№ 797
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209082 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 11.10.2021 г. в състав:
Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№9082 по описа за 2021 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
1
Съдът е сезиран с жалба от С.П. С. против наказателно постановление
№2015/13/12.08.2013 г. на началник на 06 РУП-СДВР, с което му е наложена
глоба в размер на 50 лв. на основание чл.80 т.5 ЗБЛД за нарушение на чл.6
ЗБЛД.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. В с.з. адвокат Ч.
която поддържа жалбата като излага доводи за неправилно връчване на НП,
тъй като жалбоподателят не е променял адреса си, както и за изтекла
погасителна давност. Представя писмени бележки, претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 05.08.2013 г. на жалбоподателя е съставен АУАН
№2015/13/05.08.2013 г., за това, че на същата дата около 19.45 часа в
гр.София, на ул.”Боряна” и бул.”АДРЕС, при извършена полицейска
проверка, не представя документ за самоличност.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
2
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/. Направеното възражение за невръчване на издаденото НП съдът
намира за основателно по следните съображения:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН императивно урежда начина
на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което
в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на
нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58 ал.2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,
поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58 ал. 2 ЗАНН и да се
приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен. В конкретния, случай, наказващият орган е
приложил горната разпоредба неправилно. Въпреки изисканите от съда
доказателства за начина на връчване на НП, с писмо с рег.№23000-
13214/14.09.2021 г./л.25 от делото/, е отговорено, че НП е „връчено по чл.58
ал.2 ЗАНН на 21.08.2013 г., тъй като лицето не е намерено....по случая има
докладна записка.”. Последната не е представена на съда, за да може да бъде
проверено как и на кои дати е посетен адреса на жалбоподателя. За да се
приложи чл.58 ал.2 ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на
лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не
пребивава на същия. По делото липсват доказателства по какъв начин и къде
съответният служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес
уведомление за наличието на адресирани до лицето съобщения и кога точно е
посещаван адреса. В този смисъл, съдът намира, че не са били налице
предпоставки за връчване реда на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, съответно извършеното
по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред СРС жалба -
3
подадена в срок и процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.
80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
В процесния случай, следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81
ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, съгласно която административнонаказателнтото
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от
спирането или прекъсването й), ако е изтекъл срок повече от три години,
считано от датата на извършване на нарушението.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е било извършено на 05.08.2013 г. и следователно абсолютният давностен
срок за реализиране на административнонаказателното производство е
изтекъл 4 години и 6 месеца след тази дата. На 05.02.2018 г. възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
се е преклудирала и на това основание също следва НП да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и
своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатени на адв. Ч. видно от
договор за правна защита и съдействие /л.29 от делото/, в пълен размер
предвид липсата на направено възражение за прекомреност от въззиваемата
страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2015/13/12.08.2013 г. на
началник на 06 РУП-СДВР, с което на С.П. С., с което му е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.80 т.5 ЗБЛД за нарушение на чл.6 ЗБЛД.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С.П. С., с ЕГН **********, сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2015/13/12.08.2013 г. на
началник на 06 РУП-СДВР, с което на С.П. С., с което му е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.80 т.5 ЗБЛД за нарушение на чл.6 ЗБЛД.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С.П. С., с ЕГН **********, сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5