№ 1329
гр. Пазарджик, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220104172 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл.109 ЗС.
Ищците Н. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН ********** и
двамата от с. ** твърдят, че страните са собственици на самостоятелни
жилищни обекти в жилищна сграда с идентификатор 32010.501.925.1 по
КККР на с. И, общ. Пазарджик, състояща се от един партерен и три жилищни
етажа, както и съсобственици на дворното място, в което е построена сградата,
с идентификатор 32010.501.925.1, с адрес на имота: с. **. Твърдят, че първият
от ищец е собственик на жилището на 3-я етаж с идентификатор
32010.501.925.1.2, с площ от 200 кв.м., както и на съответните идеални части
от общите части на сградата, а вторият ищец е собственик на жилището на 4-я
етаж с идентификатор 32010.501.925.1.3 с площ от 200кв.м., както и на
съответните идеални части от общите части на сградата. Твърдят още, че
ответниците А. Н. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с ЕГН ********** и двамата
от с. ** са съпрузи и съсобственици на партерния етаж и на първия жилищен
етаж от сградата. Твърдят още, че през 2018г. и 2019г. ответниците
противоправно и без съгласието на останалите собственици извършили
преустройство на партерния етаж, като премахнали вътрешни преградни и
носещи стени, трегери и колони, за да обособят едно голямо помещение, което
използват като автосервиз, вдигайки шум, замърсявайки въздуха с остри
миризми и задръствайки двора с авточасти, автомобили и отпадъци. Освен
1
това затворили входа от партерния етаж към общото вътрешно стълбище на
сградата, което заставило ищците да стигат до стълбището и до жилищата си
през страничен гараж. Заключили и пътната врата от улицата към двора, без
да предоставят ключ на ищците. По този начин ограничили достъпа на ищците
до двора и до техните избени помещения с вход откъм двора. Ищците
поддържат, че с тези действия ответниците противоправно смущават тяхното
право на собственост и им пречат да го упражняват спокойно. Искат от съда
да ги осъди да преустановят неоснователното въздействие върху имота, като
възстановят партерния етаж в състоянието преди преустройството;
възстановят свободния достъп от стълбището на сградата през партерния етаж
към двора и прекратят използването на партерния етаж като автосервиз /след
частично прекратяване на производството по отношение на останалите
първоначално предявени негаторни искове/. Претендират съдебни разноски.
Ответниците не оспорват правото на собственост на ищците върху
съответните самостоятелни обекти и общите части на сградата и частите от
дворното място. Оспорват иска при твърдение, че не са извършвали
преустройство на партерния етаж. Твърдят, че етажът е във вида, оставен от
дядото на ищците по бащина линия, който е и баща на първия ответник.
Отричат да използват партерния етаж за автосервиз, както и че замърсяват
имота с миризми, авточасти и автомобили. Твърдят, че не те, а ищците са
заключили външната врата на сградата към стълбището, за да не могат те
/ответниците/ да минават през нея. Признават, че са сменили пътната дворна
врата, тъй като старата изгнила и паднала, но твърдят, че са предложили ключ
на ищците, а те отказали да го вземат. Затова оставили два ключа до вратата
на тяхно разположение. Молят иса да бъде отхвърлен и претендират разноски.
Предявили са насрещен иск по чл.109 ЗС за осъждане на ищците да им
осигурят свободен достъп от двора до стълбището на сградата, който е
оттеглен и производството в тази част е прекратено.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и закона прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че страните притежават самостоятелни обекти в масивна жилищна сграда с
идентификатор 32010.501.925.1 по КККР на с. И, общ. Пазарджик, със
застроена площ от 200 кв. м., състояща се от партерен етаж и три жилищни
етажа. Ищецът Н. С. Г. е собственик на жилището на 3-я етаж с
идентификатор 32010.501.925.1.2, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, като и на ¼ ид. част от дворното място, в което е
построена сградата. Ищецът С. С. Г. е собственик на жилището на 4-я етаж с
идентификатор 32010.501.925.1.3, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, като и на ¼ ид. част от дворното място, в което е
2
построена сградата. Ответниците А. Н. Г. и П. Б. Г., които са съпрузи, са
съсобственици на два гаража с обща площ 200 кв.м. на партерния етаж и на
жилището на 1-я етаж, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, като и на ½ ид. част от дворното място.
Не е спорно, установява се и от заключението на СТЕ, че в партерния
етаж са обособени два гаража – голям с площ 139 км.м. и малък с площ 26
кв.м. Достъпът до отделните жилищни етаж се осъществява посредством
стълбищна клетка в северозападния ъгъл на сградата с врата към улицата,
която е разположена западно от имота. Достъпът до двата гаража на партера
се осъществява посредством портални /гаражни/ врати директно към същата
улица /от запад/. Основната незастроена част от дворно място се намира в
дъното на имота, източно от жилищната сградата. В момента единственият
достъп до тази част от двора се осъществява директно от улицата посредством
врата, която е разположена южно от процесната жилищна сграда. Южната
незастроена част от дворното място е предоставена за ползване на
ответниците /с писмен договор за разпределяне на ползването на съсобствен
имот от 27.01.2009 г./. Няма директна връзка между двора и стълбищната
клетка на сградата. В миналото е имало външна врата на северната фасада към
стълбищната клетка, даваща излаз към двора, която обаче е зазидана, тъй като
на тази северната фасада по цялото й протежение е залепена сграда на
допълващото застрояване, която се простира плътно до северната граница на
дворното място. Северната част от дворното място е предоставена за ползване
на праводателите на ищците със същия договор от 27.01.2009 г. Видно от
представеното по делото писмо изх. №17-00-200-002/11.01.2024г. на Община
Пазарджик, тази врата вероятно е осигурявала единствения достъп за ползване
на северната част от незастроеното дворно място, тъй като и двете страни са я
посочили пред органите на общинската администрация по време на
извършената административна проверка.
