Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 15.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 01 февруари, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 551/2020г.по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе, взе предвид следното:
С.Г.Р. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000689/14.09.2020г. на Началник РУ Бяла Слатина, към ОДМВР Враца, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от същия закон.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва нарушението, като навежда доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП и прави искане за отмяната му. В с.з. тези претенции се поддържат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание,
срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 24.05.2020г. служителите при РУ гр.Б.Слатина Ц.Д.М. и М.Й.Х. били редовна смяна на работа на територията на гр.Бяла Слатина. По време на работа, около 12.15 часа, св.Ц.Д.М. и св.М.Й.Х. тръгнали със служебния автомобил към ромската махала. По улица „Златия“ на кръстовището с улица „П.“ забелязали сив на цвят „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ ЕН 9813 КМ, за който св.М. знаел, че се ползва и управлява от жалбоподателя. Когато служителите още не били решили да го спрат за проверка, водачът на „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ ЕН 9813 КМ, бързо потеглил с автомобила като бързо ускорил към ул.“Ломска“. Служителите го последвали със служебния автомобил, като подали светлинен и звуков сигнал, но не успели да го настигнат, вдигнал се много прах и го изгубили.
За случая свидетелят М. на същата дата съставил докладна записка до Началник РУ-Б.Слатина.
Свидетелят П.В.Б. /полицейски инспектор в РУ Бяла Слатина/ въз основа на докладната записка съставил против жалбоподателя АУАН № 603496/11.08.2020г. за нарушение на чл.103, от ЗДвП, за това, че на 24.05.2020г., около 12.15 часа, в гр.Б.Слатина на ул.„П.”, до дом № 2 управлява лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ ЕН 9813 КМ, собственост на Р.А.Б. от гр.Бяла Слатина, като при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил „Шкода Рапид“, с рег.№ СВ 4960 НР, не спира плътно вдясно на платното за движение и не изпълнява разпореждане на контролен орган. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Ц.Д.М. и М.Й.Х., и в присъствието на жалбоподателя, който е получил препис на акта, подписан от него без възражения.
Въз основа на така съставения акт, началникът на РУ - Бяла Слатина е издал обжалваното НП против жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 603496/11.08.2020г., НП №
20-0248-000689/14.09.2020г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, докладна
записка до началника на РУ, справка за нарушител/водач, както и от показанията
на разпитаните в с.з. свидетели П.В.Б. - актосъставител и Ц.Д.М. и М.Й.Х..
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
По делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение на чл.130 ЗДвП.
Актът е съставен от св.Б., който по твърдение в докладната си записка на св.М. жалбоподателят бил извършил административно нарушение, но от така събраните доказателства не се установява безспорно, че именно жалбоподателят е нарушил правилата за движение. Свидетелите Ц.Д.М. и М.Й. заявяват в с.з. при дадените от тях показания, че не са лично възприели и видели, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ ЕН 9813 КМ, собственост на Р.А.Б.. Установява се, че свидетелят М. само е предполагал, че С.Г.Р. е управлявал този лек автомобил, тъй като от преди знаел, че се е ползвал от жалбоподателя. При така установената по – горе фактическа обстановка съдът счита, че е основателно възражението на жалбоподателя, че не е извършил визираното в НП деяние. При съставяне на акта дори актосъставителят не е бил очевидец на соченото административно нарушение, а е съставил АУАН във връзка с докладната записка, но от свидетелските показания на М. не може безспорно да се приеме, че жалбоподателят е извършител на административното нарушение. По преписката не са разпитани други свидетели - очевидци, включително собственикът на автомобила, за да се установи на кого е бил предоставил автомобила „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ ЕН 9813 КМ.
При тази неустановеност
на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, съдът намира, че НП, издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид този изход на спора съгласно новелата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането
на 1200 лева адвокатски хонорар.
Предвид направеното възражение за прекомерност /направено
с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка/ на
разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, вида и размера на наложеното
наказание (глоба и лишаване от права), както и обема на извършените
процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, в което
са разпитани трима свидетели, съдът намира, че така уговореният и заплатен
размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде
намален в рамките около и над минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения жалбоподателят има право на
разноски в размер на 400 лева, като за разликата над 400 до 1200 лева
претенцията му следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн.чл.63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000689/14.09.2020г. на Началник РУ Бяла Слатина, към ОДМВР Враца, с което на С.Г.Р. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя С.Г.Р. ***, с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 400.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на жалбоподателя за разноски за разликата над 400 лева до пълно
претендирания размер
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: