№ 1274
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501107 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6231/28.05.2025 г., подадена от А.
Ю. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Якоруда, ул.“***“ № 57, чрез
адв.Т., с адрес на кантората гр.Благоевград, ул.„***“ № 19, ет.1,
преупълномощена от адв.Ю., против Решение № 135 от 09.05.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 195/2024 г. по описа на РС – гр.Разлог, с което е
признато за установено по отношение на А. Ю. К., ЕГН **********, че М. М.
М., ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение,
осъществявано от 1997 год. до настоящия момент на поземлен имот с
идентификатор № 87338.23.2 по КККР на гр.Якоруда, одобрени със Заповед
№ РД-18-722/15.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Якоруда,
общ.Якоруда, обл.Благоевград, местност „Чесна“, с площ на имота 956 кв.м.,
вид територия: земеделска, категория: 8, с начин на трайно ползване: нива,
при граници /съседи/: поземлени имоти с идентификатори: 87338.23.1,
87338.23.3, 87338.23.338, 87338.23.6, 87338.23.9, 87338.27.313.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Разлог е
недопустимо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено
при постановяването са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Като съществени процесуално нарушение, допуснато от РС се сочи
1
нарушение на императивната разпоредба на чл.236, ал.2 от ГПК, която
изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и
възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи на съда. Според въззивника, мотивите на
първоинстанционния съд са пространствени, но подходът му е едностранчив и
тенденциозен.
Освен това се заявява, че съдът се е произнесъл извън заявения от ищеца
предмет на спора, в нарушение на диспозитивното начало в процеса, като е
разгледал иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, какъвто не е предявен. Отбелязва се, че
по делото не е установена идентичност между имота, описан под № 12 в
признавателното решение №1905/14.10.1996 год. на ПК - Якоруда и имота по
възстановителното Решение № 2099/03.02.1997 год. на ОСЗГ - гр. Якоруда,
доколкото е налице разлика в тяхната площ и съседи.
Заявява се, че ищецът чрез процесуалния си представител е направил
искане на основание чл.17, ал.2 от ГПК да се извърши косвен съдебен контрол
на материалната законосъобразност на акта за реституциия -
възстановителното решение № 20999/03.02.1997 год., без обаче да
конкретизира възраженията си по представения акт на органа по земеделската
реституция, като разглеждането на това искане при липсата на уточнение е
нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса - чл.8 от
ГПК.
Прави се оплакване и за превратно тълкуване на обясненията на А. К. по
преписка с № УРИ 331000-3207810.07.2024 год., както и на показанията на
част от разпитаните свидетели. Заявява се, че съдът не е обсъдил направеното
от К. възражение за придобиване на процесния имот по давност от баща й.
Като незаконосъобразен се определя изводът на съда, че Решение №
2099/03.02.1997 год. на ОСЗГ не легитимира праводателя на въззивника ми
като собственик на процесния недвижим имот. Инвокират се оплаквания и за
недопустимост на осъществения инцидентен контрол върху решението.
Въззивникът оспорва твърденията в исковата молба, че процесният имот
се е ползвал и владеел от дядото на ищеца М. М.ов М., който преживе устно е
разпределил притежаваните от него всички имоти между наследниците, като
имотът, предмет на настоящия спор е бил предоставен на М. М.ов М., баща на
М. М. М.. В тази насока се обяснява, че към момента на колективизацията на
земите, М. М.ов М. е бил малолетен /роден е през 1946 година/, а М. М.ов М. е
починал на 08.04.1969 год, когато земята е била кооперативна/държавна и е
недопустимо да е извършил делба на имоти, които не са били негова
собственост. Освен това, според въззивника, в случая е неприложима и
презумпцията по чл.69 от ЗС с оглед приетото в TP № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк.д.№ 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Заявява се, че по делото не е установено
бащата на ищеца до 2017 год. да е предприел такива действия, които явно и
недвусмислено да демонстират намерение за своене, както и самият ищецът
да е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху имота и то явно,
2
непрекъснато и спокойн, доколкото същият се занимава с отглеждане на
животни повече от 40 години, в друга местност - „Софричено“, отстояща на
повече от 10 км. от гр.Якоруда и там има обор, къща, в която живее. Поради
това се поддържа, че дори и да е придобил имота по давност, ищецът е
изгубил собствеността върху имота, тъй като не го владее повече от 12
години.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да обезсили
обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира се
присъждане на направените пред двете инстанции разноски по делото.
