.е. ответникът. Именно
правоприемството се оспорва от ищеца. Съдът е указал на ответникът
изрично с доклада по чл. 146 ГПК, че за този факт - на правоприемство -
следва да ангажира доказателства, както и че не сочи такива. Доказателства
установяващи правоприемството обаче по делото липсват.
С оглед изложените факти БлОС счита , че е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Установи се, че на ищецът ТД
„В.“ процесния имот, който е самостоятелна част от комплекс „E.“ и е
държавна собственост, му е предоставен от държавата за оперативно
2
управление.
От издадените документи по отношение на обекта на името ищеца се е
възползвал ответника при издаване на нотариалния акт, с който е признат за
собственик, позовавайки се на правоприемство от ищеца. Ето защо съдът
счита за доказан от ищеца на правни си интерес от предявяване на иска.
Лицата, на които държавата предоставя имущество за оперативно управление,
имат правата на собственици спрямо предоставеното им имущество Съдът
съобрази ТР№ 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д 8/12 г. на ОСГТК, според което
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Ответникът сочи, че БТС със свое решение на УС, съобразно устава си е
прехвърлил всички активи и пасиви от ищеца на ответника, но такова
решение не представя. Освен това в удостоверението на изпълнителния
секретар на БТС, София изрично е посочено, че „въпросният обект“, има се
предвид обекта описан в в удостоверението като механа, изграден със
собствени средства от ТД „В.“ - „не е включен в активите на „БТС“, София.
Следователно според съда, ответникът не доказа, тъй като доказателствата
опровергават фактическият състав на удостовереното от нотариуса
придобивно основание, с което ответникът се легитимира за собственик на
процесния имот. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факт. По отношение на
оспорването редът на чл. 193 ГПК е неприложим. Така е прието с ТР
11/21.3.2013 г. на ВКС по т.д. 11/12 г. на ОСГК. По изложените съображения
съдът счита, че искът за основателен.
Поради основателността на иска нотариалният акт, с който ответникът е
признат за собственост по реда на чл. 587 от ГПК следва да се отмени. На
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК според ТР 3/29.11.2012 г. на ВКС по т.д.
3/12 г. на ОСГК подлежат констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост на недвижим имот.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените разноски за настоящото производство ,
възлизащи в размер на 6 072,28 лв., включваща държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
3
Признава за установено в отношенията между „Туристическо
дружество „В. Банско“, ЕИК ********* и ТД „Туристическо дружество В.
1925“, ЕИК *******, че ТД „Туристическо дружество В. 1925“, ЕИК *******
не е собственик на имот с идентификатор № ******, с адрес на сградата гр.
Банско, пл. „адрес № 0, с предназначение – сграда за обществено хранене при
съседи на имота, върху който е построена: имоти с идентификатори *******;
**********; **********; **********; *********; ********** ; ***********.
Отменя нотариален акт за право на собственост на ТД „Туристическо
дружество В. 1925“, ЕИК ******* върху недвижим имот по писмени
доказателства на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 27, т. 2, рег. № 1758, д.
211 от 2019 г., издаден на 30.5.2019 г. от нотариус с район на действие – РС-
Разлог, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 061.
Осъжда ТД „Туристическо дружество В. 1925“, ЕИК ******* да плати
на Туристическо дружество „В. Банско“, ЕИК ********* направените
разноски по делото в размер на 6 072,28 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4