Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 42

                       

                                             Гр . Видин 19.07.2017г.

           

                              В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  седми юли

ПРЕЗ две хиляди и седемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.Калчева                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.     ГР.Д. №   434        ПО ОПИСА

ЗА   2016 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от „Б. „ЕАД ,със седалище и адрес на управление гр. С.  срещу В.Л.Б. *** с правно основание  чл. 124,ал.1във вр. с чл.422 ГПК .

Иска от съда да признае,че В.Л.Б. в качеството й на авалист по по Запис на заповед от 09.07.2008г.,издаден от „Т. П. Г.“ООД в полза на  „Б. Д. „ЕАД  дължи на  банката сумата от .....лв.-главница, ведно със законната лихва върху главинцата от 08.08.2012г.до окончателното изплащане ,....лв..-д.такса  за издаване на заповед по чл.417 ГПК и .....лв.-ю.к. възнаграждение-разноски в заповедното производство като претендира разноски и за настоящото производство.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът  В.Л.Б. чрез адв. Н.А. е  подала отговор като оспорва ИМ.Счита претенцията за заплащане на законна лихва за забава,считано от 08.08.12г. и за заплащане на разниски в заповедното производство за недопустими.

Главния иск счита за неоснователен по следните съображения:Записа на заповед е недействителен поради прок във формата-чл.535,т.3 ТЗ.Твърди,че ЗЗ не е бил предявяван в посочения в самата заповед срок-09.08.09г. нито на длъжника,нито на авалиста,поради което счита,че липсва падеж и формата на ЗЗ е опорочена.Твърди,че подписа на авалиста не е на ответницата В.Л.Б..Счита вземането за погасено по давност.Твърди,че издателят на ЗЗ няма ликвидно и изискуемо задължение към ищеца,поради което и авалиста не дължи претендираната сума.

На основание чл.219,ал.1 ГПК по искане на ответника в процеса като трето лице помагач е привлечено „Т. П. Г.“ООД,представлявано в процеса от адв. Н.А..Оспорва ИМ на същите основания като ответницата В.Л.Б. и моли съдада отхвърли иска.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

За обезпечаване на кредит от 09.07.08г. „Т. П. Г.“ООД е издал в полза на „Б. Д.„ЕАД Запис на заповед от 09.07.2008г. за сума от .....лв.,която сума безусловно се задължава да плати срещу представяне на ЗЗ без разноски и протест на „Б. Д. „ЕАД Финансов център Видин.Посочено е,че сумата е платима в гр.Видин,пл.“Бдинци“ при представяне на запис на заповед със срок до 09.08.2009г.Задължението по ЗЗ при условията,при които е поето е авалирано от В.Л.Б..

Със Заявление по чл.417,т.9 ГПК „Б. Д.„ЕАД е потърсила защита на правата си и събиране на вземането си по въз основа на ЗЗ от авалиста В.Л.Б. като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по ч.гр.д.1729/12г. Образувано е изп.д. №369/16г. по описа на ЧСИ С. Н.,който на 07.11.16г. е уведомил „Б. Д.„ЕАД ,че по ч.гр.д.1729/12г на ВРС  е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Тъй като длъжникът е направил възражение в заповедното производство,че не дължи процесната сума  кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

В настоящото производство във връзка с оспорването подписа на ответницата върху ЗЗ срещу авалист е назначена графическа екпертиза,изпълнена от ВЛ В.П..Според заключението му спорния подпис е идентичен с представените свободни образци от подписа на В.Л.Б..

По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза по повод установяване на каузалното отношение и във връзка с направено от ответницата възражение за липса на задължения по кредита,който е обезпечен с процесната ЗЗ.ВЛ Р.К. е изготвил основно и допълнително заключение,приети от съда като обективни .Според ССЕ неиздължената главница по кредита   от 09.07.08г.на  „Т. П. Г.“ООД към „Б. Д.„ЕАД е в размер на ..... лв.Изяснено е,че се касае за овърдрафт с кредитен лимит .......лв. като общо усвоените средства са в размер на .........лв. за периода 10.07.08г. до 25.08.09г.За същия период са издължени ........лв.като в тази сума са включени и редовната лихва и начислени такси за закъснели вноски. Последното дижение по кредита е от 25.08.09г

С допълнителното заключение ВЛ е посочило два варианта за дължими лихви както следва: вариант1 - за периода 21.08.09г. до изготвяне на заключението-26.06.17г. и вариант 2-за перииода 08.08.12г до изготвяне на заключението-26.06.17г.Според вариант1 размера на редовната лихва от 21.08.09г. до 26.06.17г.-..........лв.,наказателната лихва за закъсняла вноска от 21.08.09г. до 26.06.17г.-1 .......лв. и законната лихва от 30.04.2010г. до 26.06.17г.-......лв.Според вариант 2 от 08.08.12г. до 26.06.17г.  има начислена само законна лихва в размер на ..... лв.

