Решение по дело №2117/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ .................../…………………….. ,гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември 2022 година, в състав:

 

Председател: Мария Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №2117 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по заведена с вх. №13594/13.06.2022г. жалба от „КУБО“ ООД-Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №154-ФК/22.08.2022г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект –снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са изложени конкретни мотиви относно определния от органа срок на мярката, която е несързмерна към извършеното нарушение и противоречи на целта на закона. Сочи, че при изпълнението на наложената мярка за дружеството щели да настъпят материални вреди, доколкото за периода на запечатването трябва да бъдат освободени назначените на трудови договори служители или да им се изплаща възнаграждение и да бъдат внасяни в бюджета дължимите данъци и осигурителни вноски без да са полагали труд, а също и щели да бъдат бракувани или унищожени съхраняваните в обекта малотрайни и бързоразвалящи се продукти на значителна стойност.Твърди, че определеният срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушението не е мотивиран от органа, а бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта в срок от 14 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя. Последното представлявало нарушение на принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл.6 от АПК. Сочи, че непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка представлява и нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което е налице основанието за оспорване по чл.146, т.5 от АПК. Като не е изложил факти и мотиви относно обстоятелствата, имащи значение за определяне на срока на ПАМ, административният орган не е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона. Посочването, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целта да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти е декларативно и не съответства на наложената мярка. Не били представени доказателства за налични задължения на дружеството към фиска за обосноваване на извода, че наложената с НП санкция няма да бъде събрана или събирането й ще бъде осуетено. Заповедта за налагане на ПАМ се явявала постановена преждевременно, доколкото до изтичане на срока за нейното обжалване не било издадено НП и затова била постановена в противоречие с целта на закона по аргумент от чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи, че Заповедта е издадена и в противоречие с чл.22 от ЗАНН, тъй като наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието. Запечатването на търговският обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване на нарушението, т.е. наложената мярка вече има характер на наказание за вече извършено и преустановено нарушение, а ПАМ не следва да бъде наказание. За извършеното административно нарушение е предвидена имуществена санкция по аргумент от чл.118 вр. чл.185 от ЗДДС и тази имуществена санкция, в размера предвиден в закона е приета от законодателя, като достатъчно административно наказание за този вид административни нарушения. С тези доводи се претендира уважаване на жалбата и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности”-Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт в писмени бележки оспорва жалбата. Заповедта била правилна и законосъобразна и следвало да бъде потвърдена. Жалбоподателят не оспорвал извършването на нарушението. Правилно били установени относимите факти и обстоятелствата за налагане на ПАМ. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на такова административно нарушение да постанови заповед за налагане на този вид принудителна мярка. Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от работещото в обекта фискално устройство в момента на плащането на стоката, а това не било направено, при каквото неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършената продажба е предпоставката за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС и в случая били налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл.186, ал.З от ЗДДС. Производството по налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС се развивало независимо от хода на административнонаказателното производство за нарушението, поради което постановяването на заповедна преди издаването на НП не съставлява нарушение. ПАМ е с превантивен характер и чрез нея се цебли да се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и тя няма санкционен характер и не съставлява административно наказание. Оспорва доводите в жалбата за маловажност на стойността на продажбата, тъй като налагането на ПАМ по чл.186, ал.З от ЗДДС е обусловено единствено от установяването на посоченото деяние, което съобразно чл.185, ал.1 от ЗДДС съставлява административно нарушение за извода за наличие на каквото няма предвиден минимален праг на стойност на извършената продажба. Обстоятелствата при които е извършено нарушението били описани в протокола съставен на основание чл.50 от ДОПК, който е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила. При тези данни и с оглед отсъствие на ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да водят до други фактически установявания, били налице предпоставките по чл.186, ал.З от ЗДДС. Срокът на ПАМ се определят по целесъобразност от органа, като в случая преценката за продължителността му била направена рамките на законовия диапазон, при отчитане на засягането с деянието на утвърдения ред за данъчна дисциплина, който цели да осигури пълна отчетност на извършваните от лицата продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви били достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Моли Заповедта да бъде потвърдена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство започнало по повод извършена проверка на 20.08.2022г.  в търговски обект  - снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея-Рибарски плаж, стопанисван от „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след покупка на 2 бр. минерална вода с единична цена 2лв. на обща стойност 4лв. и заплащането й в 00.27часа в брой на В. Т. П. – барман в обекта, не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ТД Варна е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0061404/20.08.2022г. В него посочили, че обекта представлява – снек - бар, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея-Рибарски плаж, стопанисван от „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********, в който се предлагат ресторантьорски услуги. В обекта имало налични и функционирали 3 бр. фискални касови апарати. По работещо в обекта ФУ с ИН на ФУ DT895753 отчетената касова наличност била 49лв., а фактическата наличност била 68.60лв. – т.е. установена е разлика от 19.60лв., с която сума наличните в брой средства били повече от тези, които по касов апарат следвало да са налице. След легитимация е изведена разпечатка от КЛЕН на ФУ на който в 00.27ч. на 20.08.2022г. не била отчетена продажбата на стойност 4лв. Обектът бил с работно време всеки ден от 10.00часа до 06.00часа, като в него се работело на смени според представен график.  

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че „КУБО“ ООД-Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Поради това на основание чл.186, ал.1 и чл.186, ал.3 от ЗДДС издал Заповед №154-ФК/22.08.2022г., с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект – снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С преписката ответникът представя АУАН №F673939/30.08.2022г. съставен срещу „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********, за това, че на 20.08.2022г. при извършена в стопанисвания от дружеството - снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж при покупка на 2 бр. минерална вода „Банкя“ с единична цена 2 лв., на обща стойност 4лв. и заплащане на цена в брой от проверяващия – В. Н. И. на бармана в обекта В. Т. П., в 00.27 часа не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. В този съставен АУАН от ст.инспектора по приходите В. Н. И. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер. АА №0061404/20.08.2022г. и писмените доказателства приложени към него.

Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.

Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №154-ФК/22.08.2022г., тя е връчена на 30.08.2022г. на упълномощеното, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. №8546/17.06.2019г., лице – Живко Стоянов Стоянов срещу подпис. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана по електронен път в Административен съд-Варна на 13.09.2022г.

С оглед изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „КУБО“ ООД-Варна, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права се засягат неблагоприятно от този административен акт.Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част.Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.

Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност.От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.08.2022г. в 00.27 часа двамата проверяващи са извършили проверка в стопанисвания от дружеството - снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж, където при покупка на 2 бр. минерална вода на обща стойност 4лв. и заплащане на цена в брой от проверяващия – В. Н. И. на бармана в обекта – В. Т. П., след получаване на сумата и връщане на рестото не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо фискално устройство в обекта с ИН DT895753. Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такава.

Предвид на това правилно административният орган намерил, че е задължен да приложи чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка «запечатване на обект» за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по установения ред за доставка/продажба. Издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението, респ. след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП. По аргумент от тази правна уредба в производството по налагане на ПАМ не се дължи преценка налице ли са предпоставките за издаване на НП за него. В настоящият случай няма данни да е издадено НП преди постановяване на акта за налагане на принудителната мярка, което не представлява основание за отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна, каквито са наведените доводи в жалбата.

От приетите по делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от чл.25, ал.1, т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

С представените с преписката и приети по делото писмени доказателства: Протокола за извършена проверка сер. АА №0061404/20.08.2022г., отчет от КЛЕН от ФУ DT895753 и ФП №02895753 за периода от 00.00ч. на 20.08.2022г. до 00.37ч. на 20.08.2022г., междинен отчет от 3 бр. ФУ от 20.08.2022г., опис на паричните средства в касата към началото на проверката, описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Жалбоподателят не оспорва факта на извършването на нарушението.  Барманът в обекта В. Т. П. е именно лицето, което е продало стоката и е получило сумата за нея и е присъствало през цялото време на проверката. Вторият барман Б. М. Г. е изготвила описа на наличните парични средства в брой в касата без да даде обяснения за причината за установената разлика в касовата наличност.И двамата бармани са присъствали на разпечатването на КЛЕН от ФУ, като са съдействали на проверяващите. П.  не е вписал възражения в протокола за проверката, в който се е подписал след като е бил изготвен и екземпляр от който му е бил връчен. Срещу констатациите в него няма подадени възражения от дружеството, нито доказателства за други, различни от установените факти и обстоятелства. Административният орган е представил преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват описаните в Заповедта факти и обстоятелства. Поради това неоснователно в жалбата се твърди, че не са били изяснени конкретните факти и обстоятелства свързани с нарушението, че не е доказано изложеното в обстоятелствената част на Заповедта.

