Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. Варна, 13.01.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№6067 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Й.Д., ЕГН **********, срещу Г.П.Т., ЕГН **********, иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване
на вземането, предмет на Заповед
№7213/23.08.2013 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. №12378/2013 г. по описа на
ВРС за сумата 1330.32 лв., дължима по издаден от
длъжника на 10.06.2012 г. запис на заповед,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 22.08.2013
г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски. В исковата молба ищецът заявява,
че между страните няма никакво каузално правоотношение.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК, с който
се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди се, че Г.Т. не
е подписвала и не се е задължавала по процесния запис на заповед. Оспорва
се истинността на документа, като
се твърди, че е неавтентичен, тъй като подписът
в графата издател не е на Г.Т..
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 7213/23.08.2013 г..,
издадена по ч.гр.д. №12378/2013 г. по
описа на ВРС, ответникът Г.П.Т. е осъден да заплати на ищеца Г.Й.Д. сумата 1330.32 лв., дължима по издаден от
длъжника на 10.06.2012 г. запис на заповед,
ведно със законната лихва от 22.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 206.60 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.417 ГПК и надлежно
депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока,
предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално
допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно вземане към датата на издаване на заповедта и изпълнителния
лист, произтичащо
от процесния запис на заповед, издаден в полза на ищеца от ответника, по силата на който последният едностранно и
безусловно се е задължил да плати на ищеца посочената сума, както и настъпването на падежа на задължението.
Със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е представен запис на заповед от 10.06.2012 г., съгласно който Г.П.Т.
безусловно се задължава да изплати сумата 1330.32 лв. на Г.Й.Д., като падежът
на задължението е 12.12.2012 г.
С оглед извършеното от ответника оспорване истинността
на процесния запис на заповед на основание чл.193 от ГПК е открито производство
по оспорване на документа и е допусната съдебно-графологична експертиза със задача вещото лице след
запознаване с доказателствата
по делото, оригинала на процесния запис на заповед
и изследване на образци от подписа
на Г.Т. да даде заключение дали подписът на издател в
процесния запис на заповед е положен от нея.
От заключението на вещото лице
по допуснатата и приета от съда
СГЕ, кредетирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписът под
процесния запис на заповед от 10.06.2012 г. не е изпълнен от ответницата Г.Т.,
поради което съдът намира, че следва да признае, че оспорването е доказано и
процесният запис на заповед е неистински.
С оглед установената в производството неистинност
на процесния запис на заповед от 10.06.2012 г. и съгласно разпоредбата на
чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК съдът изключва от доказателствения материал
процесния запис на заповед от 10.06.2012 г., като препис от решението ведно с
копие от документа следва да се изпрати на Районна прокуратура – Варна съгласно
чл.194, ал.3 от ГПК.
От друга
страна предвид успешно проведеното оспорване на неговата
истинност, процесният запис на
заповед не обективира валидно едностранно волеизявление на лицето, посочено
като негов издател и се налага изводът, че между страните не е
възникнало валидно менителнично правоотношение по повод представения запис на
заповед.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът Г.Й.Д.
не се легитимира като кредитор по силата на запис на заповед от 10.06.2012 г., поради
което и предявеният установителен иск е неоснователен като недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
направено искане в открито съдебно заседание, в полза на ответника следва да
бъдат заплатени съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лева, от който 150
лв. депозит за СГЕ и 450 лв. заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на спора на ищеца
не следва да бъдат присъждани разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН **********, срещу Г.П.Т., ЕГН **********, иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че Г.П.Т. дължи на ищеца Г.Й.Д. сумата 1330.32
лева (хиляда триста и тридесет лева и тридесет и две стотинки) по издаден от длъжника на 10.06.2012 г. запис на заповед,
ведно със законната лихва от 22.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума по ч.гр.д. №12378/2013 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №7213/23.08.2013 г., на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
осъжда Г.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на Г.П.Т.,
ЕГН ********** сумата 600 (шестстотин) лева разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ПРИЗНАВА че
оспорването на истинността на
запис на заповед от 10.06.2012 г. за сумата 1330.32 лв. е доказано и документът е неистински, тъй
като подписът на издател не е изпълнен
от Г.П.Т., на основание чл.194, ал.3 вр.
с ал.2 от ГПК.
ИЗКЛЮЧВА от
доказателствата по делото запис на заповед от 10.06.2012 г. за сумата
1330.32 лв.
и го изпраща на Районна
прокуратура - Варна, заедно
с препис от решението, на осн.
чл.194, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: