№ 22385
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110113748 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 1108,86 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 202,35 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 12.12.2023 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се на адрес: гр. С., аб. № **** и за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71325/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за
доставяната до имота ТЕ. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до
имота енергия, но не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се
обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира дължимата мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва
наличието на облигационното отношение с ищеца по повод доставката на ТЕ до имота.
Твърди, че няма качеството на купувач на топлинна енергия, тъй като няма сключени
договори за доставка и разпределение на енергията, както и реално издадени данъчни
фактури за процесните суми и периоди с получател „ФИРМА“ АД. Оспорва до имота
реално да е доставяна ТЕ, както и правилното разпределяне на същата. Оспорва
доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, като
едностранно изготвени от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете,
като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че
тези предпоставки са налице когато, при липса на облигационно отношение - несключен
писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от общи факти - доставката на ТЕ до имота и ползването
При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест и предвид
направеното изрично оспорване от страна на ответника, следва да бъде даден отговор на
въпроса дали сградата, в която се намира процесния имот - апартамент № 12, находящ се в
гр.С., е присъединена към абонатната станция, т.е следва да се установи дали сградата е
топлоснабдена.
За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представено разрешение
за ползване № ****/08.09.2008г., издадено от началника на ****, съгласно което е разрешено
ползването на изграден строеж „Топлоснабдяване и абонатна станция на жилищна сграда“,
находяща се в гр. С.. Така представеното разрешение има характер на официален документ,
който има обвързваща съда доказателствена стойност относно направените в него
констатации, в това число и досежно факта, че сградата е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Следователно безспорно може да се приеме, че жилищната сграда,
в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС за избор на
дружество за осъществяване на топлинно счетоводство, ведно със списъка на Е.С. към него,
сред които е и ответното дружество. С избора на „ФИРМА“ ЕООД като дружество, което да
осъществява дяловото разпределение, Е.С., в това число и „ФИРМА“ АД, са потвърдили, че
сградата, в която се намират имотите им, е топлоснабдена.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали съобразно
твърденията на ищеца именно ответното дружество е собственик на ап. № 12, находящ се в
гр.С.. В подкрепа на това по делото като доказателство е представен договор от 25.09.2003 г.
за учредяване право на строеж от С.О. в полза на ответника върху имот с административен
адрес гр. С., като право на строеж, видно от приетото разрешение за ползване №
****/14.12.2006 г., е било реализирано и в находящия се в гр.С. общински имот е била
изградена жилищна сграда, като възложител на строежа е именно ответника „ФИРМА“ АД.
При така установените факти следва да се съобрази разпоредбата на чл. 63 от ЗС, съгласно
която собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху
неговата земя, като стане собственик на постройката. Следователно именно „ФИРМА“ АД
след изграждането на процесната жилищна сграда е станало е неин собственик, в това число
и на апартамент № 12 в нея, доколкото не са ангажирани доказателства след завършване на
строежа ответникът да се е разпоредил с конкретното жилище. Обстоятелството, че именно
„ФИРМА“ АД през исковия период е собственик на топлоснабдения имот, не се оспорва в
отговора на исковата молба.
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда - в режим на етажна
2
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от основните
спорове пред настоящата инстанция е концентриран в това дали ответникът е материално
легитимиран да отговаря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена
в имота. Във връзка с това съдът приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че
ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал
топлинна енергия за стопански нужди (небитови нужди) по смисъла на цитираните
разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се
установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през
процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е
налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ -
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са събрани писмени доказателства. От изслушаната СТЕ по
делото се установи, че сградата и имотът са топлоснабдени с непрекъснато топлоподаване за
периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД ежемесечено е извършвала отчети на
общ топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно
Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката.
Изравнителната сума за периода е 614,08 лева за доплащане и сумата за начислена по
фактури ТЕ е 526,44 лева, от която 180,33 лева за отопление на имот и сградна инсталация и
346,11 лева за битово горещо водоснабдяване (или общо сумата дължима за отоплителния
период е 1140,52 лева). Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото разпределение за имота е
извършено в съответствие с нормативните изисквания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия, доколкото обаче купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
3
прогнозния дял /по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване,
т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена,
съдът ползва данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за
процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. е в размер на 1140,52 лева, в която сума не
са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и
представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която се дължи на
топлопреносното предприятие при отчетени изравнителни сметки. Ищецът претендира сума
в размер на 1108,86 лева, с оглед на което искът следва бъде уважен изцяло, при спазване
принципа на диспозитивното начало.
По иска по чл. 86 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора - ал. 2. Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в
забава, е необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. По делото
са представена покана от 11.11.2020 г., в която е включено изявление за заплащане на
задължения както за цена на потребена топлинна енергия, така и за цена на услуга дялово
разпределение, конкретно за аб. № **** отнасящ се за имот - ап. № 12, находящ се в гр. С..
Видно е, че на втората страница от същата е посочено име „Р.И.“, с посочена длъжност -
секретар, ведно с подпис и дата 12.11.2020 г., което означава, че поканата е надлежно
връчена и получена от служител на ответното дружество. Същата обаче не касае
задълженията на ответника за исковия период – периодът посочен в поканата е м.05.2019 г. –
м.09.2020 г., с оглед на което с тази покана ответникът не е информиран за задълженията си,
предмет на настоящото производство. Ето защо съдът намира, че не са ангажирани
доказателства ответника да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за потребената в
имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 202,35
лева следва да бъде отхвърлен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Неоснователно е направеното от името на ответното дружество възражение за
настъпила погасителна давност на претенцията на ищеца. Предвид обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД
същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на
получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС №
1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай процесните вземания са за доставена за периода
м.05.2021 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е депозирано на 22.12.2023 г., от когато се счита
предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно
вземането, предмет на настоящото производство, не е погасено по давност.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 467,19
лева за исковото производство от общо 552,44 лева (52,44 лева – държавна такса, 400,00 лева
– депозит за вещо лице по СТЕ и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение) и 64,46
лева за заповедното производство от общо 76,22 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника, който
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение още с отговора на исковата
молба. Размерът на възнаграждението за юрисконсулта на ответника следва да бъде
определено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер на 100 лева.
4
Ето защо в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 15,43 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „ФИРМА“ АД,
ЕИК ****, дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1108,86 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
- ап. № 12, находящ се в гр. С., ет. 5, аб. № **** за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71325/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 202,35 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2021 г. до
12.12.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ****, разноски в исковото производство в размер на 467,19
лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 71325/2023 г. по описа на СРС, 176
състав, в размер на общо 64,46 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ****, да заплати „ФИРМА“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 15,43 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5