 Всички факти и обстоятелства свързани с нерегистрирането на получените средства за извършената в обекта продажба, за проверката и усстановеното при нея са описани в Протокола сер. АА №0061404/20.08.2022г. В изпълнение на чл.50, ал.3 от ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от присъствалите по време на проверката лица, изпълняващи длъжността "барман" в обект.Фактите са отразени правилно в обстоятелствената част на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът формира въз основа на тях изводите си за правилността на приложението на закона и съответствието му с целта, за постигане на която се издава и с общте принципи в АПК. За заплатена цената за закупената стока, която в случая е 2 бр. минерална вода на обща стойност 4лв. с пари в брой с една банкнота от 50лв., на платилия ги е следвало да бъде издаден и предоставен документ за продажбата от наличното в обекта на дружеството, регистрирано и функциониращо фискално устройство. Правилно при издаване на Заповедта е взет предвид факта, че тази продажба не е регистрирана на ФУ, че за нея не е издадена касова бележка от работещия в обекта барман В. Т. П., че при проверката е установено, че няма регистрирана продажба в 00.27ч. на 20.08.2022г. на стойност 4лв., че парите от продажбите в брой са с 19.60лв. повече. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната Заповед  е определен срок от 14 дни, за които да се запечата и забрани достъпа до обекта. Този срок по продължителност е към средния, спрямо максималния предвиден в закона и е съобразен с конкретния случай: че не е издаден документ за заплатената сума в размер на 4лв., при наличие на въведен в експлоатация фискален касов апарат, при засичане на които е установена разлика от 19.60лв. между разчетената касова наличност и фактически наличните средства.

С оглед на това срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се налага. Срокът на ПАМ е определен в размер, съобразен с обществените интереси и достатъчен за да може търговеца да приведе поведението си към спазване на установения правов ред. Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм.д.№402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм.д.№2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д.№ 13978/2015г. на ВАС.

С обжалваната Заповед е наложена ПАМ на дружеството във връзка с извършваната от него търговска дейност, във връзка с констатирано неизпълнение на законово възведеното задължение за регистриране на всяка продажба на ФУ. Създадената организация в обекта, разположението му на Крайморската алея, със значителен поток от хора в разгара на летния сезон, правилно и законосъобразно са отчетени от административния орган при индивидуализиране на срока за ПАМ. Поради това неоснователни са оплакванията, че запечатването на обекта и забрана достъпа до него за 14 дни за нерегистрираната продажба на ФУ в размер на 4лв. нарушава принципа за съразмерност.При оборот от 68.60лв., неотчетените продажби представляват 5,83%. Обстоятелството, че този срок е определен под средния размер удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл.6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената касова разлика. Поради това неоснователни са оплакванията за неравилно и незаконосъобразно определен срока на ПАМ.

Тази мярка е регламентирано да се налага независимо от предвидените глоби или санкции. Тя няма характер на допълнителна санкция, а има превантивно действие. Заради това как е започнало и дали е приключило административнонаказателното производство за нарушението и стойността на неотчетената продажба са без значение.

Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в случая е упражняване на нормативно предвидена принуда върху субекта извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г. за реда за отчитане на продажбите. В случая крайната цел на заповедта и на чл.118 от ЗДДС и на Наредба № Н-18/13.12.2006г. е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Непосредствената му цел е да предизвика по-добра организация за регистриране на всяка извършена продажба на фискално устройство в него и предотвратяване на продажби, които не се регистрират и отчитат по законовия ред и начин.

Заповедта е издадена и в съответства с целта на закона посочена в чл.22 от ЗАНН. Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Принудителната мярка "запечатване на обект" има превантивна цел, тъй като с налагането й на търговският обект, в който е осъществено нарушението, се препятства възможността търговецът да извърши друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата, че вредите, които ще претърпи дружеството от наложената ПАМ за срок от 14 дни ще бъдат значителни с оглед естеството на продаваните стоки. В Заповедта е указан срока и началния час и ден на запечатването, с оглед на което представителят на дружеството може да прецени кога да преустанови временно зареждането му със стока, особено малотрайна, която няма да може да съхрани в продължение на 14 дни. Обстоятелствата, свързани със заетостта на работния персонал и дължимите социални плащания за него, са неотносими към факта на нарушението. Липсата на данъчни задължения също не изключва налагане на ПАМ, поради което доводът в тази насока на жалбоподателя е неоснователен. С оглед гореизложеното, неоснователни са доводите в жалбата, че Заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП „КУБО“ ООД-Варна следва да заплати на НАП сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, който е минимума в чл.24 от НЗПП за процесуално представителство по административни дела и е съобразен с фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №13594/13.09.2022г. на „КУБО“ ООД-Варна против Заповед за налагане на ПАМ №154-ФК/22.08.2022г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности”-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.

 

СЪДИЯ: