Решение по дело №538/2012 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                             12.03.2013г.                                         град Провадия                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Провадийският районен съд                                                                         втори състав

на шести февруари                                                  две хиляди и тринадесета година 

в публично заседание в следния състав:                                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО И.

 

 

при участието на секретаря М.А.,  

като разгледа докладваното от съдията И.

гражданско дело № 538 по описа за 2012 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба на Д.И.П., ЕГН **********,***, със седалище и адрес на управление в *** представлявана от кмета на общината Ф. К. Ф., с която се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3354 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на собствения му недвижим имот, съставляващ ***, за периода от 18.06.2008г. до 31.12.2009г., с което ответникът се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2012г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

 Ищецът твърди, че е собственик на  имот с площ от 1000 кв.м. по силата на договор за покупко – продажба , обективиран в *** Сочи, че в началото на *** ограничила правото му на собственост върху част от този имот с площ от *** включвайки го в регулацията на града, като със *** урегулираният имот бил предназначен за уличен обръщач и площад. По силата на решение от 17.01.2003г. на ВОС по адм.д.№172/2000г. , влязло в законна сила на 21.02.2003г. тази заповед била отменена. След решението Община Провадия не освободила процесната част от имота. Ищецът поканил  кмета на Община Провадия да уредят отношенията си с писмо с изх.№УТ-52/21.03.2003г. , но кметът постановил мълчалив отказ и общината продължила да ползва имота. Излага, че по силата на решение по гр.д. №1060 от 2006г. на ВКС , влязло в законна сила на 17.09.2007г. спорът между него и ответника е решен, като последният е осъден да му предаде владението върху имота. Ангажирани са доказателства. Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.   

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска Община Провадия  е изразила становище за неоснователност на претенцията. Оспорва се, че общината е използвала по някакъв начин собствения на ищеца имот, поради което не дължи заплащане на обезщетение. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото копие от *** по описа на Провадийския районен съд, ищецът е собственик  на основание покупко – продажба на  хавра, находяща се в землището на ***, при граници: път, И. Д., Д. Н., Н. К., П. К.и Я. Р.

От  представено копие на *** се установява, че със заповедта  е извършено одобряване на   попълването на изградения уличен обръщач в *** в очертанията на ***одобрено е и изменението на уличната и дворищната регулация на парцели *** като се запазват подпорните стени в парцели *** Със заповедта е одобрено и заличаването на *** като жилищен и във връзка с това - на разширяването на уличната регулация като задънена улица. С решение от 17.01.2003 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 172/2000 г. по описа на ВОС посочената заповед е отменена. 

С решение № 778/17.09.2007 г. по гр.д. №1060/2006г. по описа на Върховния касационен съд е прието за установено по отношение на Община Провадия, че ищецът Д.П. е собственик на процесния имот *** като общината е осъдена да предаде на собственика владението върху имота. При това положение се налага безспорен извод, че ищецът е собственик на процесния имот.

От съдържащ се приложеното изпълнително *** на СИС при РС-Провадия протокол за принудително отнемане на вещи от 22.01.2008г., се установява, че процесният урегулиран имот с ***. е били иззет от ответника и предаден на ищеца.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и изслушаните свидетелски показания се установява, че част от процесния имот е асфалтирана. Свидетелят К.Д. посочва, че мястото в миналото е било ползвано като обръщач за превозни средства. Свидетелят В. В. заявява, че през 2008г. имотът не е бил ограден.

 По делото е проведена и съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че размерът на пазарния наем за процесния имот от ***за периода от 18.06.2008г. до 31.12.2009г. възлиза в размер на 3354 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД предоставя защита на лицата, които с оглед на оределено разместване на имуществени блага не са могли да получат полагащото им се възмездяване за сметка на обогатяването на други лица, при което в отношенията между обеднелите и обогатилите се подържането на това състояние е несправедливо и неоправдано. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция за неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен  начин наличието на следните предпоставки: получена от ответника имуществена полза – реализиране на доход или спестяване на разходи; настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на правната сфера на ищеца; връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ факт или група общи факти. За да бъде основателна предявената претенция е необходимо още, съобразно нормата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД ищецът да не разполага или да не е разполагал с друг път за защита на правата си. В разглеждания случай за процесния период не е налице разместване на имуществени блага, още по-малко някаква връзка между поведението и правното положение на ответната община и твърдяното неблагоприятно засягане на ищеца. Ищецът твърди, че общината е спестила разходи, съставляващи пропуснат от Д.П. доход в резултат на ползването на процесния имот като такъв с обществено предназначение, а именно за обръщач. Процесният *** е обособен като самостоятелен имот и същият е надлежно предаден на ищеца с протокол за принудително отнемане на вещи от 22.01.2008г., т.е. още преди началото на периода, за който се претендира обезщетение. При това положение ищецът е свободен да ползва и да се разпорежда с имота, както намери за добре, включително и да материализира границите му и да ги обособи физически като го огради или ограничи достъпа до него по друг начин. По делото няма данни това да е сторено в рамките на процесния период, поради което и се налага извод, че за времето от 18.06.2008г. до 31.12.2009г. достъпът до имота е бил свободен и безпрепятствен, което е позволило на неограничен кръг от лица да го използват за маневри на превозни средства. Това ползване обаче не може да бъде квалифицирано като обществено, още по-малко пък да се направи извод, че ответната община е реализирала полза, за която да отговаря. Това би било така, ако общината активно или пасивно е осъществила поведение, насочено към ограничаване на правата на ищеца досежно имота. В случая няма такива данни за времето след предаването на процесния урегулиран имот. С факта на предаване ответната страна е осъществила правомерно поведение, като е освободила неоснователно владяния до този момент имот и ползване след този момент не може да й бъде вменявано. Да се приеме противното би означавало при пасивно поведение на ищеца ответникът да отговаря неограничено във времето само поради факта, че част от имота е асфалтирана, което е недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което и същата подлежи на отхвърляне.    

С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, в тежест на ищцовата страна следва да бъде възложено заплащането на направените от Община Провадия разходи за адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице – общо в размер на 368 лева/

Мотивиран от горното, Провадийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.И.П., ЕГН **********,***, със седалище и адрес на управление в *** представлявана от кмета на общината Ф. К. Ф., за заплащане на сумата от 3354 лева /три хиляди триста петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на собствения му недвижим имот, съставляващ ***, за периода от 18.06.2008г. до 31.12.2009г., с което ответникът се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2012г. до окончателното изплащане.

 ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на Община Провадия, със седалище и адрес на управление в гр.Провадия, ул.“Дунав“ №39, представлявана от кмета на общината Ф.К. Ф., сумата от 368 лева /триста шестдесет и осем лева/, представляващи съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................