№ 78
гр. Елин Пелин, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20231820100707 по описа за 2023 година
В исковата молба ищцата твърди, че се е запознала с ответника М. У. в Република К.
където отишла да работи. Нейна позната от гр. София, която се казвала З.Г. обещала на
ищцата, с още 5-6 жени да им намери работа в хотел в К. като общи работници. Когато
пристигнали ги настанили да живеят в апартамент в гр. С., ул. „.." № 13А, където им
направили адресна регистрация. Там стояли 7-8 дни и все не им намирали работа. Започнали
да се съмняват, че има нещо нередно в цялата ситуация. След няколко дни З.Г. и още един
К.ец, който познат на З. и й помагал за настаняването им казали, че няма да им намерят
работа и няма да им дадат пари да се върнат в България, ако не сключат граждански брак с
посочени от тях мъже.
Така с М. У. сключили граждански брак на .г. в Н., Република К. за който бил съставен
Акт за сключен граждански брак № 13496/.г.. Всички документи били приготвени
предварително и ищцата само подписала, където й казали. Дали й 500 евро и се прибрала в
България. Другите жени, една от които зълва й П.Д.К., също сключила граждански брак на
същия ден. От сключването на брак до сега била виждала М. само веднъж през м. януари
2017г., когато З. й звъннала по телефона и й казала, че трябва да отидат със зълва й П.К. в К.
за да се разведат. Тя им изпратила билети и заедно с П. отишли в гр.С.. Когато пристигнали
в К. им взели личните карти и след няколко дни ги завели в Н., където ги накарали да
подпишат някакви документи и им дали по 300 евро, за да се приберат в България. В
последствие разбрала, че отново са я излъгали и всъщност не били подписали документи за
развод. След този случай З.Г. я карала още веднъж да отиде до К. за да подпише документи
за М. за кандидатстване за българска виза и които да донесе в България, за да ги подаде.
Ищцата отказала повече да ходила в К.. Предполага, че това било измислена схема, за да може
К.ските мъже или мъже с друг произход да придобият българско гражданство.
Ищцата твърди, че от тогава, вече почти 7 години няма никаква връзка с М. У., не го е
виждала, нито чувала. Открила гои се свързала с него в социалните мрежи, за да разбере в
момента къде е. Той й казал, че вече живеел в гр. Л., където работел, но не желаел да й
предостави адрес за призоваване.
Твърди се с исковата молба, че бракът е бил формален и не е бил сключен, за да се
1
създаде семейство.
Ищцата твърди още, че от 2014г. живее на семейни начала с друг мъж и желае да
сключи брак с него и да създаде семейство.
През 2017г. подала документи за легализиране на брака й в Република България, за
което бил издаден дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак от 12.04.2023г.,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 95/29.08.2017г. от Община Елин
Пелин, като този бракът бил първи по ред за ищцата. От брака си с М. У. нямат родени деца.
С ответника по време на брака си не са придобивали семейно жилище и никога не били
живели с него като съпрузи.
Твърди се, че брачната връзка съществува само формално и в нея няма съдържанието,
каквото изискват закона и морала и нейното формално съществуване е неоправдано, както
от лична, така и от обществена гледна точка.
Иска се съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася с решението за
допускане на развода относно вината за разстройство на брака.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна, чрез адв. Н. – особен представител на
ответника, оспорва предявения иск, като намира същия за допустим, но неоснователен по
съображения изложни в отговора. В хода по същество на делото, с оглед събраните в
процеса доказателства заявява становище, че исковата молба следва да се уважи, тъй като
бракът е формално съществуващ и не е породил правните последици, каквито изискват
закона и морала.
От показанията на св. К. е видно, че ищцата през 2016 година е сключила граждански
брак в РК. с ответника М. У.. Там заминала с П.. Била дошла жена – З., с която двете били
сключили устна сделка да им намери работа в хотел в К..Там ищцата и П. престояли 10 дни,
като им били взели личните карти и с претекст, че щели да започнат работа. След няколко
дни престой в К. З. им казала, че нямало работа и единствения вариант да им даде някакви
пари , за да се върнат в България било, да сключат граждански бракове. Тогава двете жени
сключили граждански бракове, дали им пари и се прибрали в България. След известно време
З. се обадила на двете жени, за да отидат в К. и да направят развод, но пак ги излъгала.
Изпратила им билети, заминали и пак подписали документи без да разбират чуждия език.
Дали им документи да си регистрират брака в България. Ответникът не бил идвал в
България. Ищцата понастоящем живее с друг мъж и този брак с чужденеца й пречи. Знае,
че ищцата се е виждала с ответника два пъти – на датата на сключване на брака и в деня на
развода, уж. Б. го търсела после в социалните мрежи, за да й даде адрес да се разведе с
него. Ищцата не е имала никакви други контакти и отношения с ответника и бракът им е
формален. Ищцата не знае нито гръцки, нито английски език.
