Решение по дело №26/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2009 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20091200500026
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

111

Година

08.06.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.20

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Славея Топалова

Пламен Александров Васка Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20075100500106

по описа за

2007

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 165 от 27.12.2006 г., постановено по гр.д.№ 781/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал оспорването на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 35/2006 г. на нотариус рег.№ 204 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Кърджали, за недоказано и е осъдил ЕТ „Шефи Ем – Шефия Юсуф” с.Сипей, общ.Кърджали да предаде на Тодор Киров Сиванов от гр.Кърджали, магазин за търговия с хранителни стоки, находящ се на партерния етаж на двуетажна жилищна сграда в гр.Кърджали, ул.”Македония” № 4, състоящ се от търговска зала, предградие, умивалня и тоалетна, с обща площ 52.55 кв.м., поради прекратяване на договор за наем от 12.08.2004 г. С решението си съдът е осъдил ЕТ „Шефи Ем – Шефия Юсуф” с.Сипей, общ.Кърджали да заплати на Тодор Киров Сиванов от гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 300 лева, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата от 135.73 лева – държавна такса.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Шефие Шабан Юсуф, в качеството си на едноличен търговец с фирма „Шефи Ем – Шефия Юсуф”, която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е порочно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Неправилно съдът квалифицирал предявения иск като такъв по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, като всъщност се касаело до иск по чл.108 от ЗС. Необосновано районният съд приел, че ищецът – въззиваем е доказал претенцията си на собственик на имота, представяйки по делото констативен нотариален акт за собственост. Този нотариален акт бил с невярно съдържание относно собственика на имота. Не били събрани също така всички доказателства, необходими за изясняване на спорните фактически и правни обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Въззиваемият Тодор Киров Сиванов, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за връщане на дадено по договор за наем, а именно – за предаване владението на магазин, намиращ се в жилищна сграда на ул.”Македония” № 4 в гр.Кърджали, състоящ се от търговска зала, предградие, умивалня и тоалетна, с обща площ 52.55 кв.м. Обстоятелството, че е предявен именно иск за връщане на дадено по договор за наем, а не иск за собственост по чл.108 от ЗС, се установява от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Така в исковата молба са изложени релевантните за спора обстоятелства, а именно – че по силата на договор от 12.08.2004 г. ищецът /въззиваем пред тази инстанция/ е отдал под наем на ответницата /въззивник/ процесния магазин; че поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника е развалил едностранно договора за наем, като въпреки това ответницата, в качеството й на едноличен търговец, не освобождава владението върху този имот, както и че намерението на ищеца е последната да освободи наемания от нея магазин. Така изложените в исковата молба обстоятелства обосновават именно иск по чл.233, ал.1, т.1 от ЗЗД за връщане на даденото по договора за наем, а именно – връщане на процесния магазин от ответницата, в резултат на развалянето на договора за наем, поради което неоснователен е направения във въззивната жалба довод, че е бил предявен реивандикационен иск за собственост по чл.108 от ЗС.

От представения по делото като доказателство договор от 12.08.2004 г. се установява, че въззиваемият Тодор Киров Сиванов, в качеството си на наемодател, е предоставил на въззивницата Шефие Шабан Юсуф – едноличен търговец с фирма „Шефи Ем – Шефия Юсуф” с.Сипей, в качеството й на наемател, за временно и възмездно ползване собствения си магазин за търговия с хранителни стоки, находящ се на ул.”Македония” № 4 в гр.Кърджали. Съгласно т.10 от цитирания договор, действието на същия може да бъде прекратено от всяка от страните по него с едномесечно писмено предизвестие по подходящ начин, който гарантира и доказва уведомяването на другата страна.

На 14.02.2006 г. въззиваемият Сиванов е отправил до въззивницата нотариална покана за заплащане на наем за м.ноември и декември 2005 г., и за м.януари и февруари 2006 г., в тридневен срок от получаване на поканата, като последната е получена от последната на 21.02.2006 г. при условията на отказ.

Представена е също нотариално заверена покана от 10.03.2006 г., с която въззиваемият Сиванов, на основание чл.10 от наемния договор, отправя едномесечно предизвестие за прекратяване действието на договора за наем от 12.08.2004 г., считано един месец от получаване на поканата, респективно след отказ същата да бъде получена по надлежния ред. Видно от нотариалната заверка и разписка № 3 към нея, едномесечното предизвестие е редовно връчено на въззивницата по настоящото дело на 16.03.2006 г. Представена е и втора нотариална покана от 03.05.2006 г., с която Тодор Сиванов кани едноличния търговец Шефие Шабан Юсуф с фирма „Шефи Ем – Шефие Юсуф”, на основание чл.126ж, ал.2 от ГПК да напусне процесния магазин, предмет на договора за наем, като му предаде владението на същия.

При тези доказателства съдът намира, че предявения иск, с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, за предаване на владението на процесния магазин, отдаден под наем съгласно договора от 12.08.2004 г., е основателен. От горецитираните доказателства се установява по един несъмнен начин, че процесния магазин е бил отдаден под наем от ищеца /въззиваем пред тази инстанция/ на ответницата /въззивница/, съгласно договор от 12.08.2004 г., както и че същият е бил прекратен от ищеца с едномесечно предизвестие от 10.03.2006 г., редовно връчено на ответницата на 16.03.2006 г. С други думи, установява се, че действието на договора за наем, по силата на който ответницата държи процесния магазин, е било прекратено едностранно от ищеца, поради което ответницата дължи връщане на отдадената под наем вещ.

Ирелевантен в случая е довода, че ищецът не бил собственик на имота, предмет на договора, тъй като връщането на вещта се претендира от последния на договорно основание в качеството му на наемодател. Впрочем, само за пълнота следва да се посочи, че съгласно нотариален акт № 35/27.06.2006 г. и съдебна спогодба от 10.06.2004 г. по гр.д.№ 4/2004 г. на Кърджалийския окръжен съд, въззиваемият Сиванов е собственик на процесния магазин. Що се касае до откритото производство по оспорване истинността на цитирания по – горе нотариален акт, то по делото не са представени доказателства, установяващи, че съдържанието му е подправено или че не е подписан от лицето, посочено в него като издател. Впрочем, такива доводи не се и правят от оспорилата го страна, като същата твърди единствено, че ищецът не е собственик на имота.

Ето защо като е приел, че след прекратяване на договора за наем от 12.08.2004 г. наемателят държи помещението без правно основание и на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД го е осъдил да предаде владението, районният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение и като такова същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 150 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 27.12.2006 г., постановено по гр.д.№ 781/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА едноличен търговец Шефие Шабан Юсуф с постоянен адрес в с.Сипей, общ.Кърджали, с ЕГН **********, с фирма „Шефи Ем – Шефия Юсуф” с.Сипей, общ.Кърджали, да заплати на Тодор Киров Сиванов от гр.Кърджали, ул.”Македония” № 4, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 150 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.