№ 14094
гр. София, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110124606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Г. А. с искане да бъде признато
за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 1288,92 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№
****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 214,10 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
14.07.2023 г., сумата в размер на 26,66 лева, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на
5,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 14.07.2023 г., които суми представляват ½ част от общо
начислените за имота и периода задължения, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 23695/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41901/2023 г. по описа на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез адвокат Д. К. оспорва предявените искове по
основание и размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за
наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с твърдения, че сестрата на ответника С. А.а е ползвател на
процесния топлоснабден имот, което обстоятелство се установява и от подаденото от нея до
(ФИРМА) заявление за промяна на партидата на нейно име. Изложени са твърдения, че
между ответника и сестра му е налице договорно правоотношение по отношение на
топлоснабдения имот, произтичащо от сключен договор за наем. При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените
доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно
право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ.
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като
сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
2
доказателствени средства.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.01.1991 г., по силата на който лицето
Г. С.ов А. е придобил право на собственост върху апартамент № (АДРЕС). Видно от
удостоверение за наследници с изх. № 4072/25.10.2016 г., издадено от Столична община,
Район „**“, приобретателят е починал на 20.10.2016 г., като след смъртта си е оставил за
законни наследници ответника С. Г. А. ( син) и длъжника, по отношение на който заповедта
за изпълнение е влязла в сила, С. Г.а А.а ( дъщеря). От изложеното следва, че ответникът и
трето за настоящото производство лице притежават право на собственост при равни квоти
върху процесния имот, за който не се спори, че е топлоснабден. По делото е представено
заявление-декларация с вх. № Г-10203/05.05.2017 г., отправено от съсобственика С. А.а до
ищцовото дружество за открИ.не на партида на името на декларатора за продажба на
топлинна енергия за процесния недвижим имот. Представените по делото общи фактури за
процесните отоплителни сезони, изравнителни сметки и протоколи за отчет на уреди са
издадени на името на декларатора С. А.а.
Съдът намира, че депозираното от съсобственика С. А.а заявление за открИ.не на
партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна
енергия до процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението на третото за
настоящия спор лице за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо
повече - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на
съсобственика С. А.а съгласно направеното от нея искане в този смисъл, като отново следва
да бъде отбелязано, че фактурите за процесния период са издадени именно на името на
лицето подало заявление. Съдът намира, че чрез изразената от С. А.а воля е породено
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия между лицето и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г.
изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е поискал открИ.не на партида
на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил
съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в процесния имот е възникнало само между (ФИРМА) и С. А.а, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за третото неучастващо по делото
лице е възникнало задължение да плати изцяло дължимата цена. В подкрепа на изложеното
е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в.
гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. №
12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. №
1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.
От изложеното следва, че ответникът С. А. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове, респ. същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер на 300 лева за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
3
управление в гр. (АДРЕС), против С. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1288,92 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ ****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 214,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.07.2023 г., сумата в размер на 26,66 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 26.07.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 5,66 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 14.07.2023 г., които
суми представляват ½ част от общо начислените за имота и периода задължения, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 23695/13.08.2023 г. по ч. гр. д. №
41901/2023 г. по описа на СРС, 127 състав
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на С. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 41901/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4