№ 21957
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110141967 по описа за 2025 година
Ищецът Д. Р. П. твърди, е застраховал собствения си л.а. Шкода с рег. №***, със
застраховка „автокаско“ при ответника ЗД „ Бул инс“ АД с период на действие към 4.2025г.,
че на 23.4.2025г. е настъпила застрахователно събитие, за което на следващия ден подала
уведомление до ответното дружество., за което била образувана преписка № ***, съставен е
опис. Първоначално отказал да заплати обезщетение, след което ищцата подала писмено
заявление от 8.5.2025г., на което получила изричен отказ. При отговор до КФН, ответникът
посочил, че щетите са значителни. Автомобилът бил ремонтиран в официален сервиз на
марката, за което ищцата сочи, че е заплатила сумата 6620 лева с ДДС. Предявява се иск за
заплащане на сумата.
Ответникът ЗД „ Бул инс“ АД в срока за отговор сочи, че не оспорва твърдението за
застрахователно правоотношение, подадено уведомление, като сочи, че оспорва механизма
на настъпване на щетите, без да навежда конкретни твърдения в тази връзка. Твърди се, че
съгласно раздел Шести, подточка 2,9,1,и т.3,4 и н.3,4,1 на Раздел Седми, застрахованото
лице е имало задължението да уведоми незабавно застрахователя на дежурен телефон, както
и компетентните органи на телефон 112, и да се състави протокол за ПТП или двустранен
протокол. Счита се завишен размерът на платената сума за ремонт, при довод, че ла. Не е в
гаранция, а е бил ремонтиран в оторизиран сервиз, поради което е следвало да се приложи и
коефициент на овехтяване. Счита, че в калкулацията са включени дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени от ПТП, като завишени са
сумите за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на л.а.
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
1
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 23.4.2025г. е настъпило ПТП с л.а. Шкода с
рег. №***, към която дата страните са обвързани от валидно правоотношение по застраховка
„автокаско“, ищцата подала писмено уведомление до ответника, с претенция за заплащане
на обезщетение, бил постановен изричен отказ на 9.5.2025г., като ищцата предоставила л.а.
Шкода за ремонт в официален сервиз на марката, като е заплатила за ремонт на л.а. по
фактура, издадена от официалния сервиз на марката, сумата 6620 лева с ДДС.
СРС е намерил, че предвид твърденията в исковата молба, и направеното оспорване в
отговора, че страните не спорят изрично и не се нуждае от доказване твърдението на
ищцата, че на 23.4.2025г. около 18,40 часа, при управление на л.а. Шкода, ищцата при
извършване на маневри в подземен паркинг, е причинила имуществени вреди на л.а.Шкода.
Видно от представените доказателства, на 24.4.2025г., ищцата е подала до ответното
дружество уведомление за щета по застраховка „автокаско“, с деклариране на събитието. За
установяване на същото, пред СРС е разпитан свидетел – Маргарита Димитрова П., майка
на ищцата, която сочи, че е била пътник в л.а. Шкода към момента на събитието. Същото се
случило, като ищцата и свидетелката се качили на автомобила на паркинга, като ищцата,
при завой, за да излезе на улицата, ударила колче, върнала назад – мястото било като
серпентина и много тясно, тя опитала да върне назад, за да направи правилен заход и се чул
силен звук. Отляво на колата имало „задрано“ – врата или калник. Ищцата успяла да излезе.
Чули се с бащата на ищцата, който имал здравословни проблеми, двете се притеснили и
решили да се приберат. Ищцата подала сигнал за ПТП на следващия ден, като свидетелката
не знае дали се е обадила на телефон 112 или на друг телефон.
Видно от представените документи, на 26.4.2025г. е съставен опис на щетите на л.а.,
като в представения по делото отказ на застрахователя –ответник е посочено, че не е
уведомен на дежурен телефон от мястото на събитието, не са спазени указанията за
незабавно уведомление на компетентните органи на телефон 112 от мястото на събитието,
както и защото не е представен двустранен протокол за ПТП или протокол за ПТП.
