Решение по дело №1852/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 50
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220201852
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...........

 

гр. Пазарджик, 22.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1852/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.А.Б., ЕГН- **********, с адрес *** против Наказателно постановление № 19-1006-001776 от 27.05.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата бланкетно се сочи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за незаконосъобразност на НП, поради неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законов или процесуален представител. Не депозира писмено становище по същество.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.05.2019 г., в 11,00 часа, в общ. Септември, на АМ „Тракия“ км 69 в посока към гр. София, e управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ***, собственост на Н.П.Б., във връзка с чието притежаване и използване към момента на проверката няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите.

По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 123142/02.05.2019 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС и КТ на водача и СРМПС на управлявания автомобил. До приключване на дежурството на актосъставителя водачът предоставил валидна сключена ЗЗ „ГО“, поради което СУМПС и СРМПС му били върнати и това обстоятелство било отбелязано в АУАН. При предявяването на акта жалбоподателят вписал като възражение срещу така констатираното от контролния орган, че карал детето на брат си в болница и че колата не била негова и не знаел, че е изтекла застраховката.

Въз основа на акта на 27.05.2019 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на санкционирания на 30.07.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда лично от санкционираното лице по пощата на 31.07.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5 от делото), при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. И.И. и св. Н.Б..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят И.И. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, която група е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик (виж заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи на л.26-27 от делото). Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.8 от делото) и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, сред определените да съставят НП по КЗ е и Началниците на групи в Сектор „ПП“ към Отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната заповед, А.Ш., като Началник Група в ОДМВР- Пазарджик е съставил обжалваното НП.

На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и че същото е собственост на трето лице.

Не е спорно също, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е имал сключена ЗЗ „ГО“, като действието на сключената предходна такава е изтекло 3 дни по-рано. Това обстоятелство се установява, както от показанията на свидетелите И. и Б., така и при извършената от съда служебно справка в Гаранционния фонд.

Установи се несъмнено също, че веднага след извършената проверка е била сключена нова валидна застраховка ГО (виж застрахователна полица на л.7 от делото).

Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят Б. е извършил административното нарушение, за което му е повдигнато и адм. обвинение, т.е. ползвал е като е управлявал процесния лек автомобил, който не е бил негова собственост и за който в същото време не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложена предвидената в твърд размер глоба от 400 лева.

Обстоятелството посочено от жалбоподателя в АУАН и изтъкнато като твърдение в показанията на св. Б., че към момента на проверката жалбоподателят не бил наясно, че за автомобила няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО”, т.к. автомобилът не бил негов, а според св. Б. той знаел, че тя като собственик на автомобила е изрядна, не обуславя отпадане на административнонаказателната отговорност. Не се обуславя такова отпадане и от обстоятелството, че е следвало да закара малолетното дете на брат си на лекар и че са имали уговорен час за преглед. Всички тези обстоятелства макар и верни не водят до отпадането на отговорността на Б., т.к. той като водач на лекия автомобил на процесната дата, е бил длъжен да се увери преди да предприеме управлението, че автомобилът отговаря на всички законови изисквания за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа. Ако беше изпълнил това свое задължение щеше да установи, че автомобилът няма валиден и действащ договор за ЗЗГО. Това е могъл да стори като поиска от собственика на автомобила, който е пътувал заедно с него на въпросната дата в автомобила да му представи и да види всички необходими документи за автомобила. Могъл е също да провери стикера за ДДГО, залепен на предното стъкло на автомобила.

Съдът не споделя направеното възражение от процесуалния представител на въззивника в смисъл, че с оглед на това, че застраховката е сключена веднага след проверката и че се касае за закъснение от 2-3 дни, то случаят е маловажен и ако тези обстоятелства били съобразени от АНО, то той не би санкционирал жалбоподателя с издаденото НП.

Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага след извършената от контролните органи проверка, след 3 часа. Липсват данни поради какви обстоятелства управляваното МПС е било без сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, то не е без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане от фонда ГО. Конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност и поради факта, че в автомобила са пътували още две лица, едно от които малолетно дете на две години.

От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени обществени отношения. Не е ясно дали и колко време жалбоподателят, респ. собственикът на автомобила, нямаше да сключи договор, ако не беше проверен и не беше установена неизправността му в това отношение. Дори и това да е инцидентна проява от страна на въззивника, и на собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите такива от този вид. Не може да се приеме, че е било налице и обективно форсмажорно обстоятелство, което да е налагало управлението на автомобила без ЗЗГО. Макар и да са верни твърденията, че пътуването до гр. София е следвало да се осъществи с друг автомобил, на който е констатирана техническа неизправност преди потеглянето, както и че е следвало да бъде откарано детето до болница за преглед, то от показанията на св. Б. става ясно, че този преглед на детето не е бил наложил се внезапно, а е бил плануван с насрочен час, който впоследствие с оглед на проверката от контролните органи е бил променен. Тоест не е било налице такова обстоятелство, което да е налагало внезапното и бързо потегляне с автомобила, при положение че това решение е взето в една сравнително спокойна обстановка и е могло да бъдат преценени горепосочените обстоятелства от водача на автомобила. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че автомобилът е управляван на доста голямо разстояние преди да бъде спрян за проверка, като се е движил и по АМ, където интензивността на движението е много по-голяма и създава по-големи рискове от ПТП.

Предвидената от законодателя за това нарушение глоба в твърд размер от 400 лева само потвърждава проявеното отношение към регулираните обществени отношения, като е отчетено, че когато нарушението е извършено от водач е с по-тежка степен на обществена опасност, тъй като при управлението винаги съществува евентуален риск от настъпване на ПТП, за което следва да отговаря водача при виновност от негова страна. Различна е отговорността на собственика, защото бидейки само собственик без да е водач, при несключване на задължителния договор той само създава евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид задължително застраховане.

Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия си състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-001776 от 27.05.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което на П.А.Б., ЕГН- **********, с адрес *** за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: