№ 9247
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110165810 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника АТ. ВЛ. Й. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, ж.к.Младост-4, бл.477 А, вх.1, ап.77 през периода май 2018 - април
2020 г. и е извършвал услугата "дялово разпределение" в периода май 2018 -
април 2020 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение
за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е
задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето
лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с
етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но
ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да
предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 1353,48 лв. –
цената на топлинната енергия за периода май 2018 - април 2020 г. и 64,37 лв. -
възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за периода май 2018 -
април 2020 г., 154,80 лв.– обезщетение за забава за периода 15.9.2019 -
17.5.2021 г., съответно 11,45 лв. – обезщетение за забава за периода 1.7.2018 –
17.5.2021 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по
настоящото и по заповедното дело.
Ответникът АТ. ВЛ. Й. оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
1
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №32032/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетия по делото договор от 1.3.1991 г. за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ (отм.) е видно, че ответникът е
придобил на посочената дата правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот, за който Столичната община удостоверява, че е
със стар номер на блока №32, а към настоящия момент е №477А. Преди
началото на процесния исков период ответникът е придобил/а правото на
собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот. По делото не се
събраха доказателства да се е разпоредила с имота или да е изгубила по друг
начин това свое право. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за
енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между
ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
От приетия по делото протокол от 4.9.2002г. от общо събрание на
етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на
ответника, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е
избрано да извършва улугата топлино счетоводство.
Решението е последвано от договор 29.9.2002 г. между представителна
етажната обственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални
топлинни разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договор от 29.7.2015 г. между ищеца и третото лице помагач е
договорена досатвка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители
и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната
собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за
доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода и за
отопление. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба №
2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект
през за периода май 2018 - април 2020 г. е в размер на 1353,48 лв.
възнаграждението за услугата "дялово разпределение" за периода май 2018 -
2
април 2020 г. - 64,37 лв.; размерът на законната лихва, начислена въз основа
на размера на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период
15.9.2019 - 17.5.2021 г. - 154,80 лв., съответно – въз основа на
възнаграждението за дялово разпределение – за периода 1.7.2018 – 17.5.2021
г. – 11,45 лв.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е
неоснователно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито
са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл
е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.). В процесния случай
обаче, ищецът е предявил заявлението по чл.410 ГПК на 7.6.2021 г., а
претендираните от него суми са станали изискуеми след 7.6.2018 г., в т.ч. и за
задълженията за май 2018 г., чиято изискуемост съгласно чл.33 от общите
правила на договора за продажба на топлинна енергия настъпва 45 дни след
периода за който се отнасят.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
3
експертиза приема, че за периода май 2018 – април 2020 г. задължението на
ответника е в размер на 1353,48 лв. Искът е изцяло основателен и следва да се
уважи.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло иска за сумата от 64,37 лв. и
за периода май 2018 – април 2020 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването
на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на
4
директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В
случая, предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора
до длъжника. Хипотезата от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия в противоречие с този законов текст изпълнява
предпоставките по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите
правила на договора за продажба на топлинна енергия, касаещи началото на
забавата в противоречие с хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не
следва да се прилагат. Вместо общите условия на ищеца е приложимо
правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което длъжникът е в забава от поканата.
Ето защо, в тежест на ищеца е доказването, че с покана за изпълнение на
изискуемите вземания е поставил началото на забавата на длъжника. В
процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва
да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия
период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да
продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 89,51 % от
968,31 лв. - за разноските по настоящото дело и 81,69 лв., т.е. 866,73 лв.,
съответно 73,12 лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 10,49 % от 400,00,
лв., т.е. 41,96 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът АТ. ВЛ. Й. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Младост-4,
бл.477 А, вх.1, ап.77 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните
суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1353,48
лв. - представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Младост-4, бл.477 А, вх.1, ап.77 за периода май 2018 - април
2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №32032/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 7.6.2021г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 64,37 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр.София,
ж.к.Младост-4, бл.477 А, вх.1, ап.77 за периода май 2018 - април 2020 г.,
5
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №32032/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 7.6.2021г. до
изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите от 154,80 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2019 - 17.5.2021 г., и 11.45 лв., претендирана като обезщетение за забава
за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.7.2018 - 17.5.2021 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника АТ. ВЛ. Й., с
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 866,73 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 73,12 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №32032/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника АТ. ВЛ. Й., с
посочените данни, сумата от 41,96 лв., обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6