Преди първото по делото о.с.з. е представена, приета фактура, ведно с фискален бон,
за заплащане на сумата от 6620,18 лева за ремонт на л.а. в полза на сервиз.
Изслушана е , приета като неоспорена от страните, съдебно – автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която, към датата на ПТП, лекият автомобил е на 8
години, считано от датата на първа регистрация, като причината за получаване на
имуществените вреди на автомобила от събитието на 23.4.2025г., се намира в удара с колче,
от който се е увредила предна част на превозното средство, като по предприетата от водача
впоследствие маневра движение на заден ход, настъпва удар и в задна лява част на
превозното средство. Увредени са преден ляв калник, задна лява врата и заден ляв калник,
като стойността на ремонта, определен на база средни пазарни цени, възлиза на 7000,67
лева. Вещото лице е посочило, че при справка при алтернативни доставчици е установил, че
за л.а. Шкода не се предлага алтернативна част - врата, като в о.с.з. вещото лице сочи, че
при удар с колче или стълб се получават характерни сгъвания на врата с ръбове, които
технологично не се препоръчват да се отремонтират. Вещото лице, при работата си, е дало
2
заключение въз основа на описа, изготвен от служителите на ответното дружество, огледали
л.а. на 26.4.2025г., и са преценили детайлите, които са за подмяна, като е категоричен, че за
боядисването действително са необходими посочените часове – 36 часа, заради броя
детайли, и предварителните дейности,както и дейностите по нанасяне на лаково покритие.
Вещото лице сочи, че дадената цена за труд 30 лева е средна пазарна, между стойностите на
официален представител и алтернативни доставчици, като сервизните часове са над 50 лева
на час, включително в официалния представител на марката, стойността на труда е най-
ниска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът
на ответното дружество да заплати претенцията , заведена при него.
Първият спорен въпрос се концентрира около твърдението на ответното дружество,
че за него е налице основание да откаже заплащане на застрахователното обезщетение,
поради неизпълнение, от страна на застрахования, на задължението му по т.2,9 от ОУ.
Цитираните разпоредби на ОУ, предвиждат, че при настъпване на застрахователно
събитие, застрахованото лице е длъжно да уведоми незабавно съответните оторизирани
органи за вида на настъпилото застрахователно събитие.
Разпоредбата на чл.6 от Наредба Iз - 41/12.1.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд
предвижда, че не се посещава от органите на МВР – Пътна полиция и не се съставят
документи в следните хипотези: за увреди на МПС вследствие на природни бедствия, пожар
на МПС, повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние, повреди на МПС, причинени
не от друго ППС, освен ако ПТП освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход; повреди по стъклата на автомобила.
Увредата на лекия автомобил е получена вследствие на поведението на ищцата,
участвало е само нейното ППС, като няма събрани никакви доказателства вследствие на
него, да не може л.а. да се придвижи на собствен ход. Ето защо, за ищцата не е съществувало
задължението да уведоми органите на реда за ПТП, местопроизшествието не е следвало да
се посещава от органите на реда, а по силата на цитираната разпоредба, за ищцата
несъществува нито право, нито задължение да иска съставяне на документ за станалото
ПТП. Респективно, за ищцата не съществува задължение да уведоми органите на реда за
3
ПТП. Уведомлението до застрахователя е достатъчен писмен документ, за иницииране на
производството по обезщетяване при самокатастрофирал автомобил, който е можел да
напусне местопроизшествието на собствен ход, какъвто е и настоящият случай.
Вторият довод на ответника да откаже заплащане на обезщетение, който се поддържа
и в отговора, е че съгласно раздел Шести, подточка 2,9,1,и т.3,4 и н.3,4,1 на Раздел Седми,
застрахованото лице е имало задължението да уведоми незабавно застрахователя на дежурен
телефон, както и компетентните органи на телефон 112, и да се състави протокол за ПТП или
двустранен протокол.
Сочените от ответника възражения са възражения по смисъла на чл. 403 КЗ. Цитираната
разпоредба предвижда възможност на застрахователя да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, при неизпълнение
на задължение на застрахования по застрахователния договор. Сочената разпоредба
предвижда, че: (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в
срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми
застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
(2) Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не
може да е по-кратък от три работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от
кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от
узнаването.
(3) Ако трето лице има право да получи плащане по застрахователен договор, то е
длъжно да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователно събитие в сроковете
и по реда на ал. 1 и 2 независимо от задължението на застрахования за уведомяване.
(4) Застрахователят има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или
застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал.
1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя.
(5) Застрахователят не може да откаже плащане, ако е узнал за настъпване на
застрахователното събитие, преди да е уведомен по реда на ал. 1 и 2.
С общите условия на ответника е предвиден по – кратък от законовия срок.
Същата разпоредба е абсолютно неприложима, при императивната разпоредба на чл.403,ал.2
КЗ, предвиждаща не по – малко от 3 работни дни от събитието, считано от узнаването. Не е
налице изключението събитието да съставлява кражба или грабеж, за да е налице
възможността застрахователя да уреди по – кратък от 3 дневния законов срок за
уведомление. Съдът намира, че разпоредбата на чл.403,ал.2 ГПК, разгледана корективно
ведно с разпоредбата на чл.403,ал.1 ГПК предвижда времева рамка, при която
застрахователят, с оглед интереса си, може да предвиди срок за уведомяването си за щетите.
Тази рамка, по силата на същите законови разпоредби, е от 3 до 7 дни, като при
4
лексикалното тълкуване на разпоредбата на ал.2 и използваният израз „не по – кратък“
налага извод, че времевата рамка е приета от законодателя императивно, с предвидена
минимално необходима граница от 3 дни, при липса на предвидена такава – 7 дни или
повече от 3. Ето защо, разпоредбата на ОУ, предвиждаща незабавно уведомяване на
застрахователя, пряко противоречи на императивна разпоредба на закона, и не може да се
приложи. На собствено основание, правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено, освен от предвидения срок, и от доказване
пряката причинно - следствената връзка между поведението на застрахования и настъпване
на застрахователното събитие, каквато не се установява по делото / чл.403,ал.4 КЗ/. Не е
налице нито една от двете визирани в закона хипотези - уведомяването на застрахователя на
деня, следващ ПТП да е сторено с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило
невъзможно установяването им от застрахователя – същите са декларирани на следващия
ден и са установени.
Неизпълнението на задължението на ищеца не е и посочено като съществено, с
оглед интереса на застрахователя условие. Следователно, само по себе си уведомяването на
застрахователя на деня, следващ ПТП, чрез изготвяне на декларация от застрахованото лице,
не освобождава ответника от задължението му да плати. Следва да се добави, че
разпоредбата на чл.3,7,1 от раздел Осми ОУ за уведомяване на застрахователя на посочен
телефон, при настъпило ПТП или в паркирано състояние, или когато компетентните органи
не посещават мястото на събитието, като застрахователят приема заявление за заплащане на
обезщетение в случай, че са изпълнени инструкциите, дадени при регистриране на
събитието на телефон не въвежда задължение на застрахованото лице непременно, преди
подаване на заявлението, да регистрира щетата на телефон, тъй като не е предвидена
последица за него при нерегистриране. Видно от заявлението, подадено от ищцата на
24.4.2025г., същото е прието от ищеца.
Ето защо, съдът намери претенцията на ищцата за основателна.
По размера на същата, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.405
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като се дължи възстановителната стойност
на вредите. Неоснователни са доводите на ответната страна, че обезщетението е
прекомерно. Изпълнено е условието на чл.4 от раздел Осми ОУ - ответното дружество е
изготвило експертна оценка.
