Определение по дело №19336/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20381
Дата: 8 юни 2023 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110119336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20381
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110119336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове по чл. 51, чл.11, ал.1, т.
5,б.в, във вр. чл. 38 от ЗУЕС за признаване за установено по отношение на "Юробанк
България" АД, че за Етажните собственици на Етажна собственост - сграда в гр. Н, ул. "И В"
***, ***, съществува правото на парично вземане за
сумата 1309,17 лева за главница, представляваща неплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на общи части на сградата за ап. № F04, F09, F10, F19, за периода 04.06.2020-
31.12.2020 г., и сумата 274,92 лева за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за периода 01.10.2020-26.10.2022 г.;
сумата 2276,59 лева за главница, представляваща неплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на общи части на сградата за ап. № F04, F09, F10, F19, за периода 01.01.2021-
31.12.2021 г., и сумата 478,08 лева за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за периода 01.10.2020-26.10.2022 г.;
сумата 2276,59 лева за главница, представляваща неплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на общи части на сградата за ап. № F04, F09, F10, F19, за периода 01.01.2022-
31.12.2022 г., и сумата 247,26 лева за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за периода 01.10.2021-26.10.2022 г.;
сумата за 2276,59 лева за главница, представляваща неплатени месечни вноски за поддръжка
и управление на общи части на сградата за ап. № F04, F09, F10, F19, за периода 01.01.2023-
31.12.2023 г., и сумата 16,44 лева за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата за периода 01.10.2022-26.10.2022 г.;
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 27.10.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с
Разпореждане №70797/08.06.2023 г. и Разпореждане №70841/08.06.2023 г., по ч.гр. дело
№58382/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект –ап. № F04, F09, F10,
F19 /всеки един индивидуализиран с кад. №/, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост, който е в неизпълнение на парично задължение за плащане на месечни вноски
за управление и поддържане на съсобствените между всички етажни собственици общи
части на сградата, съгласно взети решения от общото събрание на етажните собственици.
Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава.
1
Ответникът оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Не спори по
твърдението, че е собственик на апартаментите, но възразява с подробни съображения, че
общите събрания, на които са взети решенията, въз основа на които се заявяват паричните
вземания, са проведени по предвидения ред в ЗУЕС, не са обявени надлежно, поради което
нищожни поради противоречие с чл. 13, ал.1, ал.7, чл. 15, 16, ал. 7 и ал.9, чл. 17, ал. 3 и чл.
51 от ЗУЕС; протоколите не удостоверяват по основание и размер дължимата вноска, и
незаконосъобразно е прието предварително й изпълнение по арг. от чл.39 от ЗУЕС. По
твърденията за нищожност на решенията предявява инцидентен установителен иск. Счита,
че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Оспорва като неотносими доказателствата
на ищеца - договори за СМР, доколкото предмет на разглеждане не са вземания за
извършване на основни ремонти.
Съдът приема иска за допустим, като предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал 5, във вр.
ал. 4 от ГПК по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК.
Съдът приема, че ще затрудни производството претенцията на ответника по чл. 212 от ГПК,
като в настоящия процес като възражение на ответника е бъде разгледано.
Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3-т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че през исковия период ответникът е собственик на самостоятелен обект –ап. №
F04, F09, F10, F19.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът трябва да
установи основание и размер исковите си претенции, съобразно посоченото в искова молба
съдържание, вкл. взето валидно решение от ОС на ЕС, с което в тежест на ответника са
възложени претендираните суми. При установяването на тези обстоятелства ответникът
следва да докаже че е заплатил предявените парични вземания и/или наведеното възражение
по чл.51, ал.2 ЗУЕС, за което се указа, че не сочи доказателства.
Представените документи са допустими и относими.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане по реда на чл. 212 от ГПК иск на ответника.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в откритото съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност
страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
2
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.07.2023 г. от 10,15 часа, за които дата
и час да се призоват страните, чрез пълномощник.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА се връчи препис от настоящото определение на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3