В показанията си св. К. твърди, че с Б. се познават от деца. Знае, че ищцата е сключила
брак с ответника. Но преди това в махалата им дошла З. и казала, че имало работа в хотел в
К.. Тогава двете с Б. заминали за К. било през 2016 година. Там им взели личните карти, за
да им направели документите за работа. След шест дни им казали, че работа нямало, но
трябвало да сключат брак, иначе нямало да могат да се приберат в България. Подписали
някакви документи, след което им дали по 500 евро и така си дошли в България. З. им се
обадила втори път, ако искали да се разведат. Трябвало да отидат в К. тъй като всички
документи били готови. Само трябвало да си дадат личните карти, за да оформят нещата и
щели да получат за това по 300 евро. Отишли с Б. и подписали някакъв документ, след което
им дали парите и си дошли в България. И свидетелката и Б. не разбирали и не говорели
чуждия език. Не знае тези мъже на какъв език са говорили. М. никога не е идвал в България
2
и двамата с Б. не са поддържали връзка и не са живели заедно. Той не я е и търсел. От 2014
година Б. живее на семейни начала с мъж в България, но има брак с М..
След преценка на доказателствата съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като съдът не дължи произнасяне
по въпроса за вината.
През 2016 година лице на име З. казало на ищцата и на св. К., че можела да им намери
работа в хотел в РК. при което двете се съгласили да замина, за да работят там. Настанили
ги, като им взели личните карти “ за да се оформят документите за работа”. След няколко
дни З. им казала, че работа не може да се намери, но за да имат пари за завръщане в
България, трябвало да сключат граждански брак в К. за което щели да получат по 500 евро.
Ищцата се съгласила и сключила граждански брак с ответника, когото тогава видяла за
първи път при подписване на документите за брака. След като получила парите се прибрала
в България. След няколко месеца З. отново им се обадила, този път, “ за да направят
развод”. Ищцата отно заминала със св. К. и там подписали документ изготвени на език,
който ищцата и свидетелката не разбирали и не говорели. За това им дали по 300 евро и
двете се прибрали в България.
В България ищцата живее на супръжески начала с друг мъж, но брачната връзка с
ответника й пречи да си създаде семейство.
Бракът между ищцата и ответника е бил сключен на . година в РК. / съгласно копие от
Certificate of marriage, № 13496/. год., издаден от Община Н., Република К. /, за което в
РБългария е било издадено удостоверение за сключен граждански брак въз основа на Акт
за сключен граждански брак № 95 от 29.08.2017 година, съставен в гр. Елин Пелин, Община
Елин Пелин, обл. Софийска, което удостоверение издадено на 12.04.2023 година.
Видно от събраните доказателства бракът между страните е само формален още от
момента на неговото възникване, като изначално същият е лишен от съдържанието на
брачната връзка произтичащо от закона и морала. Липсва и изискуемото се от закона
съгласие за сключването на брака / чл.5 от СК -Бракът се сключва по взаимно, свободно и
изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по
гражданското състояние/. Брачната връзка е лишена от уважение, грижа и подкрепа
между членовете на семейството. Нещо повече, установи се в процеса, че страните са се
видели само два пъти през целия период на съществуване на брачната връзка – при
подписване на документите за сключване на брака и при подписване на документ “ за
прекратяване на брака”, в каквото заблуждение е била въведена ищцата от познатото й лице
З.Г.. Видно и от показанията на св. К. ищцата и ответника никога не са живели заедно и от
2017 година до настоящия момент ответнинкът не е потърсил ищцата. Последната
съжителства на семейни начала в България с друг мъж и през 2016 година е била поставена
в РК. в ситуация при която, поради липса на финансови средстсва за завръщане в България,
е била принудена да подпише документи за сключване на граждански брак с лице посочено
от З.Г., респ. с ответника М. У.. В този смисъл така създадената връзка между страните е
лишена и от един от основните принципи - доброволност на брачния съюз. В този смисъл
така възникналата между страните формална брачна връзка е лишена и от съдържанието
вложено от законодателя в понятието семейни отношения по смисъла на чл.2 от СК .
При така изложеното съдът намира, че брачната връзка между страните е лишена от
предвиденото от закона съдържание, поради което следва да бъде допуснат развод.
Изрично е заявена воля съдът да не се произнася по въпроса за вината и да прекрати
брака, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство.
3
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен на . година / съгласно копие от Certificate of marriage,
№ 13496/. год., издаден от Община Н., Република К./ в РК. за което в РБългария е било
издадено Удостоверение за сключен граждански брак от 12.04.2023 година въз основа на
Акт за сключен граждански брак № 95 от 29.08.2017 година, съставен в гр. Елин Пелин,
Община Елин Пелин, обл. Софийска, между Б. Н. К., с ЕГН **********, от гр. Елин Пелин, обл.
Софийска и М. У., роден на **********г. в Бангладеш, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 СК, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4