Прави се искане за приемане на писмени доказателства, както и за
допускане на гласни такива.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от
насрещната страна. Въззиваемият оспорва изцяло въззивната жалба като
неоснователна и изразява становище, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, а по съществото си - правилно и обосновано,
постановено при липса на допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства.
Въззиваемият осопрова доводите за недопустимост на обжалваното
решение, като твърди, че първоинистанционния съд се е произнесъл
съобразно заявеня в исковата молба предмет и в обхвата на търсената защита.
Обяснява се, че въведеното в исковата молба придобивно основание е
единствено придобивна давност, с оглед на което са неоснователни доводите
на въззивника за липсата на установена идентичност между имотите на
наследодателите на страните към минал момент.
По отношение извършения косвения съдебен контрол върху
възстановителното решение на ОЗС, се сочи, че той има за цел да гарантира,
че съдът няма да зачете акт, който противоречи на закона или страда от
пороци, засягащи неговата действителност, като при този контрол
гражданският съд не действа като страна по административен спор, а
осъществява проверка на административния акт в рамките на висящ
гражданскоправен спор. С оглед н това се прави извод, че съдът е длъжен
служебно да прецени дали актът, на който се позовава една от страните, е
валиден, законосъобразен и годен да породи вещно правно действие, без да е
необходимо другата страна да формулира конкретни възражения относно
отделни пороци. С поизнасянето си по това възражение се обяснява
обсъждането от съда на факти, касателно собствеността на имота преди
кооперирането му, извършване на разпределение на имотите само между част
3
от наследниците на общия наследодател.
Разяснява се и доказателственото значение на извънсъдебното
признание на неизгодни за страната факти, както и извеждането му в
конкретния казус.
По отношение оплакването, че решението на първата инстанция е
недопустимо, тъй като процесния недвижим имот е придобит от ответницата
по време на брака й с М.Р.К., който не участва по делото, въззиваемият се
позовава на Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 год.,
постановено по т.д.№ 3/2016 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че по
предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са
необходими, но не са задължителни другари. Поради това се прави извод, че
съвместното им участие в процеса не е предпоставка за неговата допустимост,
както и за допустимостта на постановеното съдебно решение.
Въззиваемият не съзира и допуснати нарушения при обсъждане на
свидетелските показания, както и липсата на произнасяне по направеното от
ответника възражение за придобиване на процесния имот по давност от
неговия баща.
Според въззиваемия, в случая процесния имот е окончателно
възстановен на наследодателя на ответницата с Решение № 2099/03.02.1997
год. на ОСЗ гр. Якоруда, като без правно значение за давностното владение на
ищеца е дали преписката по възстановяване на същия имот в полза на трето
лице, от което ответницата не черпи права е приключила или не, тъй като
меродавно е възстановяването на собствеността в патримониума на лицето,
срещу което ищеца основава претенцията си за придобивна давност. Според
въззиваемия, нормите на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са израз
на принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. С
оглед окончателното възстановяване на собствеността в полза на праводателя
на ответницата през 1997 год., се прави извод, че този принцип е реализиран,
респ. считано от този момент давност за процесния имот в полза на ищеца е
могла и е започнала да тече.
Въззиваемият оспорва и твърденията във въззивната жалба, че
починалият М. М.ов М. не е могъл да разпредели собствеността върху
притежаваните от него имоти между своите деца, тъй като собствеността
върху тях е била кооперирана, доколкото предаването на владението от
починалия М. М.ов М. върху процесния недвижим имот на бащата на ищеца е
фактически акт и за осъществяването му е без правно значение статута на
имота към този момент.
Възразява се и срещу наведените доводи, че в случая е неприложима
презумпцията на чл.69 от ЗС, като се подчертава, че тя не намира приложение
при съсобственост, възникнала от наследство, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на това и на събраните по делото доказателства, се сочи, че съдът е
достигнал до правилни изводи и решението му следва да бъде потвърдено.
4
Въззиваемият възразява и срещу допускането на заявените във
въззивната жалба доказателства .
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че
същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК,
намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Направеното от въззивника доказателствено искане за приемане на
писмени доказателства следва да се остави без уважение като преклудирано.
Искането за изслушване на свидетел също следва да се отхвърли, тъй като от
една страна не се сочат факти и обстоятелства, различни от заявените пред
първоинстанционния съд, които да бъдат установени с това доказателствено
средство. От друга страна в о.с.з. от 07.04.2025 г., пълномощникът на
въззивника е заявил, че не държи на разпита на допуснатия му свидетел.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1107 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 25.11.2025 г. от 10:50 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника за
приемане на писмени доказателства и за допускане до разпит на един
свидетел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5