№ 280
гр. П., 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101257 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, ЕИК ***, твърди, че в периода месец 07.2016 г. – месец 04.2019 г. се е намирал в
облигационно правоотношение с ответницата, по силата на което й е доставил (продал)
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87, с
абонатен номер 219139. Поддържа, че общата стойност на незаплатената енергия за
визирания времеви диапазон възлиза на 917,84 лв., като за същия темпорален отрязък
се дължат и 34,21 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово разпределение.
Изтъква, че поради неплащане на главните задължения в срок се следват и мораторни
лихви, равняващи се на: 154,16 лв. – за първата главница, начислена от 15.09.2017 г. до
28.07.2020 г., и 6,32 лв. – за втората главница, начислена от 31.08.20217 г. до 28.07.2020
г. Уточнява, че за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но срещу нея е постъпило възражение, поради което иска да бъде признато за
установено тяхното съществуване. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – И. И. С., с настоящ адрес в с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН
**********, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съответни възнаграждения в полза на адвокатите, които
са й оказали безплатна правна помощ в заповедната процедура и в сегашното исково
производство. Излага доводи, че не е доказано нито наличието на облигационно
1
отношение между нея и ищеца, касаещо доставка на топлинна енергия за посочения
имот, нито реалното доставяне на такава енергия в имота през исковия период.
Релевира и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Третото лице – „Н. И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Т.“ № 15, конституирано като помагач на ищеца, не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Предмет на разглеждане са установителни искове с правна квалификация по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД – за главниците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в първоначално сезирания съд – 05.08.2020 г., до погасяването, и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторните
лихви.
За вземанията по така предявените искови претенции е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 571 от 14.07.2022 г. по ч. гр. д.
№ 962/22 г. на Районен съд – гр. П..
Срещу цитираната заповед, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414 ГПК, е
постъпило възражение от страна на ответницата, имаща качеството на длъжник в
заповедната процедура.
Ето защо и обсегът на сегашния исков процес включва проверка на
предпоставките от фактическите състави, които пораждат задълженията, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и на приложимия закон.
2. Относно исковете за главниците:
В принципен план уважаването на главните искови претенции е предпоставено
от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно
отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът
има качеството на доставчик (продавач) на топлинна енергия, а ответницата – на
потребител (абонат/купувач); 2/ реално доставяне на претендираното количество
топлоенергия от доставчика на потребителя, отговарящо на заявената стойност; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/
неизпълнение на корелативното задължението на абоната за заплащане стойността на
продадената му енергия.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна е
длъжна да установи на първите три от очертаните изисквания, а ответницата трябва да
проведе доказване относно погасяването на претендираните задължения.
2
Първото проявление на разглеждания спор се отнася до обстоятелството дали
страните по делото са били обвързани от правно отношение за продажба (доставка) на
топлинна енергия, с доставчик – ищцовото дружество, и потребител – ответната
страна, за процесния топлоснабден обект. На този въпрос се дължи положителен
отговор. Към доказателствения материал е приобщено копие на договор за продажба
на държавен недвижим имот от 27.09.1990 г., сключен между Общински народен съвет
на община „С.“ – гр. С. (продавач) и ответницата (купувач), по силата на който същата
е придобила топлоснабдения апартамент, по повод на който са предявени ищцовите
претенции. От друга страна, към исковата молба е приложен протокол от 02.09.2002 г.,
отразяващ събрание на етажните собственици в жилищната сграда, в която е
разположен апартаментът – за упълномощаване на председателя на етажната
собственост относно сключване на договор с третото лице-помагач, в качеството му на
дружество, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата. От
коментирания протокол е видно, че ответницата е участвала в събранието именно в
качеството си на етажен собственик, притежаващ точно този апартамент. Следователно
тя има и качеството на клиент на ищеца и се явява в облигационно отношение с него,
касаещо доставка на топлинна енергия, на основание чл. 153, ал. 1, предл. 1 ЗЕ.
Другият централен аспект на спора е концентриран върху факта дали
количеството топлоенергия, предмет на предявените искове за главниците, е било
реално доставено от ищеца на ответницата в топлоснабдения имот.
Във връзка с установяването на доставката и съответно с доказването на
количеството консумирана топлоенергия, ищцовото дружество (при условията на чл.
190 ГПК – с молба с вх. № 4951/25.05.2023 г.) е представило фактурите и известията
към тях, отнасящи се до исковия период. Във всички тези документи е отразено, че
получател на доставената топлинна енергия е ответницата, а доставчик е ищецът,
както и че доставките са за топлоснабден имот с абонатен номер 219139, чийто адрес е
в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87. Вярно е, че от гледна точка на доказването в
гражданския процес тези писмени доказателства представляват частни свидетелстващи
документи, които отразяват изгодни за техния издател факти. Същевременно в тях
липсва подпис на потребителя, поради което и доказателствената им стойност сама по
себе си не е достатъчна за провеждане на главно и съответно на пълно доказване, че
доставките, до които се отнасят, действително са били реализирани.
По делото обаче е изслушана и съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение се изяснява, че:
- ответницата има регистрирана (открита) партида при ищеца за доставка
на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден обект;
- в рамките на исковия период в този обект е била консумирана
топлоенергия чрез две отоплителни тела от типа „щранг-лира“, чиято реална стойност
е 917,84 лв.;
3
- вноските за дяловото разпределение на топлинната енергия, припадащи се
на апартамента на ответницата, пък са с обща величина от 34,21 лв.
Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране, тъй като не е било
оспорено от никоя от страните, а също така е пълно, подробно мотивирано и по
никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, които не са били оспорени от ответната страна,
продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за доставена
топлоенергия, е 45 дни. Този срок започва да тече от датата на изтичане на периода, до
който се отнася начисленото задължение, и в конкретната хипотеза е изтекъл за всички
сметки, формиращи сумите за главниците, което пак е видно от обсъдените съобщения
към фактурите, отразяващи доставките на топлоенергия. Ето защо и търсените главни
вземания се явяват изискуеми.
Установяването на факта на тяхното погасяване е в тежест на ответницата, която
не е провела доказване от такъв порядък.
Доводите на ответницата за погасителна давност са направени във възражението
й по чл. 414 ГПК, поради което те подлежат на разглеждане, въпреки че липсва
валидно депозиране на отговор на исковата молба от нейна страна (съобр. (съобр. т.
11.а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Това възражение обаче не е основателно, понеже от фактурите и съобщенията към тях,
отнасящи се до непогасените главни вземания, става ясно, че периодът на първите
просрочени плащания е бил до 31.08.2017 г. – за сумите за дялово разпределение, както
и до 14.09.2017 г. – за сумите за реално консумираната топлинна енергия в обекта.
Заповедното производство пред първоначално сезирания съд е започнало на 05.08.2020
г., поради което към този момент очевидно не е изтекъл приложимият 3-годишен
давностен срок по чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД.
Така в обобщение се налага финалният извод, че са установени предпоставките
за уважаване на исковете, касаещи цената на доставената от ищеца на ответницата
топлинна енергия.
3. Относно исковете за мораторната лихва:
За да бъдат уважени посочените искови претенции, е необходимо: 1/ да
съществува изискуемо главно вземане и 2/ в неговото погасяване да е допусната забава.
Основателността на исковете за главниците показва, че първото изискване е
спазено.
Налице е и забава в изплащането на главните задължения, която в случая се
определя от цитираната клауза, инкорпорирана в чл. 33, ал. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлоенергия на дружеството ищец.
Ответницата изрично е посочила (с молба вх. № 1429/14.02.2023 г. на нейния
4
пълномощник), че не оспорва размерите на търсените закъснителни лихви.
В този смисъл на уважаване подлежат и акцесорните искове.
4. Относно съдебните разноски:
Предвид изхода от делото (цялостна основателност на предявените искове) и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, само ищцовата страна има право на съдебни разноски.
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши
диференцирано произнасяне по разноските за заповедното и за исковото производство.
В този смисъл отговорността за разноски на ответницата в полза на ищеца се
разпределя по следния начин:
- 75 лв. – за заповедната процедура, формирани на базата на: 25 лв. –
заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
заповедния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и
- 815 лв. – за исковия процес, определени на основата на: 175 лв. –
заплатена държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и 540 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. И. С., с
настоящ адрес в с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, следните суми,
които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 571 от 14.07.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 962/22 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 917,84 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за
доставена топлоенергия, за периода месец 07.2016 г. – месец 04.2019 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87, с абонатен номер 219139,
ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020 г. до погасяването;
- 34,21 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за
дялово разпределение, дължима за същия времеви период и във връзка със същия
топлоснабден обект, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020 г. до
погасяването;
5
- 154,16 лв. – мораторна лихва, начислена върху първия главен дълг, за
периода от 15.09.2017 г. до 28.07.2020 г., и
- 6,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху второто главно задължение,
за периода от 31.08.2017 г. до 28.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. С., с настоящ адрес в с. Г.,
общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, съдебни разноски, както
следва:
- 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство
(ч. гр. д. № 962/22 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 815 лв. – общ размер на разноските, дължими за първоинстанционното
исково производство (гр. д. № 1257/22 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Н. И.“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“ № 15, което е било конституирано като
помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6