РЕШЕНИЕ
№ 2697
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330105658 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по подадена жалба на И.... Е.... Е....., ЕГН: **********, против Заповед
за задържане на лице № ........... издадена от С.... А......С. – п.... в група....... в РУ – С.... при
ОДМВР – П.... с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24
часа з.... на И.... Е... Е.... в помещение за временно задържане на .....
Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение,
с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за
липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт С..... А........ С., взема становище за
неоснователност на жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – П...., редовно призована, не
изпраща представител и не взима становище.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок от ...., И.... Е...
Е....... е бил задържан в помещение за временно задържане на .... Като мотивировка на
заповедта е посочено – „има достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 131 от
НК“.
1
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен
акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност.
Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са доказани
основанията за задържане на жалбоподателя.
В заповедта като правно основание за задържането е посочена нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено
престъпление.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично
изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на
правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира
на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на
чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са
налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми . В заповедта като
основание за задържането е посочено само „има достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 131 от НК“.
Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите
основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на
заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически
основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия.
Защо и какво е наложило п... о... да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. В този смисъл:
Решение № .... на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на
ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. №
6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273
от 8.02.2019 г. на Адм.съд- Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от
16.11.2018 г. на Адм. съд- Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017
г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм.
съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. На това основание се задържа лице, за
което има данни (предварително), че то е извършило престъпление.
Органът, във всички случаи, следва да посочи обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение
№ 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова
препращане в процесната заповед липсва.
2
В конкретния случай, единствено е посочено, че „има достатъчно данни за извършено
престъпление по чл. 131 от НК“, като не са ангажирани доказателства, че полицейският
орган има предварителни данни, че И.Е. е извършил престъпление по чл. 131 НК.
Напротив - от изисканите по делото от Районна прокуратура – Пловдив прокурорски
преписки № ... обединена към първата, по описа на РП – П... се установява, че е образувана
преписка......... по описа на РУ „П....“ – С..... при ОД на МВР – П....., поради подаден на
............в приемната на МВР в гр. К... сигнал от Г....... И................ която е заявила, че в
близост до работното й место има лице, на което е нанесен побой, като след извършена
проверка от полицейските служители, се установило, че това е Е....С.....С последният била и
с...В... С.... която обяснила, че на с....... нанесен побой от И.Е.. Посочено е, че на място, като
..... на магазина бил и А... Ю.........
Образувана е и преписка ...............по описа на РУ „Полиция“ – С... при ОД на МВР –
П.... поради подадено заявление на.....от О....С.... Д... за нанесен на ......... г. побой на .... й Е....
С......... от И.Е..
Видно от Докладни записки за извършени проверки по преписка.............по описа на
РУ „Полиция“ – С.... повод за възникналия инцидент са влошените отношения между И.Е.,
на когото е съставен и протокол по чл. 65 ЗМВР , и семейството на бившата му с.... Г....
Д....., която е с... на В..... С.... като .......на Е. се отглеждат в домът на Д..., където живее и Е....
С.......
Установява се също, че прокурорски преписки № ..., обединена към първата, са
образувани по подадени тъжба на ...от А... А.. Ю... за инцидент на... г., около ..... и по
подадена на.... тъжба от И... Е.. Е..., за инцидент на ..., при който пострадал при нападение от
Е....С...
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на с.... Е...
И....Е. – б... на жалбоподателя. С...твърди, че на .... са станали два инцидента – единият към
...., а другият към .... При първият инцидент станало спречкване между И.Е. и Е.... С....след
което ги извикали в полицията, където съставили Протокол на И.Е. да не се карат. С....
твърди още, че след това, следобед станал вторият инцидент, провокиран от сестрата на
бившата жена на И.Е..
При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва
да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В случая това законово изискване не е изпълнено, предвид липсата в съдържанието
на заповедта на фактическите основания за задържането. От събраните по делото
доказателства се установява, че на процесната дата – ..... е имало два инцидента, при единият
от който е извикан в РУ – С.... където му е съставен предупредителен протокол, след което е
станал вторият инцидент, при който се твърди, че жалбоподателят изобщо не е участвал. От
друга страна – по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни
за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта
престъпление, които да са били налице към момента на издаване на заповедта.
Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези
данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се
установяват впоследствие. В този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 7758/2018 г.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева–
3
заплатена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И... Е... Е....ЕГН: **********, Заповед за задържане на лице
№ .....издадена от С... А.... С. – п........ в група..... в РУ – С..... при ОДМВР – П.... с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от .... часа задържане на И... Е...
Е....в помещение за временно задържане на......
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- П..... да заплати на И... Е... Е.... ЕГН:
**********, сумата от 310 лева /триста и десет лева/ - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4