При тези данни ВОС намира предявеният иск за допустим като подаден от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателен по следните съображения:

Настоящият иск е установителен по чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК след подадено възражение от длъжника по чл.414 ГПК,че не дължи посочената от кредитора сума в заявлението по чл.417 ГПК.Всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение,а целта на заповедното производство е при признание на вземането от длъжника да се постигне бързо удовлетворяване вземането на кредитора по съкратена съдебна процедура,но при възражение на длъжника,както е в случая-страните преминават към общия исков процес по чл.124 ГПК с възможност да ангажират доказателствата,предвидени в ГПК.

Заявлението по чл.417 ГПк е подадено при условията на т.9 от същия текст,т.е. претенцията е въз основа на Запис на заповед.Самата ЗЗ е издадена от „Т. П. Г.“ООД  в полза на „Б. ДСК „ЕАД и авалирано от В.Л.Б. . „Б. ДСК „ЕАД е насичила вземането си срещу авалиста.Задължението по ЗЗ между поемателя и авалиста е солидарна,поради което няма пречка исковата претенция да се насочи срещу едно от задължените лица.

За да произведе действието си ЗЗ следва да има определена форма,да  съдържа реквизитите,посочени в чл.535 ТЗ.Документ,който не съдържа някой от посочениет в чл.535 ТЗ реквизити не е ЗЗ-чл.536,ал.1 ТЗ.

От приложената къэм ч.гр.д. №1729/12г. на ВРС ЗЗ е видно,че тя има необходимите реквизити.Ответникът е оспорил единствено посочването на падеж-чл.535,т.3 ТЗ.В ЗЗ е записано „Сумата е платима в гр.Видин,пл.Бдинци“ при предявяване на запис на заповедта със срок до 09.08.2009г.“В чл.536,ал.2 ТЗ е посочено,че ЗЗ,в който не е посочен падежът се смята за платим на предявяване.В случая  в ЗЗ е посочен падеж-09.08.2009г.,което означава,че не е необходимо ЗЗ да се предявява на задълженото лице.Предявяването би имало значението на покана за изпълнение на паричното задължение и от този момент задълженото лице изпада в забава.В случая задълженото лице изпада в забава след настъпването на падежа,а именно след 09.08.09г.

В тази връзка може да се разгледа и другото възражение на ответника-за погасяване по давност на исковата претенция.Разпоредбата на чл.537 ТЗ препраща към уредбата на  менителницата и в чл.531,ал.1 е предвидена тригодишна давност от падежа за погасяване на вземането.Заявлението по чл.417 ГПК е подадено от „Б. Д. „ЕАД на 08.08.12г. пред ВРС и е образувано ч.гр.д. №1729/12г. по описа на съда.С това се установява,че вземането на банката не е подасено по давност,тъй като е предявено в предвидения тригодишен давностен срок.Неоснователни са твърденията на ответника,че следва да се има предвид подаване на ИМ  по чл.422 ГПК пред ВдОС и в този случай исковата претенция е погасена по давност.Производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство,когато длъжникът е направил възражение,че не дължи.С разрешаването на спора по исков ред ще приключи и заповедното производство като в зависимост от изхода на делото  издаденият по чл.417 ГПК изпълнителен лист ще придобие своето изпълнително действие при уважаване на установителния иск или съответно ще бъде обезсилен при отхвърляне на иска.

В този смисъл възраженията на ответника за липса на предписана от закона форма-чл.535,т.3 ТЗ и за погасено по давност вземане са неоснователни.

В хода на делото ответинкът въведе каузално отношение във връзка с издадената ЗЗ ,а именно,че тя служи за обезпечаване на кредит на издателя на ЗЗ-„Т. П. Г.“ООД. Ищецът излага съображения,че това не може да се противопостави на менителничния ефект на ЗЗ,която е самостоятелно изпълнително основание и по конкретно,че авалиста не може да противопостави възраженията,които би могъл да направи издателя по ЗЗ ,тъй като не е страна по каузалното правоотношение.

В тази връзка настоящият съдебен състав счита,че авалиста като поръчител на издателя на ЗЗ би следвало да отговаря в рамките на задължението,което има и самият издател. Макар и формално като израз,но в самата ЗЗ е посочено,че В.Л.Б. авалира това задължение при условията,при които е поето.Нелогично и несправедливо би било авалиста да отговаря в по-голяма степен от задълженото лице.Още повече като трето лице помагач в производството е привлечен издателя на ЗЗ-„Т. П. Г.“ООД.

В ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКс по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК в т.17 е разгледан и разрешен спора за предмета на делото и разпределяне на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

При твърдение от страна на ищеца,което не е оспорено от ответника,че вземането е само въз основа на ЗЗ,то тогава се изследва само редовността на документа от външна страна и менителничния ефект,който произвежда.При въведени твърдения за наличие на каузално отношение,независимо от коя страна са направени,съдът разглежда и тези каузални отношения,доколкото те имат връзка със задължението по ЗЗ.

