Р
Е Ш Е
Н И Е № 1105
гр. Бургас, 15.05.2020 год. И.П.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8246 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
чл.240, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от “Бест Файненс“ ООД, гр.С,
против Д.К.К. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което
е било образувано ч. гр. дело № 6063/2019г. на РС Б. По него e била издадена такава за сумите:
800 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски” №
3000824/09.10. 2018г., ведно със законната лихва от 25.07.2019г. до
окончателното плащане; 126.03 лв. договорна лихва за периода от 09.10.2018г. до
29.05.2019г.; 840 лв. – неустойка за неиз-пълнение по чл.4 от раздел IV; 21.24
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 23.10.2018г. до
29.05.2019г.; 365 лв. разходи за събиране на вземането за периода от 30.10.2018г.
до 03.01.2019г.; 585 лв. разходи за събиране на вземането за периода от 04. 01.2019г.
до 09.03.2019г.; 600 лв. – разходи за събиране на вземането за периода от 10. 03.2019г.
до 14.05.2019г., както и 413.55 лв. разноски по делото за държавна такса и ад-вокатско
възнаграждение. Твърди също, че К. е подала възражение срещу заповед-та за
изпълнение – по чл.414 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за
вземането си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи горните
суми. Претенди-ра разноски.
Ответницата оспорва претенциите – излага съображения,
че не е сключвала про-цесния договор за кредит с ответника, а евентуално възразява
за наличието на неравно-правни клаузи в него. Моли Съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК про-тив ответницата за исковите
суми по ч. гр. дело № 6063/2019г.
на РС Бургас, приложе-но
към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата е подала
възражение срещу нея.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
С исковата молба са представени разпечатка от договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски” №
3000824/09.10.2018г., за сумата 800 лв., със страни “Бест Фай-ненс“ ООД, като
заемодател, и Д.К.К. – кредитополучател, погасителен план към него, както и
приложимите Общи условия.
Документите не са подписани от съконтрахентите – ищецът твърди договорът за
кредит да е бил сключен по реда на ЗПФУР, а ответницата, съответно, оспорва това
об-стоятелство. Т. е., спори се по делото налице ли е валидно облигационно
правоотноше-ние между страните, основано на него, а доказателствената тежест за
установяването на релевантните факти се носи от дружеството.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР, договор
за предоставяне на финансови услуги от раз-стояние е такъв, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предо-ставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването му страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече.
В случая процедурата по сключването на договора за кредит – чрез средства
за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, се съдържа
в раздел III.
Предвидено е създаване на личен /потребителски/ акаунт в платформа на уеб-стра-ница,
изпращане на заявка към дружеството, одобряването й, получаване на договора за
кредит, общите условия и стандартен европейски формуляр от клиента – по ел.
поща, и потвърждение, удостоверяващо неговото съгласие. Според т.3 пък
въведената от потре-бителя парола за достъп представлява информация, която има
действие на електронен подпис в отношенията му с кредитора, както и
предоставеният код за потвърждение –т.9 и т.10.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и
ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгла-сието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронни – ЗЕДЕП. Изявления, на-правени
по телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателст-вена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В хода на настоящото производство,
обаче, ищецът не е ангажирал годни дока-зателства за горните обстоятелства, а
именно – че ответницата е изпратила твърдяната заявка за предоставяне на
кредит; че е получила на електронната си поща договора, об-щите условия и стандартен европейски формуляр,
както и че е дала съгласието си за не-говото сключване.
От друга страна, с оглед реалния характер на договора за кредит, не е
ангажирал и такива, че е предал на К. заемната сума от 800 лв. – представената
разпечатка от ePay.bg /разписка за извършено плащане/ не е подписана от нея, съответно – не
удосто-верява надлежно това обстоятелство.
Предвид горното,
следва да се приеме, че между страните не съществува твърдя-ното в исковата
молба облигационно правоотношение, основано на договор за потреби-телски кредит “BestCredit
на вноски” № 3000824/09.10.2018г.,
респективно – за ответ-ницата не са възникнали задължения по него и тя не дължи
претендираните от ищеца суми.
Предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Об-съждането на възраженията на ответната страна, досежно наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит, се явява безпредметно.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на К.
сумата от 600 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Бест Файненс“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, к-с ””, бл., ап. п, искове за установяване по отношение
на Д.К.К., ЕГН: **********,***, че същата дължи сумите: 800 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит “BestCredit на вноски” № 3000824 от 09.10.2018г., ведно със законната
лихва от 25.07.2019г. до окончателното плащане; 126.03 лв. – дого-ворна лихва
за периода от 09.10.2018г. до 29.05.2019г.; 840 лв. – неустойка за неизпъл-нение
по чл.4 от раздел IV; 21.24 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 23.10.2018г. до 29.05.2019г.; 365 лв. – разходи за събиране на
вземането за периода от 30.10.2018г. до 03.01.2019г.; 585 лв. – разходи за
събиране на вземането за периода от 04.01.2019г. до 09.03.2019г., и 600 лв. –
разходи за събиране на вземането за периода от 10.03.2019г. до 14.05.2019г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6063/2019г. на РС Бургас, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Бест Файненс“ ООД да заплати на Д.К.К. сумата от 600
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.