РЕШЕНИЕ
№2659/16.12.2019г. гр. Пловдив 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXV състав в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, и с
участието на прокурора Албена Георгиева, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3085 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 269 от 16.09.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. за водовземане от повъхрностни
води чрез водохващане от р. Радина, тип „инфилтрационен дренаж“,в землището на
с.Розовец, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 751.22
лева и лихва за забава в размер на 801.93 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са
изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните
основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно
– да бъде изменен. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото
на спора са изложени в писмени бележки, представени на 29.11.2019 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на водовземане
от воден обект: р. Радина, чрез водохващане
тип „инфилтрационен дренаж“, разположен в землището с. Розовец, общ. Брезово,
обл. Пловдив с цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване за с.
Розовец, с разрешен годишен воден обем – 63 072 куб.м. годишно, със срок
на действие на разрешителното – 03.03.2004 г. – 02.03.2029 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. са подадени декларации по чл.194б от ЗВ
от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както следва: на 30.01.2015
г. за добито количество от подземна и повърхностна вода през 2014 г. количество
вода от 22 607 м3 (л.100); на 29.01.2016 г. за добитото през 2015 г.
количество вода от 44 522 м3 (л.105); на 29.01.2017 г. за добитото
през 2016 г. количество вода от 37 214 м3 (л.110) и на 31.01.2018 г.
за добитото през 2017 г. г. количество 33 218 м3 (л.96).
С констативни протоколи: № ПВ2-225/25.08.2017 г. (л.97),
№ ПВ2-226/25.08.2017 г. (л.102), № ПВ2-227/25.08.2017 г. (л.107) и №
ПВ2-036/02.04.2018 г. са обективирани
проверки по документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително № 300282
от 02.03.2004 г., с който е констатирано, че за периодите 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г., 01.01.2015 – 31.12.2015 г., 01.01.2016 – 31.12.2016 г. и
01.01.2017 – 31.1.2.2017 г., дружеството е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както се посочи
по-горе, и при дължима годишна такса, съответно за всяка една година: 452.14
лв., 890.44 лв. 744.28 лв. и 664.36 лв., изчислена съгласно чл.10 ал.2 от
Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр.50
от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) /отм./,
определяща единичната цена в размер на 0,02 лева за 2014, 2015 и 2016 г. и за 2017 г. в размер на 0.02 лв., определена
съобразно разпоредбата на чл.11 ал.1 и чл.12 ал.1 т.1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм.,
бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56
от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г.), при която единичният размер на
таксата за водовземане от повърхностни води за обществено питейно-битово
водоснабдяване е 0.02 лв./куб. м. Изчислена е обща дължима сума по разрешително
№ 300282/02.03.2004 г. за четирите години в размер на 2 751.22 лв., като нито
една от сумите по години не е заплатена по смет на БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-815 от 30.08.2019
г.(л.44) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати
доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194 ал.1
т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., в размер на 2 751.22 лева, ведно с
дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление, че
при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на
АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-815(1) от 12.09.2019 г. (л.42) управителят на „ВиК“ ЕООД е
уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по
принудително събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за
запознаване със събраните доказателства в административното производство по
установяване на публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от
дружеството такса за водовземане от повъхронстни води за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 269 от 16.09.2019 г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
повърхностни води по разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 751.22 лева и лихва за периода
на забава в размер на 801.93 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ
дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо
изх. № ПО-02-815(2) от 25.09.2019 г. Жалбата пред настоящата инстанция е
депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 30.09.2019 г.
В хода на съдебното производство не се представят
други доказателства.
При така установените факти съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б ал.1 във връзка
с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59
ал.2 т.1-8 от АПК.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени
всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се
квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е
бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие
с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на
представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по
чл.194б ЗВ за периода 2014 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и
констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно
на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на формата
на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както времевия
период, за който дружеството не е погасило задълженията за такси за
водовземане, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и
правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав
не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да
води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения; самото разрешително № 300282 от 02.03.2004 г. също е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото
разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички
елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота
или нарушение на изискването за форма.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно и
възражението в насока погрешно посочен в диспозитива на акта обект на
водовземане – с. Бабек, вместо с. Розовец, тъй като очевидно се касае до
техническа грешка, предвид следното: - на първо място, различни са номерата на
разрешителните – за обект с. Розовец това е оспореното в настоящото
производство № 300282/02.03.2004 г., а за село Бабек е № 300280/02.03.2004 г.;
на второ място, количествата добита вода и дължимите за нея суми по години,
изцяло и напълно отговарят на тези по представените от жалбоподателя пред БДИБР
списъци по обекти, именно за с. Розовец, а не за с. Бабек (.60, 69 и 78); на
следващо място, точно и ясно са описани и в констативните протоколи тази данни,
където обектът е правилно посочен; на трето място, общата сума в диспозитива
кореспондира изцяло със сумите, посочени в мотивната част по години за обект с.