В тази връзка по делото се установи,че ЗЗ е издадена за обезпечаване на кредит от 09.07.08г. ,който „Б. ДСК „ЕАД е отпуснала на „Т. П. Г.“ООД .

От назначената  съдебно счетоводна експертиза се установи,че се касае за овърдрафт с кредитен лимит .....лв. като общо усвоените средства са в размер на .....лв. за периода 10.07.08г. до 25.08.09г.,а са издължени.........лв.като в тази сума са включени и редовната лихва и начислени такси за закъснели вноски.Според ССЕ неиздължената главница по кредита   от 09.07.08г.на  „Т. П. Г.“ООД към „Б. ДСК „ЕАД е в размер на ..........лв.-главница.

 С допълнителното заключение ВЛ е посочило два варианта за дължими лихви.Според вариант1 размера на редовната лихва от 21.08.09г. до 26.06.17г.-..........лв.,наказателната лихва за закъсняла вноска от 21.08.09г. до 26.06.17г.-........лв. и законната лихва от 30.04.2010г. до 26.06.17г.-.........лв.Според вариант 2 от 08.08.12г. до 26.06.17г.  има начислена само законна лихва в размер на ..... лв.

Искът е предявен каквото е било искането и в заявлението по чл.417 ГПК-за сумата от .......лв.-главница, ведно със законната лихва върху главинцата от 08.08.2012г.до окончателното изплащане.

От ССЕ се установи,че задължението по договора за кредит не отговаря на сумата,посочена в ЗЗ и след като ЗЗ е издаден и след това авалиран от ответницата за обезпечаване на сумата по кредита,то следва да се приеме,че тя дължи остатъка от неиздължения кредит,а именно ......лв. В ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК е посочено,че следва да се имат придвид всички обстоятелства,които имат значение за установяване на задължението до приключване на устните състезания и към този момент да се присъди дължимото.

Относно посочените с доп. заключение лихви съдът приема,че те не следва да се включват в присъдените суми нито във вариант 1 ,нито във вариант 2 от заключението,тъй като не отговарят на заявеното в заявлението по чл.417 ГПК и обхващат период,в който законната лихва е присъдена  със заповедта по чл.417 ГПК-след 08.08.2012г.до окончателното изплащане.Становището на ищеца,че със ЗЗ се гарантират не само главницата ,а и лихвите остава недоказано както по  основание така и по размер.

Възражението,направено с отговора на ИМ от ответника за недопустимост наисковата  претенцията за заплащане на законна лихва за забава,считано от 08.08.12г. и за заплащане на разноски в заповедното производство съдът намира за несъстоятелни.Този въпрос е разрешен в  ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКс по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК-т.4д,а именно,че се дължат законни лихви за забава от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане ,както и направените в него разноски,тъй като те са направени във връзка с това производство.

 Предвид събраните по делото доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана до размерите,посочени от ВЛ .

                                Ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска съгласно представения списък по чл.80 ГПК,а именно .......лв.-д. такса, ....лв.-възнаграждение за ВЛ по ССчЕ и ......лв. ю.к. възнаграждение-общо ..........лв.-следва да бъдат изплатени .....лв.Ищецът също следва да заплати на ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и съобразно представен списък по чл.80 ГПК-......лв. депозит за ВЛ и .........лв.-адв. хонорар или общо .........лв.,от които следва да бъдат изплатени .......лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на В.Л.Б. ,ЕГН ********** *** , че в качеството й на авалист по по Запис на заповед от 09.07.2008г.,издаден от „Т. П. Г.“ ООД в полза на  „Б. Д.„ЕАД  дължи  на „Б. Д.„ЕАД,ЕИК ......... ,със седалище и адрес на управление гр. С.,,ул.“М.“№,представлявана от  В. М. С. и Д. Н. Н.  сумата .....лв., ведно със законната лихва върху главинцата от 08.08.2012г.до окончателното изплащане ,......лв..-д.такса  за издаване на заповед по чл.417 ГПК и ......лв.-ю.к. възнаграждение-разноски в заповедното производство , като иска до пълния размер от ........лв.-отхвърля като недоказан.

ОСЪЖДА В.Л.Б. ,ЕГН ********** *** , да заплати  на „Б. Д.„ЕАД,ЕИК .... ,със седалище и адрес на управление гр. С. ,,ул.“М.“№. ...,представлявана от  В. М. С. и Д. Н. Н. направените от тях деловодни разноски по настоящото производство съобразно уважената част от иска в размер на ......лв.

ОСЪЖДА „Б. Д.„ЕАД,ЕИК .......... ,със седалище и адрес на управление гр. С. ,,ул.“М.“№,представлявана от  В. М. С. и Д. Н. Н., да заплати  на В.Л.Б. ,ЕГН ********** *** направените от нея деловодни разноски по настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на ....лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                      Окръжен съдия: