М О Т И В И
към Присъда № 260022 от 11.02.2021
год. по НЧХД № 553/2020 год. на СлРС
изготвени на 02.03.2021 год.
Тъжителят С.Г.Г. е предявил
обвинение срещу подсъдимата М.С.Д. за извършено от нея престъпление по чл. 182,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован,
се явява лично и с повереник, който поддържа обвинението срещу подс. Д., така
както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Пледира съда да признае за виновна подс. Д. по повдигнатото й обвинение, да й
бъде наложено съответно наказание по смисъла на НК и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В с.з. подсъдимата М.С.Д., редовно
призована се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна,
но дава подробни обяснения по предявеното й обвинение. Моли съда да постанови
присъда, с която да я признае за невиновна. Защитникът на подсъдимата моли съда
да признае подс. Д. за невиновна по повдигнатото срещу нея обвинение, тъй като
счита, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
По делото не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата М.С.Д. е българска
гражданка, с висше образование, разведена, работи, неосъждана.
Подс. М.Д. и тъжителят Г. сключили
граждански брак на 12.04.2017 год. и имат едно малолетно дете - С.Г..
Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2018 год. подс. М.Д. подала
молба по ЗЗДН, по повод на която било образувано гр.д. № 6133/2018 год. по
описа на СлРС. По цитираното гражданско дело била издадена Заповед за защита №
25/28.12.2018 год., съгласно която тъжителят Г. се задължавал да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо подс. Д., забранявало му се да
приближава подс. Д. на разстояние по - малко от 50 метра, както и жилището
й, както и останалите места за социални контакти, като бил определен срок от
дванадесет месеца.
С влязло в сила на 04.06.2019 год.
Решение № 45/16.01.2019 год. по гр.д. № 6265/2018 год. по описа на СлРС бил
прекратен с развод сключения граждански брак между тъжителя Г. и подс. Д.,
родителските права по отношение на малолетното дете С.Г. били предоставени на
подс. Д., а на тъжителя Г. бил определен режим на лични отношения с детето,
както следва: до навършване на три годишна възраст на детето - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа, без преспиване при
бащата.
На 02.05.2020 год. (първа събота от
месеца) тъжителят Г. отишъл до дома на подс. Д. за да вземе детето, съгласно
определения му режим на лични отношения. Подс. Д. отказала да предаде детето на
баща му, поради което тъжителят Г. подал сигнал на тел. 112. Сигналът за адрес *****бил
посетен от служителите на РУ - Сливен - свидетелите Я.З. и Ж.А.. На
полицейските служители подс. Д. заявила, че не отказва да даде детето, но във
връзка с извънредното положение, тъй като се притеснявала за здравето на
детето, казала че не иска да го даде, единствената причина, която посочила била
епидемиологичните условия в страната и заразата от COVID-19. Докато
полицейските служители били пред дома на подс. Д., там дошла свид. Н.Б.и
подарила балони на подс. Д., която същия ден имала рожден ден, след което си
тръгнала. Полицейските служители изготвили докладна записка за случая и си
тръгнали.
На следващия ден - 03.05.2020 год.
(първа неделя от месеца) тъжителят Г. отново отишъл пред дома на подс. Д., но
тя отказала да предаде детето на баща му, който отново сигнализирал за случая.
На подадения сигнал отново дошли служителите на РУ - Сливен - свидетелите Я.З.
и Ж.А., които изготвили нова докладна записка.
На 07.05.2020 год. била подадена
тъжба от С.Г. против подс. Д., по повод на която било образувано настоящото
НЧХД.
От приложеното по делото заверено
копие от Искане за микробиологично изследване, издадено на 27.04.2020 год. от
д-р И.се установява, че същото касае детето С.Г., а от приложеното по делото
заверено копие от резултатите от микробиологично изследване се установява, че
изследването е извършено на 28.04.2020 год. (л. 29 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от рецепта издадена на 29.04.2020 год. от д-р И.се установява, че на детето
било изписано лекарство, което да приема до седем дни (л. 27 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от Искане за микробиологично изследване, издадено на 08.05.2020 год. от
д-р И.се установява, че същото касае детето С.Г., а от приложеното по делото
заверено копие от резултатите от микробиологично изследване се установява, че
изследването е извършено на 12.05.2020 год. (л. 28 от делото).
От приложената по делото служебна
справка от РУ - Сливен се установява, че служителите на РУ - Сливен - Я.З. и Ж.А.
са посетили сигнал на адрес *** май 2020 год. (л. 35 от делото).
От приложената по делото служебна
справка от РУ - Сливен се установява, че били изготвени два броя докладни
записки във връзка с посетени сигнали на *****на 02 и 03 май 2020 год., както и
че по случаите не били съставени протоколи за предупреждение. От приложените към
служебната справка заверени копия от докладни записки се установява, че в
същите е отразено, че на 02 и 03 май 2020 год. подс. Д. е отказала да даде
детето на баща му заради пандемията от COVID-19 (л. 63 - 65 от делото).
От приложените по делото заверени
копия от два броя снимки, извадка от Фейсбук, се установява, че същите са с
посочена дата - 02 май (л. 42 - 43 от делото).
От приложената служебна справка от
РП - Сливен се установява, че в РП - Сливен били заведени два броя жалби от
подс. Д. и един брой жалба от тъжителя Г., като и по трите били извършени
проверки и били постановени постановления за отказ да се образува досъдебно
производство. Към справката от РП - Сливен са приложени заверени копия от
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.07.2020
год. по преписка вх. № 3233/2020 год. по описа на РП - Сливен (образувана по
заявление от тъжителя Г. против подс. Д., относно отказ на последната да даде
детето на 04.07.2020 год., като е прието от наблюдаващия прокурор, че може да
се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл. 182, ал.
2 от НК, но с оглед здравословното състояние на детето е била налице обективна
пречка същото да бъде с баща си), Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 01.07.2020 год. по преписка вх. № 2797/2020 год. по
описа на РП - Сливен (образувана по жалба от подс. Д. против тъжителя Г.,
касаеща деяние на 07.06.2020 год., като е прието от наблюдаващия прокурор, че
се съдържат данни за извършено деяние от Г. по чл. 146 от НК – обида, за което
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до компетентния
за това съд) и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
03.01.2019 год. по преписка вх. № 3965/2018 год. по описа на РП - Сливен
(образувана по сигнал от подс. Д. против тъжителя Г., с твърдения за упражняван
от последния физически и психически тормоз над нея) (л. 58 - 62 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от влязлото в сила на 04.06.2019 год. Решение № 45/16.01.2019 год. по
гр.д. № 6265/2018 год. по описа на СлРС се установява, че със същото бил
прекратен с развод сключения на 12.04.2017 год. граждански брак между тъжителя Г.
и подс. Д., родителските права по отношение на малолетното дете С.Г. били
предоставени на подс. Д., а на тъжителя Г. бил определен режим на лични
отношения с детето, както следва: до навършване на три годишна възраст на
детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 12,00
часа, без преспиване при бащата (л. 66 - 71 от делото).
От приложеното по делото заверено
копие от влязлото в сила на 15.02.2019 год. Решение № 1516/28.12.2018 год. по
гр.д. № 6133/2018 год. по описа на СлРС се установява, че същото било
образувано по повод молба по ЗЗДН от подс. Д. срещу тъжителя Г., като били
издадени Заповед за незабавна защита от 06.11.2018 год. и Заповед за защита №
25/28.12.2018 год., като с последната тъжителят Г. се задължавал да се въздържа
от извършването на домашно насилие спрямо подс. Д., забранявало му се да
приближава подс. Д. на разстояние по - малко от 50 метра, както и жилището
й, както и останалите места за социални контакти, като бил определен срок от
дванадесет месеца (л. 72 - 78 от делото).
От приложената по делото служебна
справка от ОД на МВР - Сливен се установява, че подс. Д. е подала на 09.06.2020
год. заявление срещу тъжителя Г. за отправени обидни думи към нея, както и че
тъжителят Г. е подал на 06.07.2020 год. заявление против подс. Д. за отказ да
види детето си (л. 79 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът
прие за доказана по безспорен и категоричен начин, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.
От показанията на разпитаните по
делото свид. Я.З. и свид. Ж.А. се установява, че са посетили подадените сигнали
за адрес *****на 02 и 03 май 2020 год. От показанията им се установява още, че
подс. Д. не предала детето на баща му, тъй като се притеснявала за здравето му
във връзка с епидемиологичните условия в страната и заразата от COVID-19, както
и че били изготвени докладни записки за всеки от случаите. Показанията на тези
свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към
предмета на делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Освен това свид. Я.З.
и свид. Ж.А. са полицейски служители в РУ - Сливен и не се намират в близки
отношения нито с подсъдимата, нито с тъжителя, поради и което същите не са
незаинтересувани нито пряко, нито косвено от изхода на делото.
