РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Кюстендил, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20241520200539 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба от И. С. М., с ЕГН **********, с адрес
в гр.Х.***** против наказателно постановление №23-1139-
002861/18.04.2024г. издадено от Началник сектор ПП в ОДМВР-
гр.Кюстендил, с което на основание чл.182, ал.1 т.6 ЗДвП са й наложени
административни наказания: “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 12 точки. Иска се отмяна на
постановлението с твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Административнонаказващият орган е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На На 27.01.2023г. в 20.36 часа на път втори клас №62, стационарно
техническо средство в с.Багренци е заснело лек автомобил „****“ с ДК№
***** да се движи със скорост от 106 км/ч, при ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 км/ч.Установено е, че автомобила е
собственост на „Аутобохемия“ АД и ползвател „Терра Стратеджик
Сълюшънс“ ООД, със собственик и управител И. М..Преписката е изпратена
в СДВР отдел „Пътна полиция“ за установяване водача на
автомобила.Преписката е върната с попълнена декларация от И. М. по чл.188
1
ЗДП, че не може да посочи кой е управлявал автомобила.Декларацията е
попълнена на 23.05.2023г.На 08.06.2023г. е съставен АУАН срещу И. М., в
който е посочено, че е поканена, но не се е явила, поради което е съставен в
нейно отсъствие.Този акт й е предявен и връчено копие от него на
23.02.2024г. и подписан от нея възражение по 34 ЗАНН.
През гореописания период са правени множество опити за връчване
на издадения АУАН, като видно от приложената извадка от АИС АНД е
посочено, че по отношение на издадения акт е спряно
административнонаказателното производство от 05.12.2024г., което се
установява и от показанията на св.С.-актосъставител.
На 18.04.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което подробно е описана фактическата обстанвока, посочена е нарушената
законова разпоредба и на основание чл.182, ал.1 т.6 ЗДП на жалбоподателя са
наложени гореописаните наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите С. и З..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на
чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по
делото не се събраха доказателства за противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен
от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗДвП. НП е
издадено от компетентен орган.
АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на
същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от
възможността да направи възражения по акта. Описанието на нарушението и
обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен,
гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.
Категорично се установиха обстоятелствата, свързани с установяване
и документиране на нарушението.
От приложения по делото протокол от проверка, съдът установи вида,
типа, техническата годност и изправност на техническото средство. От
посочените писмени доказателства, се установява, че техническо средство с
посочен фабричен номер представлява стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения.Установи се, че автомобила е
2
регистриран на името на жалбоподателя, като съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случай че различно от собственика лице е управлявало
автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, предоставя на
жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.В случая представителя на
ползвателя на автомобила е попълнил декларация, че не знае кой е управлявал
МПС на посочената дата, поради което правилно е ангажирана нейната
отговорност.
Съдът счита, че липсва нарушение по чл.34, ал.3 ЗАНН, каквото е
основното оплакване в жалбата.
АУАН е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и
едногодишен срок от извършване на нарушението, т. е. в съответствие с
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН- датата на нарушението е 27.01.2023г,
нарушителят е открит на 23.05.2023г., когато е попълнила декларацията по
чл. 188 от ЗДвП, а АУАН е съставен на 08.06.2023г г. Не е налице твърдяното
в жалбата нарушение по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че жалбоподателя е търсен на известните по делото
адреси както и са провеждани телефонни разговори с нея във връзка с
извършеното нарушение, за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП,
както и за предявяване на АУАН. Изготвяни са докладни записки с оглед
установяването й, както и въвеждане на АУАН в АИС-АНД за спряно
административнонаказателно производство.С връчване на АУАН на
23.02.2024 г. на жалбоподателя, производството е било възобновено.Считано
от тази дата е започнал да тече и 6 месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
същият не е изтекъл към дата 18.04.2024 г., когато е издадено обжалваното
НП
При това положение законосъобразно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това деяние,
като й е наложил предвидените за него наказания, които са абсолютно
определени.
С оглед искането на проц. представител на наказващия орган за
присъждане на възнаграждение, съдът определя такова съгл. чл. 63д ал. 5вр.
ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
3
правната помощ в размер от 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-1139-
002861/18.04.2024г. издадено от Началник сектор ПП в ОДМВР-
гр.Кюстендил, с което на основание чл.182, ал.1 т.6 ЗДвП на И. С. М., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Х.**** са наложени административни наказания:
“глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са
отнети 12 точки.
Осъжда И. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.Х.***** да заплати на
ОД на МВР Кюстендил деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4