Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на петнадесети
февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А. ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдия А.гр.д.№ 420 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 150788 от 15.07.2020 г. СРС, 173 с-в, по
гр.д.№ 12312/2019 г. е признал за установено на основание чл.124, ал.1 вр.
мл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че В.Г.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот-апартамент в гр.София, жк „**********,
аб.№*******сумата от 931,73 лв. за главница за доставена за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както и сумата от 4,52
лв. за извършено дялово разпределение ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.06.3017 г./ до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявените искове с правно
основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че В.Г.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот-апартамент в гр.София, жк „**********, аб.№ ******, както следва:
1/ за горницата над 931,73 лв. до пълния предявен размер от 1 357,41 лв.
за главница за доставена за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и за горницата над 4,52 лв. до пълния предявен
размер от 10,04 лв. за извършено дялово разпределение и 2/ за 237,78 лв. за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение в размер на 1,75 лв. за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението от 09.05.2019 г. е постъпила въззивна
жалба от ответника В.Г.С. в частта, с която са уважени исковете срещу него с
оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.Въззивникът твърди, че видно
от представения по делото нотариален акт № 123/10.06.2016 г. е прехвърлил
идеалната си част от процесния имот на Тодор и Мария Петкови, като в нотариалния
акт е посочено, че дължимите суми към „Топлофикиция София“ ЕАД се заплащат от
приобретателите на имота, поради което отговорността за тези задължения спрямо
ищеца не е негова, а на приобретателите.Моли съда да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли
исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
14.06.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.В.И., Д.Б.И.и В.Г.С. за сумата от 4 072,25 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г., както и топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г.; 713,33 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 30.05.2017
г.; 30,11 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2013
г.-м.04.2016 г. и 5,25 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът В.Г.С. е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 38586/2017 г. на СРС, 173 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния
топлоснабден имот- апартамент № 49,
находящ се в гр.София, жк „**********, ет.9, аб.№ ******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от
ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите
на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се
намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата от 1 357,41 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., както и топлинна
енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г.; 237,78 лв.- законна
лихва за забава за периода от 15.09.2013 г. до 30.04.2017 г.; 30,11 лв.-главница,
представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2013 г.-м.04.2016
г. и 1,75 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014
г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на задължението.
Ответникът не е подал отговор в срока
по чл.131 ГПК /с влязло в сила определение искането му за възстановяване на
срока за отговор на исковата молба е оставено без уважение/.
Със заявление вх.№ 3044612/14.06.2017
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Б.В.И., Д.Б.И.и В.Г.С. за сумата от 4 072,25 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г., както и топлинна енергия, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г.; 713,33 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 30.05.2017 г.; 30,11 лв.-главница, представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г. и 5,25 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението при условията на разделна отговорност-по 1/3.На 25.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението
суми.Ответникът В.Г.С. е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск срещу длъжника
е получено от ищеца на 07.02.2019 г.Исковата молба е подадена на 28.02.2019 г.
/в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 01.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „******е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 01.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на
адрес-гр.София, жк „******и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
С нотариален акт № 80 по н.д.№ 201/2012
г. е оформен договор за замяна, по силата на който Р.В.И.е прехвърлил на В.Г.С.
собствената си 1/3 идеална част от апартамент № 49 в гр.София, жк „***********.
Представен е и нотариален акт № 67 от
11.04.2016 г. по н.д.№ 51/2016 г., от който е установено, че Д.В.И.и Б.В.И. и
са продали на Т.П.П.и М.М.П.собствените си общо 2/3 идеални части от описания
апартамент, като продавачите Д.В.И.и Б.В.И. са се задължили да заплащат всички
дължими консумативни разходи за целия имот от подписването на договора за
покупко-продажба до предаване на владението, а именно: електрическа и топлинна
енергия, вода, разходи по ползване на общите части на сградата, вкл. и данък
сгради и такса смет, тъй като само те са ползвали целия недвижим имот до
момента на предаване на владението.