От показанията на разпитания по
делото свид. Г. Г. - баща на тъжителя се установява, че последният му се обадил
и му казал, че подс. Д. не му е дала детето през месец май 2020 год. От
показанията на разпитаната по делото свид. Н.Б.се установява, че на 02.05.2020
год. отшила до дома на подс. Д., която имала рожден ден, там видяла
полицейските служители, подарила балоните на подсъдимата и си тръгнала; че по
това време детето на подсъдимата имало здравословен проблем, както и че същия
ден пили кафе в двора на подсъдимата по случай рождения й ден. Показанията на
тези свидетели, в тази им част, са логични, безпротиворечиви, взаимно се
допълват, относими са към предмета на делото, поради което съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г. Г., в частта им в която твърди, че
синът му не е ходил на работа, дори не ги посещавал в дома им за да се пази от
пандемията, тъй като същите противоречат, както на показанията на свид. Н.Б., която
твърди, че тъжителят е качвал снимки във Фейсбук на маси, на празненства, че
същият е работил по санирането на блока, в който живее бабата на подс. Д., така
и на обясненията на подс. Д., от които се установява, че тъжителят е работил
при санирането на блока, в който живее баба й, че същият е правил ремонт в дома
си и постоянно имал гости.
Съдът кредитира и обясненията на
подс. М.Д., като безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от
съда гласни доказателства и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на
съдебното дирене, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
На подс. М.С.Д. от частния тъжител
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че в периода 02.05.2020
год. - 03.05.2020
год., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, на два пъти - на
02.05.2020 год. и на 03.05.2020 год., като родител на малолетното дете С. С.Г.,
не е изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019 год. по гр.дело № 6265/2018 год.
по описа на СлРС в частта му относно определения с решението режим на лични
контакти на бащата С.Г.Г. с детето С. С.Г.. Безспорно е установено, че
извършеното от подсъдимата престъпление е в условията на продължавано
престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, са извършени от
подсъдимата през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието на подс. Д. от обективна и
субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същата на 02.05.2020 год. и 03.05.2020 год. не е
предоставила детето на тъжителя Г., съгласно определения със съдебното решение
режим на лични отношения с детето. Подс. Д. е знаела, че това са първата събота
и неделя от месеца и от 09,00 часа до 12,00 часа тъжителят е имал право да
вземе детето, но същата не му го е предала дори след идването на полицейските
служители на адреса. В настоящия случай съдът намира, че е основателно
възражението на защитата на подс. Д., че се касае за хипотезата на чл. 9, ал. 2
от НК. Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно деянието, което макар формално
и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Съдът намира, че извършеното от
подс. Д. в конкретния случай е с явно незначителна обществена опасност. Безспорно
е, че съдебното решение относно определения режим на лични отношения на детето
с тъжителя трябва да бъде спазвано, но изпълнението му не следва да поставя в
риск здравето на детето. Деянието е извършено от подс. Д. в периода 02 -
03.05.2020 год., който попада в периода, когато в страната е било обявено
извънредно положение във връзка с обявената пандемия от COVID-19. В този период
в страната с цел ограничаване на заразата и осигуряване на социална дистанция
са въведени различни ограничителни мерки, като на подс. Д. било известно, че
тъжителят не спазва необходимите мерки. От приетите по делото писмени
доказателства, не се установява, преди този момент подс. Д. да не е изпълнява
съдебното решение относно определения режим на лични отношения на тъжителя с
детето и същият е имал постоянен контакт с детето, като това е продължило до
момента, в който подс. Д. е разбрала, че тъжителят не спазва
противоепидемичните мерки. Освен това видно от приложената по делото медицинска
документация, в този период от 27.04.2020 год. до 12.05.2020 год. детето е
имало здравословни проблеми, поради което същото е водено на лекар и са му били
извършвани медицински изследвания. Ето защо съдът намира, че в конкретния
случай подс. Д. не е изпълнила съдебното решение, тъй като е била загрижена за
здравословното състояние на детето.
По отношение на твърденията на
повереника на частния тъжител, че деянието на подс. Д. не е изолиран случай
следва да се отбележи, че преди датата на настоящото деяние - 02 - 03.05.2020
год., няма подавани сигнали от тъжителя, че подс. Д. не изпълнява съдебното
решение, в частта относно определения режим на лични контакти на детето с
тъжителя. Видно от същите писмени доказателства тъжителят Г. е подал заявление
против подс. Д., относно отказ на последната да даде детето на 04.07.2020 год.,
но образуваната преписка вх. № 3233/2020 год. по описа на РП - Сливен е
приключила с Постановление на РП - Сливен за отказ да се образува наказателно
производство от 24.07.2020 год., като наблюдаващият прокурор е приел, че може
да се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл. 182,
ал. 2 от НК, но с оглед здравословното състояние на детето е била налице
обективна пречка същото да бъде с баща си. Следователно неизпълнението на
съдебното решение относно определения режим на лични контакти на детето с
тъжителя от страна на подс. Д. до момента е било само, в случаите, когато е
имало риск за здравословното състояние на детето.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че за деянието на подс. Д. е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради, което същото не е престъпно, тъй като е с явно незначителна
обществена опасност, поради което я оправда по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 2 от НК.
Съгласно правилата на процеса С.Г.Г.
беше осъден да заплати на М.С.Д. направените по делото разноски в размер на
600,00 (шестстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: