№ 3486
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508915 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20045413/30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26137/2019 г. на СРС,
155 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б искове с
правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е признато за установено, че Й. В. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, бул. ****, действаща чрез назначения й особен представител
адв. С. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 2 599,98 лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември 2015 год. до месец април 2018
год.; сумата от 201,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016
год. до 23.10.2018 год., както и законната лихва върху главницата, дължима от 02.11.2018
год. до окончателното изплащане на сумата, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над
2 685,26 лева до първоначално претендирания размер от 2685,32 лева; за сумата над 201,38
лева до първоначално претендирания размер от 249,78 лева за лихва за забава; за сумата от
48 лева, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за
периода от месец май 2015 год. до месец април 2018 год.; за сумата от 7,91 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 год. до 23.10.2018 год. , като неоснователни и за главница за сумата
над 2599,98 лева до сумата от 2685,26 лева и за периода от месец май 2015 год. до месец
1
август 2015 год., като погасена по давност. Отговорността за разноски е разпределена
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК **** трето лице-помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД.
Недоволна от постановеното решение е останала ответницата, която е подала
въззивна жалба срещу частта, с която е осъдена да заплати гореописаните суми, като излага
подробни аргументи за възраженията си. Оспорва по делото да е доказано качеството й на
собственик на имота, а от там и на „потребител“ по смисъла на закона. Поддържа
оспорването на представеното съобщение от СО – район Триадица, като негодно
доказателство за правото на собственост. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените
правила и принципите на гражданския процес, първоинстанционния съд е изискал договора
за покупко – продажба на недвижим имот от общината, при положение че ищецът е
бездействал и не е направил своевременно искане за това. Иска изключването му от
доказателствения материал, тъй като с това си действие съдът подпомагал една от страните
по делото. Оспорва претенцията за лихва, като твърди, че не е завършен фактическия състав,
който да направи претенцията дължима. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение като в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли
предявените срещу нея претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приема за правилно,
мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а
въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против Й.
В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****, действаща чрез назначения
й особен представител адв. С. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****. Ищецът
твърди, че на 02.11.2018 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 2 991,01 лв., от
която: сумата от 2 685,32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 249,78
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г.,
сумата от 48 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май
2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 7,91 лв. – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, с
абонатен № 012864, за периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., но не е
заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 2 991,01
лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Б.“ ООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Й. В. З., че същата
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от общо 2 991,01 лв., от която: сумата от 2
685,32 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 249,78 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., сумата от 48 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец
април 2018 г., сумата от 7,91 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 23.10.2018 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от назначения на ответницата Й. В. З. особен представител в законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се
3
доставянето на топлинна енергия до процесния отопляван недвижим имот в посочения обем.
Прави се възражение за погасителна давност по отношение на претенциите за главница и
лихви за периода от месец май 2015 г. до месец октомври 2015 г. Оспорва се качеството на
потребител на ответницата, като се твърди, че потребител за процесния имот е В.Х.. Излагат
се подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като
неоснователни.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител,
поддържа исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
С определение от 20.12.2020 г. „Б.“ ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Б.“ ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
4
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
5
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
Притежаваното от ответника право на собственост се установява по делото, че е в
резултат на настъпило наследствено правоприемство от починалите родители на
ответницата – В.М.Х. и М.Д.Х.. Обстоятелството се установява от представения по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба на
жилища от държавни жилищен фонд от 06.04.1972 год. Видно от представеното
удостоверение за наследници на М.Д.Х., починала на 30.05.2004 год., ответницата е дъщеря
на В.М.Х. и М.Д.Х.. Следователно, установено е качеството на оветницата на собственик, от
където произтича и качеството ю на потребител по смисъла на закона.
С оглед въведеното възражение от страна на въззивника, че съдът е предприел
действия в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивния съд намира следното. С
молба от 04.01.2021 год. ищецът – въззиваем, е направил искане към съда за задължаване на
СО – район „Триадица“ на основание чл.186 от ГПК да предостави договор за продажба на
процесния имот, както и удостоверение за наследници на В.М.Х., с които да докажат, че
ответницата е собственик по силата на настъпило наследствено правоприемство. В
проведеното открито съдебно заседание на 26.01.2021 год., съдът задължава СО – район
„Триадица“ най – късно до следващото съдебно заседание да представи договор за продажба
на процесния недвижим имот, като му е указал последиците от неоснователното
представяне, а именно, че носи отговорност по чл.87 ГПК и пред страните за причинени
вреди. Уведомление с изх. №9986 от 26.01.2021 год. е изпратено до СО – район „Триадица“,
като изрично е посочено, че следващото заседание е за 02.03.2021 год. Указанията не са
изпълнение, като юрисконсултът на ищеца е направил искане отново да се задължи
Столична община да представи изисканите документи. Съдът е уважил искането, отново е
дал указания на Столична община, като е посочил и приложимата санкция при
неизпълнение. Следващото заседание е насрочено за 20.04.2021 год., като указанията са
изпълнени, респ. документите са представени на 12.03.2021 год.
В исковия период от 01.05.2015 г. до 30.08.2016 г., действащи между страните са
приетите от "Топлофикация София " ЕАД Общи условия от 2014 г., одобрени с Решение на
ДКЕВР от 03.02.2014 г. Приложими за претендираните вземания са разпоредбите на чл. 32 и
чл. 33 ОУ., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-
страницата на доставчика. С оглед предвиденото тези задължения да се плащат след
публикуване на фактура, то съдът приема, че е налице съглашение изискуемостта им да
настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника,
което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на
фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето следва да се приеме, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният момент на погасителната
давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
(Решение № 263603 от 3.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8211/2020 г. Решение № 260873 от
6
10.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12849/2019 г.)
В исковия период от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г., действащи между страните са
приетите от "Топлофикация София" ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на
ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от
2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да
се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1
от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр.
д. № 44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.)
Първоинстанционният съд с оглед установената фактическа обстановка от събраните
по делото доказателства, правилно е определил началото на изискуемостта на процесните
задължения, като е съобразил и съдебната практика по въпроса, която е последователна.
Неправилно, според въззивната инстанция, е изчислено, че част от вземанията,
претендирани от ищеца са погасени по давност.
Правилно е посочил, че погасени по давност ще са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. три години назад от 02.11.2018
год. Съобразно, действащите към процесния период Общи условия, изискуемостта на
задълженията настъпва в 45-дневен срок след края на периода, за който се отнасят.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 02.11.2018 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец август 2015 г. включително, като непогасена
остава частта от вземането от месец септември 2015 год. до края на процесния период, а
именно м.04.2018 год.
Предвид изложеното, претенцията на ищцовото дружество следва да се уважи до
пълния предявен размер.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20045413/30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
7
26137/2019 г. на СРС, 155 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е признато за установено, че Й. В. З.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 2 599,98 лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември 2015 год. до месец април 2018
год.; сумата от 201,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016
год. до 23.10.2018 год., както и законната лихва върху главницата, дължима от 02.11.2018
год. до окончателното изплащане на сумата, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над
2 685,26 лева до първоначално претендирания размер от 2685,32 лева; за сумата над 201,38
лева до първоначално претендирания размер от 249,78 лева за лихва за забава; за сумата от
48 лева, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за
периода от месец май 2015 год. до месец април 2018 год.; за сумата от 7,91 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 год. до 23.10.2018 год. , като неоснователни и за главница за сумата
над 2599,98 лева до сумата от 2685,26 лева и за периода от месец май 2015 год. до месец
август 2015 год., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Й. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** да
заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 300 лева,
представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК **** трето лице-помагач
на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8