Новият Кодекс на застраховане, въведе легалните дефиниции на „действителна“ и
„възстановителна“ застрахователна стойност на имуществото. По аргумент на ал.3 на чл.400
КЗ, когато е налице имуществено застраховане, целта на заплащане на застрахователно
обезщетение, е възстановяване на имуществото във вида, в който е било към датата на ПТП,
все едно ПТП не е станало. Видно от ремонтираните вреди, налице е частична увреда на
имуществото. Възстановителната стойност на щетата съставлява стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
5
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Легалната дефиниция посочва, че при частична увреда, възстановителната стойност е
действителната стойност, следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на
имуществото с ново, от същия вид и качество, към датата на ПТП. В настоящия случай е
налице възстановителна стойност на застрахованото имущество, като платената от ищеца
сума по фактура е под средната пазарна цена на ремонта. За този извод съдът кредитира
изложеното от вещото лице – първо, че алтернативните доставчици не предлагат детайл
врата като сменената, и второ, че стойността на труда при официалния сервиз е по- нисък от
средните пазарни цени на труд. Ето защо, платеното от ищцата съставлява средна пазарна
цена на ремонта, а ответното дружество дължи възстановяване на цялата платена сума, която
е в рамките на средната пазарна цена. При изричното посочване от вещото лице, че
средната пазарна стойност на ремонта възлиза на сума, по – висока от платената от ищцата,
неотносими са доводите на ответната страна, че автомобилът е над 3 години, не е следвало
да се ремонтира в официален сервиз. На собствено основание, стойността на труда при
сервиза е по – ниска от стойността на свободния пазар, като платеното от ищцата, макар и в
полза на официалния сервиз, възлиза на стойност, по – ниска от средната пазарна цена. Ето
защо, искът е основателен до пълния му предявен размер, за стойността на фактурата,
представена от ищцата, за извършен ремонт, която сума 6620,18 лева се следва ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва до плащането.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. По списък по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото, ищцата доказва разноски от : за 264,80 лева за държавна такса,
сумата 200 лева депозит за САТЕ, и адвокатско възнаграждение в общ размер 950 лева.
Въззражението за прекомерността му, направено от ответното дружество в отговора
на исковата молба, е неоснователно. При изложеното тълкуване с решение по дело на СЕС
С-438/2022г. се прие, че съдът е длъжен да откаже прилагане на Наредбата, и предвидените в
нея минимални размери, включително и когато тези размери не отговарят на реалната
стойност на труда. Приложими са правилата на чл.78,ал.5 ГПК, предвиждаща по възражение
на насрещната страна за прекомерност на възнаграждение на адвокат, съдът да съобрази
фактическата и правна сложност на делото.
След решението на СЕС се направи опит да се отговори на посоченото от СЕС/и
създадената от националните съдилища противоречива практика по този въпрос/, като
Висшият адвокатски съвет измени и заглавието на Наредба № 1/2004г., като в ДВ, брой
18/17.2.2025г. са публикувани изменения на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, като §1, ал.2 ДР на Наредбата е направен опит да се изведе какви
критерии се преценяват под фактическа и правна сложност на делото, обвързвайки с
коефициентите за натовареност на съдиите /следва да се приеме, че прилагането на
коефициентите е приложимо в хипотеза на чл.2,ал.9 от делото, и неприложима по
настоящото производство/. Основното, което е приложимо в случая, е наблягането на вид
дело, процесуални действия и развитие на делото, приложими и без разпоредбата да беше
6
приета. Минималните размери не са премахнати в Наредбата.
При изложеното, се налага извод, че при съобразяване на средната фактическа и
правна сложност на делото- въпреки че е проведено едно открито съдебно заседание,
страните имат спор по правни въпроси , то и при посочен в Наредбата минимален размер от
952 лева / чл.7,ал.2,т.2/, то платеното възнаграждение от 950 лева не прави трудът на
адвоката „съществено надценен“, въз основа на предвидимите към образуване на делото
действия и съдът намери възражението за неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, улица Джеймс Баучер № 87 да заплати на Д. Р. П. ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 6620 лева по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.405 КЗ,
която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди, дължими по застраховка
„автокаско“, сключена на 17.9.2024г., за което е заведена преписка при ответника № ***, и
които вреди са причинени на л.а. Шкода с рег.№ *** от застрахователно събитие, настъпило
на 23.4.2025г., при излизане от паркинг, ведно със законната лихва от датата 29.7.2025г. до
датата на окончателното плащане, както и сторените по делото разноски от 1414,80 лева, от
които за 264,80 лева за държавна такса, сумата 200 лева депозит за САТЕ, и адвокатско
възнаграждение в общ размер 950 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7