№ 19649
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110120501 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
29.11.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20501/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Ц. Ц. Д., А. Ц. Д., А. Х. Д. и С. А. Д., в
която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. ............................... аб. № 102196, като била доставена топлинна енергия, по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 2035,39 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 365,11
лева за периода от 15.02.2020 г. до 28.11.2022 г. Излага съображения, че била предоставена
услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 19,56 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 4,33 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до 28.11.2022 г. Навежда довод,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжниците по заповедта
били подали възражения, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му
дължат разделно претендираните суми, както и да бъдат осъдени да заплатят сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от
ответниците, като исковете се оспорват по основание и размер. Поддържа се, че между
страните не е налице облигационно отношение, тъй като не е доказано ответниците да са
били собственици или ползватели на процесния имот, респ. да е откривана партида на тяхно
име. Твърди, че не се дължи цената по претенцията за цена на услугата дялово
разпределение при твърдения, че такава не е предоставяна, тъй като в процесната сграда
било технически невъзможно да се извършва дялово разпределение, а отделно от това
липсвал договор за осъществяването на тази услуга. Навежда подробни доводи, че не са
изпадали в забава, поради което не дължали и обезщетение за забава – мораторна лихва.
Инвокират доводи по отношение на вземането на ищеца за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение, като твърдят, че се касаело за безсрочно задължение, забавата за
което настъпвала след покана, каквато в случая липсвала. Правят възражение за изтекла
погасителна давност. Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от
ЗПИНМ № 154, том XXV, като се изяснява, че НП Д. и АП Д. са станали собственици на
имот, находящ се в гр. ...........................
Приложено е писмо от Столична община от 21.06.2017 г., като се установява, че
имот, находящ се в гр. .......................... е данъчно деклариран от НП Д., С. А. Д. и Ц.н А. Д..
От Удостоверение за наследници изх. № УН № 13490/30.09.2020 г. се установява, че
НП Д. е починала на 23.09.2020 г., като е оставила за наследници по закон С. А. Д. (син –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Ц.н А. Д. (син – починал на 17.12.2012 г.) – по право на заместване (арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН, във вр. чл. 10, ал. 1 ЗН) – А. Ц. Д. (внук син на Ц.н А. Д.), Ц. Ц. Д (внучка
дъщеря на Ц.н А. Д..
Представено е Удостоверение за родствени връзки изх. № РМЛ23-ВК08-1534/23 по
отношение на А. Ц. Д., като се изяснява, че последният е с баща – Ц.н А. Д., майка – А. Х.
Д. и има сестра – Ц. Ц. Д..
Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 1/23.10.2023 г., като се изяснява,
че Ц.н А. Д. е починал на 17.12.2012 г., като е оставил за наследници по закон А. Ц. Д. (син
– арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Ц. Ц. Д. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и А. Х. Д. (преживяла съпруга –
арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
3
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
За пълнота трябва да се изтъкне и факта, че ищецът, а така и третото лице-помагач на
страната на ищеца са имали възможност да поискат откриване на производство по чл. 51 ЗН,
но по делото няма никакви данни или искания в тази насока. Тоест, съдът при наличието на
разпределена доказателствена тежест и множество възможности, за да бъде доказана
наследствената сукцесия, не може да възприеме тезата, че е доказано пълно и главно, че е
налице наследствено правоприемство. Като в тази насока, настоящият съдебен състав отчита
и оспорванията на ответниците за липсата на облигационно отношение.
Необходимо е да се спомене и факта, че преживелия съпруг не е сред лицата с право
на наследяване по заместване – арг. чл. 10, ал. 1 ЗН. Тоест, претенцията по отношение на А.
Х. Д. е неоснователно още по твърдения, тъй като последната не е призована към
наследяване по право на заместване. Тя може да придобие чрез починалия си съпруг
единствено чрез наследствена трансмисия (по смисъла на чл. 57 ЗН), което е отделна
хипотеза на наследяване извън процесната.
Отделен е и въпросът, че самият ищец представя по делото доказателства – Решение
№ 178276/21.07.2017 г. по гр. д. № 11805/2017 г. по описа на СРС, I Г. О., 29-ти състав, с
което макар и за предходен период са уважени отрицателни установителни искове от общия
наследодател срещу ищеца в настоящото производство, като е приета липсата на
облигационно отношение между страните. Тоест, самият ищец признава по смисъла на чл.
4
175 ГПК, че между него и общия наследодател на страните, респ. предвид оспорванията
липсва облигационно отношение. А извънсъдебното признание е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактически и
правно положение – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
За пълнота трябва да се спомене, че представеното писмо от Столична община от
21.06.2017 г. има характер само на изявление от трето лице, като не е представен препис от
данъчната декларация. Това от гледна точка на доказателствата в гражданският процес можа
да се цени само като индиция (т. нар. косвено доказателство). В случая не е изградена верига
от индиции, която да доведе до извод за наличието на пълно и главно доказване, а отделно
от това трябва да се посочи, че предвид събраните по делото доказателства косвеното
доказателствено средство е допълнително разколебано, предвид изложените по-горе мотиви.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не следва да коментира останалите
събрани по делото доказателства във връзка с установяване на останалите материални
предпоставки, тъй като това се явява безпредметно.
Тъй като претенциите за мораторни лихви и за дялово разпределение са обусловени
от претенциите за заплащане на главницата за доставената топлинна енергия, то след като
обуславящата претенция е неоснователно, то такива се явяват и обусловените, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на деловодни
разноски, като са доказали, че действително са сторили такива, поради което и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да им се присъди сумата от по 400,00 лева на всеки, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като последните са съобразени с правилото на чл. 7, ал. 2
НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу Ц. Ц. Д., ЕГН: ..................., А. Ц. Д., ЕГН:
**********, А. Х. Д., ЕГН: ********** и С. А. Д., ЕГН: **********, всички с адрес: гр.
............................... за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Ц. Ц. Д., ЕГН: ..................., А. Ц. Д., ЕГН: **********, А. Х. Д., ЕГН: ********** и С. А.
Д., ЕГН: ********** дължат на разделно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, сумата от
2035,39 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. ............................... аб. № 102196, както и сумата от
365,11 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за
периода от 15.02.2020 г. до 28.11.2022 г., както и сумата от 19,56 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., както и
сумата от 4,33 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото
5
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 28.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68249/2022 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................... да заплати
на Ц. Ц. Д., ЕГН: ..................., сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................... да заплати
на А. Ц. Д., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................... да заплати
на А. Х. Д., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................... да заплати
на С. А. Д., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6