Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1346
гр. Перник, 28.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 08.12.2016 г., VІІІ-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря Д.А., като разгледа гр. дело № 03525 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 415 ГПК от “Юнис” ООД срещу “Лиел констракшън” ЕООД за установяване, че
дължи: 1/ на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД общата сума 5010 лв. с ДДС – незаплатени възнаграждения по
фактура № **********/18.07.2012 г. на стойност 4200 лв. с ДДС и фактура № **********/16.08.2012
г. на стойност 810 лв. с ДДС, дължими по договор за извършване на транспортна
услуга от 14.06.2012 г. с предмет: “извършване на транспортни услуги с машини и
техника, подробно описана в Приложение № 1, неразделна част от договора”, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от заявлението по чл. 410 ГПК –
29.06.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02435/2016 г. по описа на ПРС,
срещу която ответникът е възразил.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
е подал писмен отговор.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл.
415 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
С договор за услуга от 16.06.2012 г.
(л. 6 от делото) “Юнис” ООД се задължил за извършване на услуга, предмет на
договора: “извършване на транспортни услуги с машини и техника, подробно
описана в Приложение № 1, неразделна част от договора” (чл. 1.1) срещу заплащане от “Лиел констракшън” ЕООД (с предишно
наименование “Стройинженеринг – 94” ЕООД) на възнаграждение от по 200 лв. (за
машиносмена от 8 часа) за товарните автомобили от Приложение № 1, без вкл. ДДС
и за багер Хюндай – 400 лв. (за машиносмена от 8 часа), без вкл. ДДС (чл. 1.3),
като разплащането на изпълнените и приети работи се извършва по сметка на изпълнителя
в срок до 30 работни дни от представянето на необходимите разплащателни
документи - подписани двустранни протоколи, акт сметки и оригинални данъчни
фактури (чл. 1.5). При липса на възражения и доказателства установяващи
неистинността му, частният диспозитивен документ (договор) е доказателство, че
изявлението е направено от страните по договора - арг. от чл. 180 ГПК и оттук, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение на посоченото
основание - договор за услуга. В тази връзка е без значение, че възложител по
договора е “Стройинженеринг –
94” ЕООД, доколкото не се твърди и доказва промяната на наименованието му на
“Лиел констракшън” ЕООД да
е съчетана с преобразуване на търговското дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон,
т.е. не е налице прекратяване на “Стройинженеринг – 94” ЕООД и възникване на новоучредено дружество“Лиел констракшън” ЕООД, а се касае за
едно и също юридическо лице, както към момента на сключване на договора, така и
към -предявяване на иска, като само е променена неговата фирма.
Извършване от ищеца на
конкретно възложените услуги се доказва от показанията на св. С.Б., които работи като шофьор на товарен
автомобил във фирма “Юнис” ЕООД от 2012 г. и през лятото на същата година е бил
част от екипа на “Юнис” ЕООД, който бил изпратен по искане на “Строй
инженеринг” да извършва прекарване на депо на паднала скална маса в отсечката
от с. Студена до с. Боснек. Първо скалната маса се почиствала с голям колесен
багер “Хюндай”, след което се товарела на два камиона “Камаз” и се извозвала,
като участъкът бил изчистен до края на юни. Работата била свършена в срок и е
одобрена, като не са правени възражения от страна на “Строй Инеженеринг”. Извършване от ищеца на конкретно
възложените услуги и предаване на изработеното на ответника се доказва и от акт сметка от 16.07.2012 г. (л. 9 от делото),
двустранно подписан от представители на възложителя и изпълнителя, в който е
удостоверено, че за периода 09.07.2012г. – 13.07.2012 г. “Юнис”
ЕООД е извършило работа с два товарни
автомобила “Камаз” и един багер на обекти на
възложителя, посочена по часове, единична цена и стойност.
Гласните
доказателства и данните от акт сметка от 16.07.2012 г. кореспондират с фактура № 651/18.07.2012
г. на стойност 4200 лв. с ДДС с
посочено наименование на услугата “извършена услуга по договор и акт сметка”
и фактура № 672/16.08.2012 г. на стойност 810 лв. с ДДС с посочено наименование на услугата “изкоп с багер на магистрала Струма”
(л. 8 и 10 от делото), издадени от
изпълнителя-ищец в изпълнение на задължението си по чл. 1.5 от договора и на
основание акт сметка от 16.07.2012 г. Приемането на фактурите е удостоверено с подписи на представители на
възложителя – “Стройинженеринг –
94” ЕООД, което означава, че е налице приемане от
възложителя на фактически изпълнените услуги. Липсата на данни за изрично
упълномощаване на лицата, подписали приемането на горецитираните фактури, да
действат от името на възложителя при приемане на услугата е без значение, с
оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ и след
като по делото липсват възражения и доказателства за противопоставяне от
страна на ответната страна на извършени без представителна власт действия от
нейно име, веднага след узнаването им, което в случая е станало с приемането на
фактурите. Следователно, няма основания да се счита, че приемането на
извършените от изпълнителя услуги не е извършено от упълномощени от поръчващия
ответник лица (чл. 75, ал. 1 ЗЗД). Този извод се потвърждава и от установеното
от съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) отразяване в счетоводството на
ответника-възложител на фактури №№ 651/18.07.2012 г. и 672/16.08.2012
г. и че възложителят е ползвал правото
на приспадане на данъчен кредит, като неплатената сума и по двете фактури е
общо 5010 лв., която сума е отразена в счетоводните книги на ответника по
сметка 401 “доставчици”, контрагент - “Юнис” ЕООД. Всичко това означава мълчаливо изразеното
от ответника, чрез предприетите конклудентни действия съгласие за
съответствието и на договореното (Определение № 583 от 16.08.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1046/2010 г., II г. о., ТК).
Следователно
горецитираните документи, гласните доказателства, както и заключението на СИЕ
доказват, че изпълнителят е извършил, а ответникът е приел услугите за общата
сума 5010 лв. с ДДС, предмет на предявения иск. Няма основание за обвързването на
заплащането на възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти,
които не са елемент от фактическия състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който включва
само извършване на договорената работа и предаване на изработеното, но не и
нейното приемане, доколкото приемането на работата е задължение на възложителя
- да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(чл. 264, ал. 2 ЗЗД - Определение № 3 от 8.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
803/2014 г., II т. о., ТК.). Затова и при
отсъствието на доказателства по делото за недостатъци и изрично изразено
несъгласие на възложителя с престираните услуги при тяхното приемане,
работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и възложителят дължи уговореното
възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, правопораждащите фактически твърдения са доказани; установено
е, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на посоченото
в исковата молба основание - договор за услуги; изпълнение от страна на ищеца
на задължението за извършване на конкретно възложените услуги; предаване на
изработеното и размерът на възнаграждението - 5010 лв. и ответникът
дължи тази сума на ищеца, при липса на доказателства от ответника за плащането
й.
Следва да
бъде установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва
от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по иска, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
претендира и доказва направени разноски в исковото производство общо 500,20 лв., от
които 100,20 лв. - заплатена ДТ, 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение и 100
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице (съгласно представените
доказателства за плащане в брой и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
Подлежат на заплащане и направените
от ищеца разноски в заповедното производство общо 400,20 лв., от които 100,20 лв. - заплатена ДТ и 300 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства за плащане в
брой), които с оглед изхода на спора му
се дължат изцяло.
С оглед
изхода на спора, на ответника не се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 ГПК по отношение
на “Лиел констракшън”
ЕООД (с предишно наименование “Стройинженеринг – 94” ЕООД), ЕИК *********, гр.
Перник, ул. Софийско шосе № 31, че дължи на “Юнис” ООД, ЕИК *********, гр. Перник,
ул. Найчо Цанов № 26, вх. Б: 1) на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД общата сума 5010 лв. с ДДС – незаплатени възнаграждения по
фактура № **********/18.07.2012 г. на стойност 4200 лв. с ДДС и фактура №
**********/16.08.2012 г. на стойност 810 лв. с ДДС, дължими по договор за
извършване на транспортна услуга от 14.06.2012 г. с предмет: “извършване на
транспортни услуги с машини и техника, подробно описана в Приложение № 1,
неразделна част от договора”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2016 г. до окончателното изплащане, които суми са
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 02435/2016 г. по описа на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА “Лиел констракшън” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Перник, ул. Софийско шосе № 31, да заплати на “Юнис” ООД, ЕИК *********,
гр. Перник, ул. Найчо Цанов № 26, вх. Б, сумата 500,20 лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА “Лиел констракшън” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Перник, ул. Софийско шосе № 31, да заплати на “Юнис” ООД, ЕИК *********,
гр. Перник, ул. Найчо Цанов № 26, вх. Б, сумата 400,20 лв. - разноски по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 02435/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Дата на обявяване на
Решението:28.12.2016 год.
Съд.деловод.
/
Х.Симеонова/