Видно от нотариален акт № 123 от
10.06.2016 г. по н.д.№ 99/2016 г., представен в приложеното към настоящото дело
заповедно производство, В.Г.С. е продал на съсобствениците си Т.П.П.и М.М.П.собствената
си 1/3 идеална част от процесния имот.В т.2 от нотариалния акт е посочено, че
продавачът- В.Г.С. ще предаде владението на купувачите Д.В.И.и Б.В.И. до
12.06.2016 г., като купувачите Д.В.И.и Б.В.И. са се задължили да заплатят
всички дължими консумативни разходи, направени за целия недвижим имот до
предаване на владението, а именно-електрическа и топлинна енергия, вода,
разходи по ползване на общите части на сградата, вкл. данък сгради и такса
смет, тъй като само те са ползвали и обитавали целия недвижим имот до момента
на предаване на владението.
С молба-декларация с вх.№ 380 от 16.16.2016
г. Т.П.П.е поискал от ищеца откриване на партида за процесния имот.
Представени са документи за дялово
разпределение за процесния период и формуляри за отчет.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице Т.К.е установено, че сградата, в която се намира
процесният имот, е с непрекъснато топлопоснабдяване през периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г.Дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕАД в
съответствие с нормативната уредба и данните от уредите за сградата и
имота.Сумата за потребена топлинна енергия за исковия период е 2 795,18
лв. след съобразяване на изравнителните сметки.Технологичните разходи в АС за
процесния период са приспадани за сметка на ищцовото дружество.Общият топломер
в АС е преминавал периодично метрологичен контрол съгласно нормативните
изисквания.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице П.А.е установено, че има данни за извършени плащания
на суми за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 558,72 лв.,
които не касаят процесния период.Размерът на главницата за дялово разпределение
възлиза на 13,56 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са
исковете за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение в частта, с
която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло
в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че през исковия период ответникът е бил
собственик на 1/3 идеална част от процесния имот и е имал качеството на клиент
на топлинна енергия.Съдът е изложил мотиви, че наличието на споразумение с
трети лица и другите съсобственици относно задълженията за заплащане на
консумативните разноски за имота са сключени без участието на ищеца и не го
обвързват, а обстоятелството дали ответникът е ползвал лично имота е
ирелевантно.По отношение на размера на потребената топлинната енергия и на
задължението за дялово разпределение съдът е съобразил приетата по делото
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на дължимостта на главниците за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.По делото липсват данни ответникът да е възразил срещу ОУ в
законовия срок.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Видно от представените по делото
доказателства през исковия период ответникът е бил собственик на 1/3 идеална
част от процесния имот на основание договор за замяна.От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на претенцията за дялово
разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на
общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.
Единственото оплакване във въззивната
жалба е, че първоинстанционният съд не е съобразил постигнатата договорка между
ответника и последващите приобретатели на имота относно задължението за плащане
на консумативи вкл. за топлинна енергия.На първо място, това обстоятелство е
ирелевантно, тъй като задължението за заплащане на топлинна енергия възниква за
собственика на имота, респ. носителя на вещното право на ползване.Не е доказано
за ползването на имота през процесния период ответникът да е сключил договор за
наем, съответно за заем за послужване с лице, сключило договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.Това обстоятелство подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/
и не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.В случая новият собственик Т.П.е подал молба за откриване на партида едва на 16.16.2016 г., т.е. извън процесния
период.На следващо място, дори и да беше относимо към предмета на спора,
твърдението на въззивника за наличие на споразумение относно заплащане на
процесните суми не е доказано, тъй като в нотариален акт № 123 по н.д.№ 99/2016
г. /т.2/ имената на лицата, които са посочени като длъжници за заплащане на
консумативните разноски, са различни от тези на купувачите на имота, като
посочените лица не са подписали нотариалния акт.
Други мотивирани оплаквания не са изложени
във въззивната жалба а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат, тъй като същият не е изпратил процесуален представител
в съдебно заседание, а е депозирал бланкетен отговор и молба с искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150788 от 15.07.2020 г. на СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 12312/2019 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.