№ 9706
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110167690 по описа за 2024 година
След влизане в законна сила на Определение № 11368/10.03.2025 г. в прекратителната
част производството се води по искова молба на „***************“ ЕАД срещу А. П. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове
за следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в
гр. *********, с абон. № 60421, респ. 1/2 от сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46199/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: 1 033.80 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на
вземането; 195.97 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 22.07.2024 г.; 13.83 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023
г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането; 2.91 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 22.07.2024 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника, към което са
приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени от „************“ ООД по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответникът е изпаднал в забава. Претенцията си за цената на услугата дялово
разпределение основава на клауза от общите условия.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдения, че не само той е бил в договорни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот, а в такива е бил и неговият брат ************ П. П.,
защото двамата са наследници на бившия собственик ************* П.а, поради което
следва да отговарят съразмерно на наследствените си квоти, т.е. за по 1/2 от задълженията.
Не оспорва стойността на доставената топлинна енергия в имота през исковия период.
Твърди, че не е платил задълженията. Оспорва правото на ищеца да получи начислената
лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „************“ ООД не изразява
становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
На разглеждане подлежат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК искове за установяване дължимост на 1/2 от сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46199/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при
наличие на подадено и неоттеглено възражение по отношение на съответната част от
вземанията по заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от доказването от ищеца
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК на следните предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност, изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 11368/10.03.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно, че А. П. П. е бил собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот през исковия
2
период.
Спорно е, след като ответникът притежава процесния имот в съсобственост с трето за
делото лице, дали отговаря изцяло за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна
енергия в съсобствения имот, или само за част от тях, съответстваща на квотата му в
съсобствеността.
В мотивите към т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е
прието следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.“. След прекратяване на
съпружеската имуществена общност бившите съпрузи стават обикновени съсобственици,
поради което съдът счита, че приетото от ВКС по отношение на бившите съпрузи е напълно
приложимо и при всяка друга хипотеза на съсобственост върху топлоснабдения имот, но
открита по искане на един от съсобствениците след възникването на съсобствеността
индивидуална партида на негово име за целия имот.
В случая от писменото доказателство на л. 20 – 21, неоспорено от ответника, се
изяснява, че след придобиване на 19.03.2015 г. на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от
процесния имот по силата на наследството правоприемство от предишния собственик
********** П.а А. П. П. е подал до ищцовото дружество на 13.06.2016 г. заявление-
декларация за промяна на партидата за имота на негово име, като изрично е посочил, че брат
му ************ П. П. /другият съсобственик/ е съгласен с това. Съдът намира, че се касае
за отправено от ответника до „***************“ ЕАД предложение за сключване на писмен
договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по
делото и щом съобщението към фактура и изравнителните сметки са издадени само на името
на А. П. П.. Следователно доказано е сключването след придобиване на съсобствеността на
нарочен писмен договор между „***************“ ЕАД и ответника за доставка на
топлинна енергия в процесния имот.
С оглед на гореизложеното и доколкото в случая не се установява по делото наличието
на уговорка между страните, по силата на която всички съсобственици на имота да носят
отговорност за задълженията за него дори и след откриване по искане на един от тях на
индивидуална партида само на негово име, съдът намира, че със сключването на писмен
договор между „***************“ ЕАД и А. П. П. договорното правоотношение между
ищцовото дружество и другия съсобственик е прекратено. Следователно материалноправно
легитимиран да отговаря за всички задължения за имота за исковия период е само
3
ответникът.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
по силата на който ответникът отговаря изцяло за задълженията за доставената в апартамент
№ 122, находящ се в гр. ************, с абон. № 60421, топлинна енергия и който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С доклада по делото е обявена за безспорна реалната доставка на топлинна енергия в
имота през процесния период, чиято цена възлиза на сумата от 2 067.60 лв.
С оглед останалия за разглеждане размер на тази претенция и доколкото по делото е
безспорно, че не е извършвано плащане от ответника, то искът с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е изцяло основателен. Върху главницата ответникът дължи и
законната лихва, считано от 29.07.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за 1/2 от цената на доставената в имота
топлинна енергия през исковия период. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в
приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с
получаването на покана. Ответникът не оспорва периода на забавата, поради което и с оглед
представеното на л. 30 съобщение към фактура съдът приема, че началото на забавата е
15.11.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. – за
главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г. Размерът на дължимата мораторна
лихва за периода от 15.11.2022 г. до 22.07.2024 г. върху 1/2 от главницата не е спорен и съдът
приема, че възлиза на сумата от 195.97 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху 1/2
от тази главница е изцяло основателен.
4
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С доклада по делото е обявено за безспорно
извършването от „************“ ООД на услугата дялово разпределение по отношение на
имота през исковия период, чиято цена възлиза на сумата от 27.66 лв. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. С оглед
останалия за разглеждане размер на тази претенция и доколкото по делото е безспорно, че не
е извършвано плащане от ответника, съдът намира иска за 1/2 от цената на услугата дялово
разпределение за изцяло основателен, като върху главницата се дължи и законната лихва,
считано от 29.07.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху 1/2 от цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
Независимо от частичното прекратяване на производството и отхвърлянето на единия
иск съдът намира, че на ищеца се дължат всички доказани и поискани негови разноски за
исковото и заповедното производства, защото частичното прекратяване се дължи на
поведението на ответника – частично оттегляне на подаденото в заповедното производство
възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК, а отхвърлената част от исковете от
математическа гледна точка е пренебрежимо малка /под 1 % от тяхната цена/.
На ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 99.86 лв.,
както следва: 49.86 лв. – държавна такса /доколкото е недоказано заплащането от него на по-
голяма такава/, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото
производство, включващи само 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, защото само този
вид разход е включен в списъка по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, дължи на „***************“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ********** на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, представляващи 1/2 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, с абон. № 60421, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
46199/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 033.80 лв. – цена на доставена от
5
дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането; 195.97 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.11.2022 г. до 22.07.2024 г.; 13.83 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
29.07.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.91 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до
22.07.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на
„***************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********** сумата от 99.86 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 100 лв.
– разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „************“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6