№ 1308
гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102264 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 439 от ГПК.
Ищецът И. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***** чрез
пълномощника си адвокат Т. Ж. твърди, че с изпълнителен лист №
458/22.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 539/2016 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е осъден да
заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 9 875,03 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит без
обезпечения № LD **********/01.07.2013 г., сумата от 861,30 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 16.02.2016 г.,
сумата от 4 080,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 16.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по делото в
размер на 296,34 лева за държавна такса и 930,52 лева за адвокатско
възнаграждение. За събиране на вземанията против него било образувано
изпълнително дело № 311/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, преобразувано в изпълнително
дело № 4541/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Пловдив. На 31.01.2018 г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания вземанията по изпълнителния лист били
прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, район
Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет.
1
4, представляван от управителя Р. И. М.-Т., който бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело. Твърди, че не е уведомен за извършената
цесия и същата не е породила действие спрямо него. Поддържа, че до месец
март 2025 г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение и бил
наложен запор на трудовото му възнаграждение, по изпълнителното дело не
са били предприети никакви изпълнителни действия, които са годни да спрат
или прекъснат погасителната давност и същата е изтекла на 22.02.2021 г. или
евентуално на 18.04.2021 г. Поради това счита, че вземанията са погасени по
давност и моли да бъде установено спрямо „Еос Матрикс“ ЕООД, че не дължи
същите.
Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез
пълномощника си юрисконсулт Михаела Милушева намира иска за допустим,
но неоснователен. Поддържа, че с образуването и в хода на изпълнителното
дело са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок,
като взискателят е поддържал висящността на изпълнителното дело с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането за погасено по
давност поради бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
посочения изпълнителен способ. Моли да се вземе предвид спирането на
давността през периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Поддържа, че е
недопустимо да се приеме, че вземанията не се дължат, дори да са погасени по
давност, тъй като и след изтичане на давностния срок същите продължават да
съществуват, като се изключва единствено възможността за принудително
изпълнение.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 539/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
е разпоредено И. Х. Х. да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата
от 9 875,03 лева, представляваща главница, сумата от 861,30 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 16.02.2016 г.,
сумата от 4 080,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 16.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по делото в
размер на 296,34 лева за държавна такса и 930,52 лева за адвокатско
възнаграждение.
2
Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист №
458/22.02.2016 г.
На 12.03.2016 г. против ищеца е образувано изпълнително дело №
311/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Пазарджик, преобразувано на 05.12.2016 г. в изпълнително
дело № 4541/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Пловдив.
На 30.03.2016 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в
,,Централна кооперативна банка“ АД и ,,Първа инвестиционна банка“ АД.
На 06.04.2016 г. от сметката в ,,Централна кооперативна банка“ АД е
направен превод на наличната сума от 27 лева.
На 11.05.2018 г. ответникът ,,Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като
взискател по делото на мястото на ,,Обединена българска банка“ АД на
основание договор за цесия от 31.01.2018 г.
На 03.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис
на движими вещи на адреса на длъжника, ведно с доказателства за заплащане
на разноските, както и за налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника, ако такива се установят.
По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.
На 18.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в ,,Те-Дже Зираат Банкасъ“, клон София, ведно
с доказателства за заплащане на разноските.
На 07.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ,,Те-
Дже Зираат Банкасъ“, клон София, като на 12.04.2022 г. е постъпил
отговор, че длъжникът не е клиент на банката.
На 28.09.2023 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, ведно с доказателства за заплащане на
разноските.
По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.
На 08.02.2024 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в ,,Общинска банка“ АД, ведно с
доказателства за заплащане на разноските.
По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.
На 07.02.2025 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в случай, че такива бъдат установени.
На 20.03.2025 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника при работодателя ,,Мултифорс А.С.“ ЕООД.
На 24.03.2025 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в
,,Общинска банк“ АД.
През периода от 15.05.2015 г. до 31.08.2023 г. ищецът е бил трудово
3
ангажиран в Германия, с прекъсвания от 31.10.2015 г. до 29.02.2016 г. и от
01.07.2018 г. до 16.10.2018 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
предявен от длъжника за признаване за установено спрямо взискателя, че
същият не разполага с право на принудително изпълнение по отношение на
вземанията, предмет на изпълнителното производство, поради погасяване по
давност.
Налице са процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на
правото на иск съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като ищецът оспорва
вземанията, предмет на принудителното изпълнение, като се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Основателността на иска предполага погасяване на вземанията по
изпълнителния лист поради изтичане на погасителната давност след
приключване на съдебното дирене в съдебното производство, по което същият
е издаден.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с образуването и в хода на изпълнителното дело против ищеца
са осъществени сочените от него изпълнителни действия, водещи до спиране
и/или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен
договор и вземанията за лихви съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Според ППВС № 3/1980 г. режимът на погасителната давност в
изпълнителното производство е приравнен със статута на исковото
производство за установяване на вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във
връзка с чл. 116, б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, което означава, че от момента на
образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо
погасителна давност не тече, независимо от това дали има извършени
изпълнителни действия.
С ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като е възприет принципът, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено
от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващо
конкретен изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие,
представляващо част от конкретен изпълнителен способ. Такива са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
4
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан и т.н. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
С ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разрешен спорът за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980
г.
Следователно до 26.06.2015 г. по отношение на погасителната давност
по висящо изпълнително дело приложение намира ППВС № 3/1980 г., а след
тази дата – ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесните вземания са съдебно установени със заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК. Заповедта за изпълнение се ползва със сила, която е
аналогична на силата на пресъдено нещо поради забраната за пререшаване,
освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства, с оглед на
което вземанията по заповедта за изпълнение се погасяват с изтичане на
петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, в т.ч. лихвите и разноските
- в този смисъл Определение № 2993/12.10.2023 по гр.д. № 908/2023 г. на
ВКС, ІІІ г.о.
Изпълнителното основание против ищеца е издадено след 26.06.2015 г.,
поради което приложение относно действието на погасителната давност
намира ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
След приключване на заповедното производство погасителната давност
е била прекъсната на 30.03.2016 г. с налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в ,,Централна кооперативна банка“ АД и ,,Първа инвестиционна
банка“ АД.
От прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла
на 30.03.2021 г.
Преди тази дата обаче давността е била спряна на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр. през периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. или общо 69 дни.
Също така на 03.06.2020 г. давността отново е била прекъсната
с надлежното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия -
опис на движими вещи на адреса на длъжника и налагане на запори върху
банковите му сметки. По отношение на искането за извършване на опис на
движими вещи взискателят е внесъл предварително необходимите разноски.
Въпреки, че по тези искания изпълнителни действия не са били предприети от
съдебния изпълнител, давността се счита прекъсната поради това, че искането
от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
5
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора. В тези случаи давността се
счита прекъсната с искането - в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр.д. № 1747/2020 г., ІV г.о.
Давността е прекъсната отново на 18.03.2022 г. с налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в ,,Те-Дже Зираат Банкасъ“, клон София.
Въпреки постъпилия отговор от банката, че длъжникът не е неин
клиент, запорът е породил действие по аргумент от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, според което налагането на запор в банка, в която длъжникът няма
сметка, поражда действие.
Давността отново е била прекъсната на 28.09.2023 г. и на 08.02.2024 г.,
когато взискателят надлежно е направил искания за предприемане на
изпълнителни действия, за което е внесъл авансово необходимите
разноски, но същите не са извършени от ЧСИ по причини, за които
взискателят не отговоря.
Всяко от поисканите и/или предприети изпълнителни действия е
извършено в рамките на 5-годишен срок от предходното, поради което към
настоящия момент погасителната давност за процесните вземания не е
изтекла.
Обстоятелството, че по време на висящността на изпълнителното
производство длъжникът не е бил на територията на страната не се отразява
на валидността на извършените изпълнителни действия, тъй
като съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК запорът върху вземането на длъжника се
смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е
връчено запорното съобщение, а съгласно чл. 507, ал. 1 от
ГПК запорното съобщение на третото задължено лице се
изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до
длъжника, т.е. изпълнителни действия могат да се предприемат валидно по
изпълнителното дело и преди длъжникът да е уведомен за образуваното
против него изпълнително производство с връчване на покана за доброволно
изпълнение, както в случая.
Неоснователно е и възражението, че извършеното прехвърляне на
вземанията в полза на ответника не е породило действие спрямо ищеца, тъй
като не е бил уведомен за цесията, щом същият не твърди, че
е платил надлежно на предишния кредитор. Обстоятелството дали
уведомяването за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
достигнало до длъжника е без правно значение, щом той не противопоставя
възражение, че е платил задължението на предишния кредитор – в този
смисъл Решение № 93/28.02.2018 г. по т.д. № 60268/2016 г. на ВКС,
II г.о. Единствено в случай на плащане в полза на предишния
кредитор възражението на длъжника, че не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията би било релевантно и би имало
погасителен ефект по отношение на процесните вземания.
6
Изложеното води до извод за неоснователност на иска, с оглед на
което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК разноските по
делото следва да се възложат в тежест на ищеца, който следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 200 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„***** против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И. М.-
Т., иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че вземанията по изпълнителен лист № 458/22.02.2016 г., издаден
по ч.гр.д. № 539/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както следва:
сумата от 9 875,03 лева, представляваща главница, сумата от 861,30 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 16.02.2016 г.,
сумата от 4 080,87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
15.08.2014 г. до 16.02.2016 г., ведно със законната лихва от 17.02.2016 г. до
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по делото в
размер на 296,34 лева за държавна такса и 930,52 лева за адвокатско
възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано
изпълнително дело № 311/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, преобразувано в изпълнително
дело № 4541/2016 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Пловдив, не подлежат на принудително изпълнение
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА И. Х. Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „***** да заплати на
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №
1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И. М.-
Т., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7