Следва да се подчертае, че исковата претенцията на ищците не е за
отварянето на северната врата от стълбището към двора, а за отваряне на
врата от стълбището към партерния етаж на сградата, който е изключителна
собственост на ответниците, и за преминаване през него до южната част на
дворното място, което по договор е предоставено за ползване на ответниците.
Това предполага наличие на учредено в тяхна полза право на преминаване
през гаражите на ответниците /сервитут/, тъй като не се касае до законен
сервитут /какъвто напр. е уреден в чл.108,ал.2 от Закона за водите/. Ищците
нито твърдят, нито установяват учредяването на такова право на преминаване
в тяхна полза. Дори да е вярно твърдението им, че в миналото са могли да
стигат до южната незастроена част от двора, преминавайки през гаражите на
ответниците, трансформацията на това фактическо положение във вещно
3
право на преминаване предполага давностно владение върху сервитута с
определена продължителност и при определени условия – да е било явно,
спокойно, несъмнено и непрекъснато. Ищците обаче не твърдят такива
обстоятелства в исковата молба и не позовават на сервитутно право на
преминаване през самостоятелните обекти /гаражите/ на ответниците.
Не се установява да е съществувал коридор в приземния етаж между
стълбищната клетка и южната незастроена част от двора. Ако в миналото е
имало такъв, той би представлявал обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Общите
части са такива по естество и по предназначение. Общи части по естеството си
са елементите от конструкцията на сградата, чиято функционална свързаност
прави възможно съществуването й като единно цяло и обслужват всички или
няколко от самостоятелните обекти в сградата. Общи части по предназначение
са тези, които служат за общо ползване от собствениците на самостоятелни
обекти. Преценката дали едно помещение представлява обща по
предназначение част се прави въз основа на предвиждането в инвестиционния
проект или според решението на всички притежатели на самостоятелни
обекти в сградата.
За процесната жилищна сграда няма издадени строителни книжа и
архитектурен проект, което се установява от заключението на СТЕ и от
приложеното писмо изх. №17-00-200-002/11.01.2024г. на Община Пазарджик.
В договора между съсобствениците за разпределяне на ползването на
съсобствения имот от 27.01.2009 г. също не се споменава за съществуването на
такъв коридор. Напротив, самия договор не дава отговор на въпроса кака ще
се осигури достъпа до северната незастроена част от поземления имот. Пред
органите на общинската администрация и двете страни са посочили, че това е
ставало през зазиданата врата на северната фасада. Никоя от страните не е
твърдяла да е имало коридор в партерния етаж. Според част от свидетелските
показания /на св.С. Г. и Илия Терзийски/ в миналото е имало само врата от
стълбищната клетка до партерния етаж, през който има достъп до двора.
Наличието на една такава врата обаче не е достатъчно, за обособяването на
обща част. Това по-скоро означава, че в миналото чрез тази врата ищците са
преминавали през гаражите на ответниците, за да стигнат до двора - нещо с
което последните вече не са съгласни и което не може да им бъде наложено
поради отсъствието на споменатия сервитут. Дори да са затворили вратата от
стълбището към гаражите на партерния етаж, за да не допускат ищците до
тях, тези действия на ответниците не са неоснователни, а почиват на тяхното
изключителното правото на собственост върху двата гаража, което в случая
може да бъде ограничено единствено от сервитутно право на преминаване,
каквото ищците не притежават.
Ето защо искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да осигурят
4
на ищците достъп до двора през партерния етаж и гаражите следва да се
отхвърли.
Въпреки вменената от съда тежест на доказване ищците на
представили категорични доказателства за извършено от ищците
преустройство на партерния етаж, чрез премахване на носещи стени и колони
и обединяване на помещения. Не е представен проект на сградата, от който да
е видно какво е разположението на етажа, а от показанията на св.Н. Г., който е
построил сграда върху част от основите на стара постройка е видно, че
положението в партерния етаж не е променяно. Ето защо искът по чл.109 ЗС
за осъждане на ответниците да възстановят фактическото положение в
партерния етаж преди преустройството също трябва да се отхвърли.
По делото не е спорно и се установява от писмо изх. №17-00-200-
002/11.01.2024г. на Община Пазарджик, че ответниците са преустановили
използването на гаражите като автосервиз, с което е прекратено и
смущаващото въздействие върху имотите на ищците. Ето защо и третият иск
по чл.109 ЗС за осъждането им да прекратят тази дейност е неоснователен.
При този изход на делото ищците следва да заплатят на ответниците
съдебните им разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същите са в размер на
1332 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН
********** и двамата от с. ** против А. Н. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с
ЕГН ********** и двамата от с. **, за осъждане на ответниците да
преустановят, на основание чл.109 ЗС, неоснователните действията, с които
смущават правото на собственост на ищците върху техните самостоятелни
обекти в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 32010.501.925.1 по
КККР на с. И, общ. Пазарджик, състояща се от един партерен и три жилищни
етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 32010.501.925.1, с
адрес на имота: с. **, като възстановят партерния етаж на сградата в
състоянието преди извършеното от тях преустройството; възстановят
свободния достъп от стълбището на сградата през партерния етаж към двора и
прекратят използването на партерния етаж като автосервиз.
ОСЪЖДА ищците Н. С. Г. и С. С. Г. да заплатят на ответниците А. Н. Г.
и П. Б. Г. съдебни разноски в размер на 1332 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6