Розовец. Или иначе казано, грешно
посоченото име на обекта, не се отразява по никакъв начин на фактите, въз
основа на които е формирана волята на органа, както и върху правото на защита
на жалбоподателя и върху определянето на предмета на задълженията.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества
съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за
ползвания годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в КП №№ ПВ2-225/25.08.2017 г.,
ПВ2-226/25.08.2017 г., ПВ2-227/25.08.2017 г. и № ПВ2-036/02.04.2018 г. и въз
основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са
изчислени задълженията по години. В този смисъл е без правно значение,
съществува ли на място водомер, дали този водомер работи и дали декларираните
количества съответстват на данните от водомера, доколкото това са действия на
самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при
определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с
декларираните от самото дружеството данни.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ (действаща разпоредба,
ДВ,
бр.61 от
2010 г.) водоползвателите – титуляри на разрешителни
имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните
води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при
хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво,
както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното
условия.
В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представян
в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по
процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в
констативните протоколи, подробно посочени по-горе в настоящото изложение, въз
основа на подадената от самото дружество информацията, която е намерила
отражение и в оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 от ЗВ, които за
процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения
на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм., в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.),
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10 ал.1 т.1 от
отменената тарифа и чл.12 ал.1 т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м. Видно от таблиците по цитираните два текста е налична разпоредба по
т.1 и в двете тарифи.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“а“ от ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а
съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ( действаща разпоредба, ДВ, бр.61 от 2010 г. и ДВ,
бр. 58 от 2015 г.) таксата по ал.1 т.1 се определя на база отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Разпоредбата
на чл.194 ал. 6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида на процесната,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на
Министерския съвет. Съгласно чл.3 ал.1 от отменената тарифа, таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база
отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, а съгласно
чл.3 ал.1 от действащата от 01.01.2017 г. тарифа, таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
Съгласно чл.11 ал.1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отменен 01.01.2017
г.), таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се
определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата
такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата - лв./куб. м; W - размерът на
иззетия обем наносен материал - куб. м. А съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата, (в
сила от 01.01.2017 г.), таксата за водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел
електропроизводство от водноелектрическа централа, се определя по следната
формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е –
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W – размерът на
отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м;
размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане от повърхностни
води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.10 ал.1 от отменената
тарифа и на чл.12 ал.1 от действащата от
01.01.2017 г. тарифа, съгласно които единичният размер на таксата за
водовземане от повъхрностни води за обществено питейно-битово води е в размер
на 0,02 лв. /куб. м. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се
получава от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и
размера на ползвания през годината воден обем, колкото е приел и
административният орган с оспорения акт.
Именно по този начин са определени задълженията на
жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на
водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от
2014 г. до 2017 г. е 0,02 лв./куб.м., независимо от приемането на нова тарифа.
Отделно от това, видът на водния обект се определя в
издаденото разрешително и в конкретния случай, според разрешително № 300282 от 02.03.2004
г., той е водохващане тип „инфилтрационен дренаж“ на р. Радина, т. е.
представлява повърхностна вода, съгласно т.23 на §1 от ДР на ЗВ.
На следващо място, както това отбеляза и процесуалният
представител на ответника, и в двете тарифи единичният размер на таксата за
водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0.02 лв., и в двете
тарифи, във формулата за определяне на таксата не се включва корекционен
коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, така,
както е по отменената тарифа, поради което дори да е посочено неправилно
правното основание, то самият размер на таксата е правилно определен. Случаят
обаче не е такъв, защото правното основание е правилно посочено.
Съгласно чл.194б ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа
на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б, ал.1 от ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване
по години, като размерът им е идентичен с установения от административния
орган. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
Действително, по преписката е налично писмо с вх. № КД-05-700/10.05.2018
г. (л.79), с което дружеството изпраща коригирани данни за 2017 г. поради
допусната техническа грешка, и отговор с изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018 г. (л.83),
с който БДИБР е уведомила дружеството, че съгласно чл.194б ал.3 от ЗВ е
извършена проверка на предоставената информация и таксите са начислени и
отразени в констативните протоколи (за процесното разрешително № 300282 от 02.03.2004
г. това е КП № ПВ3-036/02.04.2018 г.), съответно посочените суми следва да се
заплатят в полза на БДИБР. Няма данни по административната преписка от страна
на дружеството да е направено възражение по така определеното задължение за
такса за 2017 г. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти
и, доколкото това не беше сторено, съдът намира, че посоченото от
административния орган количество използвана вода е правилно установено.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 2 751.22
лв., общият размер на лихвите – 801.93 лева.
Неоснователни са възраженията за недължимост на
законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012 г.
и чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната лихва, той също е
правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
частично плащане на задълженията. Действително, по административната преписка
са приложени 25 бр. платежни нареждания, от които се установява, че заплащана
такава такса за 2011, 2012 и 2013 г., но те касаят предходни периоди, в които
дори не е посочен номер на разрешително.
Нормата на чл.194б
ал.4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция
не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението
за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 269 от 16.09.2019 г. за
водовземане от повърхностни води чрез водохващане от р. Радина, тип
„инфилтрационен дренаж“, псъгласно разрешително № 300282/02.03.2004г. за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 751.22 лева и лихва за
забава в размер на 801.93 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