Р
Е Ш Е Н И Е
№
21.04.2021г.,
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на шести
април две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Силвия
Димова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№1405 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД- за заплащане на неизпълнено
задължение по договор за заем.
Ищецът „Кредитреформ
България“ЕООД твърди в искова молба, че на 27.04.2016г. между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и
ответника С.П.С. бил сключен Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от
ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбата на чл.3 вр.чл.2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора била подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ЕООД. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитора. В заявката си ответника заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер на 350 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
27.05.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей на
27.04.2016г. С настъпване на падежа ответника не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите условия, от
28.05.2016г. „4финанс“ЕООД започнало да начислява наказателна лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочието. На посочения от ответника адрес
кредитора изпратил напомнителни писма, с които го известявал за забавата и
дължимите суми. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит-
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Въпреки отправените покани обаче, ответника не погасил своето задължение. На
23.11.2018г. „4финанс“ЕООД сключило с ищеца „Кредитреформ България“ЕООД Договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлил вземанията си по
процесния договор, както следва: 350 лева-главница и наказателна лихва за
времето от 28.05.2016г. до 22.11.2018г. в размер на 445,90 лева. За извършената
цесия ищецът изпратил на ответника уведомление чрез препоръчана пратка
посредством „Български пощи“ЕАД, която била върната, като неполучена. Иска
съдът да постанови решение, с което да осъди С.П.С. да заплати на ищеца сумата
в размер на 350 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит
№**********/27.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът С.П.С. не е представил в срок
отговор на исковата молба. Редовно призован, съобразно разпоредбата на чл.41
ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото
съдебно заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има
предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение,
съдът направи следните правни изводи:
При наличие на
съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е
направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г. и Приложение №1 към него, Потвърждение за прехвърляне
на вземания, издадено от „4финанс“ЕООД, Договор за кредит
№**********/27.04.2016г., ОУ към Договора за кредит, разписка за извършено
плащане, Приложение №4-пълномощно за уведомяване за цесия, уведомление за
цесия, известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ЕАД.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
по настоящото дело –50 лева- държавна такса за предявените искове и 50 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***представляван от управителя *** по предявения иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляваща главница по Договор за кредит №**********/27.04.2016г.,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 12.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство разноски
в размер на 100 /сто/ лева.
Горепосочените суми могат да бъдат
заплатени от С.П.С. по
банкова сметка *** „Банка ДСК“ЕАД, IBAN
***, BIC: ***.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: